През 1960 г. Дейвид Латимър, воден от експериментаторския си дух,

През 1960 година Дейвид Латимър, воден от експериментаторския си дух, взема решение да засади семена в стъклена бутилка. Нямало е по какъв начин да допусна, че творението му ще се трансформира в хубав проблем на самоподдържаща се запечатана екосистема, наречена „ най-старият терариум в света “.

Бутилката на Латимър

След всичките тези години запечатаната бутилирана градина на Дейвид към момента процъфтява и е здрава. Всичко в този дребен идеален свят се развива, макар че растенията не са поливани от 1972 година
Дейвид засажда терариума през 1960 година Слага в бутилката от 10 галона четвърт литър вода и компост. Засаждането на семената се прави през гърлото на бутилката с фина тел. Накрая стъкленият съд е запечатан и подложен в един безоблачен ъгъл на помещението. Нататък всичко е в ръцете на майката природа и фотосинтезата.
Фотосинтезата доставя влага и О2 във въздуха посредством растенията. След това влагата се натрупва и стартира да " вали " назад върху растенията. Листата също падат и гният, произвеждайки въглероден диоксид, от който растенията се нуждаят за хранене.
Това е неповторим образец за това по какъв начин природата може да се поддържа сама. Ларимър отваря бутилката през 1972 година, с цел да напои растителността. Но от този момент бутилката е неотваряна - никаква прясна вода или въздух.
Това е допустимо, тъй като градината основава своя лична екосистема посредством магията на слънцето (фотосинтеза) и си е самодостатъчна.

„ Разположил съм съда на 6 фута от прозореца, тъй че има малко слънчева светлина. Растенията се стремят към светлината, по тази причина го въртя понякога, с цел да се развиват отмерено. В противоположен случай това е определението за ниска поддръжка. Никога не съм подрязвал растенията. Те порастват съгласно границите на бутилката " - споделя Дейвид пред Daily Mail.

Запечатаната градина стои на едно място в продължение на 27 години в дома на Латимър в Кранли, Съри. Това е и методът, по който НАСА проектира извеждането на растения в космоса.  

Отглеждане на бутилирани градини

Градината в бутилка живее като основава самоподдържаща се екосистема посредством фотосинтеза на растенията и преработване на хранителни субстанции.
Светлината е единственото нещо, идещо извън. Осигурява сила за храна и напредък. Светлината, обливаща листата, се поема от хлорофили, съдържащи протеин (зелен пигмент). Растението съхранява част от светлината като АТФ (аденозин трифосфат) за сила. Останалото количество се употребява в корените на растението, с цел да се отърват от електроните от водата.
След това електроните са свободни да отделят О2, като трансформират въглеродния диоксид във въглехидрати посредством химични реакции. За да разложи органически материал като листата, екосистемата употребява клетъчно дишане. Това се прави от бактерии, които одобряват отпадъчния О2 и отделят въглероден диоксид, който оказва помощ на растението да се развива.
Растението също ще употребява сходен развой на клетъчно дишане, с цел да разгражда питателните субстанции, които е съхранило, когато няма слънчева светлина (през нощта).
Водата се върти, като се всмуква в корените на растенията, изтича във въздуха, след което се кондензира в сместа за саксии. Начало на нов цикъл, който се повтаря още веднъж и още веднъж... Латимър възнамерява да съобщи този опит на децата си, когато почине. Ако те нямат интерес към него, то ще бъде предадено на Кралското градинарско сдружение в Лондон, Англия.
Източник