Величественият паметник на електричеството
През 1922 година ексцентричният журналист Хюго Гернсбак (Hugo Gernsback) решил, че светът има потребност от 300-метров бетонен монумент в чест на електричеството. Гернсбак считал, че монументът ще издържи хиляди години и вместо да бъде застинал във времето исполин, ще се трансформира непрекъснато, като измененията ще отразяват софтуерния прогрес на всяко последващо потомство.
В публикацията си от 1922 година в сп. Наука и открития Гернсбак изяснява за какво е нужно да бъде издигнат подобен монумент. Той виждал монумента като завет към идващите генерации, който трябвало да припомня, че даже и цивилизацията ни да бъде унищожена от войни или естествени бедствия, в един миг от историята си сме постигнали нещо велико.
В последна сметка това е истина. Електричеството е направило цивилизацията ни такава, каквато е. А в случай че човечеството бъде заличено от лицето на земята, няма да има никакъв метод да се разбере каква значима роля е изиграло електричеството за нашето развиване.
Преди египтяните да построят първата си пирамида, евентуално са се замислили, че в случай че не построят нещо голямо и величествено, културата им няма да издържи на яростта на природата, времето и даже самия човек. Може би по тази причина пирамидите са толкоз огромни и постоянни.
Според Гернсбак паметникът трябвало да наподобява като голям електрически генератор, не по-нисък от 300 метра. За съпоставяне, височината на Статуята на свободата плюс основата ѝ е единствено 93 метра.
Гернсбак не е предложил място за построяването на този възвишен монумент, само че съдейки по изображението, най-вероятно е имал поради Съединени американски щати.
Като се замисли човек, в действителност това не би било неприятна концепция. Такъв монумент не би бил опустошен изключително елементарно, не би коствал доста на електрическите компании, а и ще остане епохи, с цел да може бъдещите генерации да му се любуват и да имат почитание към софтуерният прогрес, осъществен от предците им.
Gizmodo
