27 юли 1921 г. – Оказва се, че хормонът инсулин регулира кръвната захар
През 1921 година теоретичен екип от Университета в Торонто, управителен от биохимика Фредерик Бантинг, потвърждава, че хормонът инсулин контролира кръвната захар. Всъщност още през 1901 година съветският академик Леонид Соболев за първи път пробно открива, че островните кафези на панкреаса освобождават хормон, който контролира равнищата на кръвната захар и показва метода, по който тя е била получена. 20 години по-късно младият канадски откривател Фредерик Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест след тримесечни опити съумяват да получат инсулин от тъканта на панкреаса на кучета.
Инсулинът е хормон, който се създава от панкреаса (задстомашната жлеза) и има хипогликемично деяние. Това е единственият хормон в организма, който намалява равнището на кръвната захар.
Добитият инсулин Бантинг инжектира под кожата на кучето, страдащо от диабет. Кучето оздравява, като равнищата на кръвната захар спадат до естественото, а в анализите на урината нямало и диря от нея.
В края на 1921 година Бантинг усъвършенства технологията и почнал да прави инсулин от дестилат от панкреаса на неродени телета. През януари 1922 година (11 януари) в Детската болница в Торонто за първи път в клиничната процедура е сполучливо лекувано с инсулин 14-годишно момче, което страда от тежка форма на диабет. Живота на пациента е избавен.
После Бантинг решил да помогне на някогашния си възпитаник и сътрудник доктор Джо Джилкрайст, който бил болен от тежка форма на диабет и самичък е поискал да се подложи на опит. След няколко дози подкожни инжекции инсулин пациентът се е почувствал по-добре, извършил се с сила, а анализите посочили понижаване на кръвната захар. По този метод, хормона на инсулин открит от Бантинг, се трансформирал в дейно оръжие против диабета.
В края на 1922 година лекарството се появява на фармацевтичния пазар. Патентът за инсулин е бил продаден в Университета на Торонто за един $ и скоро стартира да се създава в промишлени мащаби.
През 1923 година Фредерик Бантинг и Джон Маклауд, в чиято лаборатория се провеждали проучванията, получават Нобелова премия. Бантинг, засегнат от обстоятелството, че измежду наградените не е асистентът му Чарлз Бест, който по време на опитите е към момента студент, заплашил да се откажете от наградата. Независимо от това го убеждават да одобри премията, само че половината от сумата, той почтено дава на своя асистент. По същия метод постъпва и Маклауд, който споделя премията си с биохимика Джеймс Колип, който създава технология за инсулиново лекуване.
Любопитен факт е, че това не е единствената Нобелова премия, присъдена за инсулин. През 1958 година най-високата научна Наградата бе връчена на английския молекулярен биолог Фредерик Сангър за установяване на последователността на аминокиселините, от които се състои инсулина.
Инсулинът е хормон, който се създава от панкреаса (задстомашната жлеза) и има хипогликемично деяние. Това е единственият хормон в организма, който намалява равнището на кръвната захар.
Добитият инсулин Бантинг инжектира под кожата на кучето, страдащо от диабет. Кучето оздравява, като равнищата на кръвната захар спадат до естественото, а в анализите на урината нямало и диря от нея.
В края на 1921 година Бантинг усъвършенства технологията и почнал да прави инсулин от дестилат от панкреаса на неродени телета. През януари 1922 година (11 януари) в Детската болница в Торонто за първи път в клиничната процедура е сполучливо лекувано с инсулин 14-годишно момче, което страда от тежка форма на диабет. Живота на пациента е избавен.
После Бантинг решил да помогне на някогашния си възпитаник и сътрудник доктор Джо Джилкрайст, който бил болен от тежка форма на диабет и самичък е поискал да се подложи на опит. След няколко дози подкожни инжекции инсулин пациентът се е почувствал по-добре, извършил се с сила, а анализите посочили понижаване на кръвната захар. По този метод, хормона на инсулин открит от Бантинг, се трансформирал в дейно оръжие против диабета.
В края на 1922 година лекарството се появява на фармацевтичния пазар. Патентът за инсулин е бил продаден в Университета на Торонто за един $ и скоро стартира да се създава в промишлени мащаби.
През 1923 година Фредерик Бантинг и Джон Маклауд, в чиято лаборатория се провеждали проучванията, получават Нобелова премия. Бантинг, засегнат от обстоятелството, че измежду наградените не е асистентът му Чарлз Бест, който по време на опитите е към момента студент, заплашил да се откажете от наградата. Независимо от това го убеждават да одобри премията, само че половината от сумата, той почтено дава на своя асистент. По същия метод постъпва и Маклауд, който споделя премията си с биохимика Джеймс Колип, който създава технология за инсулиново лекуване.
Любопитен факт е, че това не е единствената Нобелова премия, присъдена за инсулин. През 1958 година най-високата научна Наградата бе връчена на английския молекулярен биолог Фредерик Сангър за установяване на последователността на аминокиселините, от които се състои инсулина.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ