Историята на психиатъра, който заразява хора с малария и печели Нобел
През 1927 година нобеловата премия за логика на психиката или медицина е връчена на проф. Юлиус Вагнер-Яурег – австрийски психиатър и шеф на Невро-психиатричната клиника в Университета Грац, който заразява своите пациенти с малария. Но за какво?
През 1917 година той вижда, че някои от пациентите му, страдащи от парализа и считани за луди, демонстрират доста усъвършенстване, откакто прекарват коремен тиф, еризипел или туберкулозна зараза. Вагнер-Яурег допуска, че точно треската, съпровождаща гореспоменатите болести, изиграват удобно въздействие върху психологичното положение на хората.
Идеята, че треската може да облекчава или даже да излекува психологични болести датира от епохи и даже е употребена като лекуване. Вагнер-Яурег обаче измисля доста благонадежден способ, посредством който да провокира тресчица на своите пациенти и да потвърди по теоретичен път, че това фактически работи. След като тества няколко метода за предизвикването ѝ (включително еризипел – относително постоянно срещана бактериална зараза на кожата), в края на краищата той се стопира над маларията.
С маларията смешка не трябва. Между 3 и 20 % от хората умират в резултат на треската, която провокира. Пациентите обаче, при които психиатърът следи усъвършенстване, се намират в късния етап на сифилиса, прочут като обща парализа – при него тази излъчена по полов път болест нападна мозъка, трансформира хората в летаргични и в края на краищата ги сковава. Вследствие на това те постоянно умират. Ето за какво за сходни хора рискът от малария, лекувана с хинин в болнични условия и под лекарско наблюдаване, е доста по-нисък от това, което евентуално ги чака.
Само двама психиатри печелят Нобел и Юлиус Вагнер-Яурег е един от тях. Източник: Wikimedia Commons
Вагнер-Яурег вижда първите позитивни резултати още през първата година. Скоро и други хора стартират да лекуват сполучливо сифилис посредством малария.
Щамът, който употребява - Plasmodium vivax – провокира дълга и мощна тресчица при пациентите и е употребена десетилетия наред след направеното от него изобретение. Маларията се употребява за лекуване на сифилис до 50-те години на предишния век, когато отстъпва място на пеницилина.
Източник: IFLScience
