Защо историците от БАН забравят демократическата опозиция срещу Тристранния пакт през комунизма и след него
През 1941 година демократичната съпротива в България се пробва да удържи страната отвън Тристранния пакт. По-късно членовете ѝ са репресирани от комунистическия режим. Делото им не попада в изданията на „ История на България “ на Българска академия на науките и преди, и след 1989 година Стефан Дечев изяснява за какво се случва по този начин.
На 21 февруари 1941 година, Никола Мушанов от Демократическата партия, Кръстьо Пастухов от Социалдемократическата, Димитър Гичев от БЗНС-Врабча, доктор Г. М. Димитров и Никола Петков от БЗНС-Пладне, Григор Василев от Демократически сговор на починалия Андрей Ляпчев, Атанас Буров и Петко Стайнов от Народна партия, Стоян Костурков от Радикална партия, Кимон Георгиев от политически кръг „ Звено “ и двама представители на Комунистическата партия в персонално качество, подписват молба за визита, която подават в дворцовата канцелария на цар Борис III.
С документа си те упорстват за опазване политиката на неутралитет и неприсъединяване на страната към Тристранния пакт и подписване на съюз с Третия райх.
Защо обаче това не е отразено нито в тритомната „ История на България “ от 1964 година, издадена по време на комунистическия режим, нито от сякаш европейската многотомна „ История на България “ от 2012 година?
Защо го няма това събитие в комунистическата „ История на България “?
Неспоменаването на акцията от 21 февруари 1941 година в комунистическата „ История на България “ от 1964 година се дължи на добре известното предпочитание на Българската комунистическа партия (БКП), въпреки и почнала линията на опозиция против нацизма и фашизма едвам след 22 юни 1941 година (нападението на Хитлер против СССР), да се окичи като единствената антифашистка мощ в България.
Нещо повече, дълги годни по-късно тя ще показва като „ фашисти “ и доста от своите някогашни съдружници от Отечествения фронт , с които се разправя след 9 септември 1944 година Не на последно място огромна част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 година съперници на съюза с Третия райх, стават жертви на така наречен Народен съд, както и на други брутални репресии на установяващия се в страната тоталитарен комунистически режим от руски вид.
Голяма част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 година съперници на съюза с Третия райх, стават жертви на така наречен Народен съд, както и на други брутални репресии
Няма по какъв начин акцията на демократичната съпротива от 21 февруари 1941 година да бъде упомената в комунистическата „ История на България “ от 1964 година и тъй като участниците са били преди този момент и против възможен боен съюз със Съюз на съветските социалистически републики (предложен от пристигналия на 25 ноември 1940 година в страната Аркадий Соболев).
Те знаят прелестно за ориста, която към този момент е сполетяла Западна Украйна, Белорусия, Карелофиния, Литва, Латвия и Естония. Още тогава комунистическата агитация, следвайки линията на Москва и пакта „ Рибентроп-Молотов “, показва подписалите писмото от 21 февруари 1941 година като „ сътрудници на британския империализъм “ и „ оръдия на непозната политика “.
Защо тази акция е неуместна и след измененията от 1989 година?
След измененията от 1989 година реабилитирането доближи до прекомерно противоречиви фигури на българската последна десница от преди 9 септември 1944 година, някои от които намерено са симпатизирали на италианския фашизъм и немския нацизъм. Всеки антикомунизъм беше автоматизирано показан за битка за народна власт. Това не дава никаква опция да бъдат различени същински демократичните, антифашистки, антинацистки, десни и леви сили преди 9 септември 1944 година Българо-македонският спор през последните двадесетина години единствено в допълнение изостри тази обстановка.
Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 година и в историята на Българска академия на науките от 2012 година, е изцяло в духа на днешните ценностни цели на българската историческа просвета
Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 година и в историята на Българска академия на науките от 2012 година, е изцяло в духа на днешните ценностни цели на българската историческа просвета. Те са отразени в нейните валящи едно след друго и административно генерирани така наречен „ общи мнения “.
Доколкото те съставляват реабилитация на политиката на премиера проф. Богдан Филов (председател и на Българска академия на науките след 1937 г.), действието на политиците от демократичната съпротива в страната – като се стартира от консервативната десница, показана от Ат. Буров и се стигне до левицата в лицето на земеделеца Н. Петков и социалдемократа Кр. Пастухов, показват пред монарха тъкмо противоположното - отрицание към протичащото се в последно време в страната. Те са недоволни и от държавното управление на Филов.
Представителите на демократичната съпротива в страната насочат от години рецензии и към властническия режим, открит през втората половина на 30-те години, към потъпкването на Търновската конституция , активността на Народното събрание като дисциплиниран инструмент в ръцете на премиера проф. Филов. За тях Народното събрание служи само, с цел да придаде нужната фасада на властническата безпартийна тирания в страната.
С това, несъмнено, те се разминават с днешното извинително отношение на българската историческа просвета, преобладаващо занимаваща се с излъскване на облика на царска България. Същото се случва и с властническия режим, държавното управление на Филов и подкрепящото го тогава парламентарно болшинство, в интерес на които също валят в последно време едно след друго подписки и „ общи мнения “ на историци.
Представителите на опозицията, подписали писмото от 21 февруари 1941 година , са изрично срещу антисемитското законодателство, гласувано от парламентарното болшинство по самодейност на вътрешния министър Петър Габровски в края на 1940 година и влезнало в действие с публикуването му в „ Държавен вестник “ при започване на 1941 година
Добре прочут факт е, че през последните години още веднъж българската историческа просвета също излезе с някак извинителни „ общи мнения “, омаловажаващи смисъла на тези закони, както и на съучастието на държавното управление на Б. Филов в депортацията на евреите от така наречен „ нови земи “ през март 1943 година
Акцията от 21 февруари 1941 година в днешния подтекст
Акцията от 21 февруари 1941 година няма по какъв начин да е долюбвана и от представителите на немалка част от днешната българска политическа класа. Тази акция събира десни и леви антинацисти и антифашисти. Тя издига в фетиш полезностите на миролюбието и хуманизма, опълчва се на военните експанзии последвали пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 година Подписана е от открити покровители на демократичната народна власт, многопартийността, законността, правовата страна и Търновската конституция, както и на европейските полезности.
Подписана е от открити покровители на демократичната народна власт, многопартийността, законността, правовата страна и Търновската конституция, както и на европейските полезности
През последните години в поддръжката за тогавашния властнически режим се оформи даже една единствено на пръв взор странна симбиоза сред хора на някогашните комунистически секрети служби, кръгове към президентството, сили към Българска социалистическа партия, едновремешни сини, нови оповестили се за „ десни “ и „ консерватори “, поклонници на Путин и Тръмп.
Стремежът им да имитират излъскания властнически режим от втората половина на 30-те и началото на 40-те мъчно могат да бъдат скрити.
Утре, петък, 21 февруари 2025 година, по случай 84 годишнина от акцията на демократичната съпротива, предприемчив комитет от жители провежда поклонението пред къщите на създателите на писмото с молба за визита при цар Борис III. То ще стартира в 11 часа пред Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ .
Инициаторите канят всички жители да се отзоват.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
На 21 февруари 1941 година, Никола Мушанов от Демократическата партия, Кръстьо Пастухов от Социалдемократическата, Димитър Гичев от БЗНС-Врабча, доктор Г. М. Димитров и Никола Петков от БЗНС-Пладне, Григор Василев от Демократически сговор на починалия Андрей Ляпчев, Атанас Буров и Петко Стайнов от Народна партия, Стоян Костурков от Радикална партия, Кимон Георгиев от политически кръг „ Звено “ и двама представители на Комунистическата партия в персонално качество, подписват молба за визита, която подават в дворцовата канцелария на цар Борис III.
С документа си те упорстват за опазване политиката на неутралитет и неприсъединяване на страната към Тристранния пакт и подписване на съюз с Третия райх.
Защо обаче това не е отразено нито в тритомната „ История на България “ от 1964 година, издадена по време на комунистическия режим, нито от сякаш европейската многотомна „ История на България “ от 2012 година?
Защо го няма това събитие в комунистическата „ История на България “?
Неспоменаването на акцията от 21 февруари 1941 година в комунистическата „ История на България “ от 1964 година се дължи на добре известното предпочитание на Българската комунистическа партия (БКП), въпреки и почнала линията на опозиция против нацизма и фашизма едвам след 22 юни 1941 година (нападението на Хитлер против СССР), да се окичи като единствената антифашистка мощ в България.
Нещо повече, дълги годни по-късно тя ще показва като „ фашисти “ и доста от своите някогашни съдружници от Отечествения фронт , с които се разправя след 9 септември 1944 година Не на последно място огромна част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 година съперници на съюза с Третия райх, стават жертви на така наречен Народен съд, както и на други брутални репресии на установяващия се в страната тоталитарен комунистически режим от руски вид.
Голяма част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 година съперници на съюза с Третия райх, стават жертви на така наречен Народен съд, както и на други брутални репресии
Няма по какъв начин акцията на демократичната съпротива от 21 февруари 1941 година да бъде упомената в комунистическата „ История на България “ от 1964 година и тъй като участниците са били преди този момент и против възможен боен съюз със Съюз на съветските социалистически републики (предложен от пристигналия на 25 ноември 1940 година в страната Аркадий Соболев).
Те знаят прелестно за ориста, която към този момент е сполетяла Западна Украйна, Белорусия, Карелофиния, Литва, Латвия и Естония. Още тогава комунистическата агитация, следвайки линията на Москва и пакта „ Рибентроп-Молотов “, показва подписалите писмото от 21 февруари 1941 година като „ сътрудници на британския империализъм “ и „ оръдия на непозната политика “.
Защо тази акция е неуместна и след измененията от 1989 година?
След измененията от 1989 година реабилитирането доближи до прекомерно противоречиви фигури на българската последна десница от преди 9 септември 1944 година, някои от които намерено са симпатизирали на италианския фашизъм и немския нацизъм. Всеки антикомунизъм беше автоматизирано показан за битка за народна власт. Това не дава никаква опция да бъдат различени същински демократичните, антифашистки, антинацистки, десни и леви сили преди 9 септември 1944 година Българо-македонският спор през последните двадесетина години единствено в допълнение изостри тази обстановка.
Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 година и в историята на Българска академия на науките от 2012 година, е изцяло в духа на днешните ценностни цели на българската историческа просвета
Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 година и в историята на Българска академия на науките от 2012 година, е изцяло в духа на днешните ценностни цели на българската историческа просвета. Те са отразени в нейните валящи едно след друго и административно генерирани така наречен „ общи мнения “.
Доколкото те съставляват реабилитация на политиката на премиера проф. Богдан Филов (председател и на Българска академия на науките след 1937 г.), действието на политиците от демократичната съпротива в страната – като се стартира от консервативната десница, показана от Ат. Буров и се стигне до левицата в лицето на земеделеца Н. Петков и социалдемократа Кр. Пастухов, показват пред монарха тъкмо противоположното - отрицание към протичащото се в последно време в страната. Те са недоволни и от държавното управление на Филов.
Представителите на демократичната съпротива в страната насочат от години рецензии и към властническия режим, открит през втората половина на 30-те години, към потъпкването на Търновската конституция , активността на Народното събрание като дисциплиниран инструмент в ръцете на премиера проф. Филов. За тях Народното събрание служи само, с цел да придаде нужната фасада на властническата безпартийна тирания в страната.
С това, несъмнено, те се разминават с днешното извинително отношение на българската историческа просвета, преобладаващо занимаваща се с излъскване на облика на царска България. Същото се случва и с властническия режим, държавното управление на Филов и подкрепящото го тогава парламентарно болшинство, в интерес на които също валят в последно време едно след друго подписки и „ общи мнения “ на историци.
Представителите на опозицията, подписали писмото от 21 февруари 1941 година , са изрично срещу антисемитското законодателство, гласувано от парламентарното болшинство по самодейност на вътрешния министър Петър Габровски в края на 1940 година и влезнало в действие с публикуването му в „ Държавен вестник “ при започване на 1941 година
Добре прочут факт е, че през последните години още веднъж българската историческа просвета също излезе с някак извинителни „ общи мнения “, омаловажаващи смисъла на тези закони, както и на съучастието на държавното управление на Б. Филов в депортацията на евреите от така наречен „ нови земи “ през март 1943 година
Акцията от 21 февруари 1941 година в днешния подтекст
Акцията от 21 февруари 1941 година няма по какъв начин да е долюбвана и от представителите на немалка част от днешната българска политическа класа. Тази акция събира десни и леви антинацисти и антифашисти. Тя издига в фетиш полезностите на миролюбието и хуманизма, опълчва се на военните експанзии последвали пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 година Подписана е от открити покровители на демократичната народна власт, многопартийността, законността, правовата страна и Търновската конституция, както и на европейските полезности.
Подписана е от открити покровители на демократичната народна власт, многопартийността, законността, правовата страна и Търновската конституция, както и на европейските полезности
През последните години в поддръжката за тогавашния властнически режим се оформи даже една единствено на пръв взор странна симбиоза сред хора на някогашните комунистически секрети служби, кръгове към президентството, сили към Българска социалистическа партия, едновремешни сини, нови оповестили се за „ десни “ и „ консерватори “, поклонници на Путин и Тръмп.
Стремежът им да имитират излъскания властнически режим от втората половина на 30-те и началото на 40-те мъчно могат да бъдат скрити.
Утре, петък, 21 февруари 2025 година, по случай 84 годишнина от акцията на демократичната съпротива, предприемчив комитет от жители провежда поклонението пред къщите на създателите на писмото с молба за визита при цар Борис III. То ще стартира в 11 часа пред Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ .
Инициаторите канят всички жители да се отзоват.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ