На този ден: Роден е един от най-легендарните български илюзионисти Мистер Сенко
През 1905 е роден Мистер Сенко−българският илюзионист с забавна орис
Прочетете още
Името му е Евстати Христов Карайончев, в обществото обаче той е по-известен като фокусника Мистер Сенко. Историята на живота му стартира от родния му град – Враца. Още напълно млад, Евстати губи родителите си и остава сирак.
Тежката реалност го принуждава да се грижи самичък за себе си. Работи настойчиво, с цел да може да изкара прехраната си, а неведнъж парите му не са достигали. Легендарният български илюзионист дълги години претърпява като един най-обикновен продавач на кифли и лимонада.
Решава да замине за столицата, където има по-голям късмет да си откри работа. С идването си в града схваща, че в локалния цирк търсят метачи. Той се явява пред притежателите и те го одобряват на работа. Именно тук настава и обратът в живота на младия Евстати. Докато обитава в София, на българската сцена гостува един прочут френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си “Мистериозния Турчин ”.
По стичане на събитията, асистентът на фокусника се разболява тежко и за помощ той се обръща към младия врачанин. Евстати е извънредно ученолюбив, безрезервен и по всякакъв начин демонстрира интереса си към илюзионното изкуство. Французинът вижда пламъка в очите на младежа и взема решение да го направи собствен възпитаник. За малко време той демонстрира на Евстати пътя към магията.
Скоро обаче “Мистериозния Турчин ” си отпътува, завещавайки на момчето една заблуда. Именно с тази единствена заблуда Евстати стартира да обикаля България следвайки новата си фантазия. Започва да прави представления на публични места – учебни заведения, площади, плевни, даже рейсове. Към него се причисляват още реализатори, а Евстати самичък измисля реквизита за тях.
Прякорът на младият магьосник още изначало бил “Сенко ”. В чест на своя пръв и единствен преподавател, той почнал да се назовава “Мистериозния Сенко ”. По-късно, при изработването на плаката за негово зрелище обаче става печатна неточност и от този миг българите стартират да го назовават, както е по-лесно, “Мистер Сенко ”.
Евстати от своя страна приема това за собствен формален псевдоним. С течение на времето, илюзионистът основава собствен личен театър, като показва над двадесет илюзии и четиридесет фокуса.
Някои от най-известните от тях са „ Електрическият стол “, „ Разрязване на жена с циркулярен трион “ и „ Сваляне на главата “. Изпълнението им постоянно е хвърляло публиката във екстаз, а от време на време и боязън. Мистер Сенко придобива голяма известност в България, а трупата му към този момент се е разраснала и наброява 10 души.
Славата му доближава и международна популярност, кулминационната точка на която е 1961г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специфичната премия на Американската асоциация на илюзионистите.
Повод за оценката е точно номерът със “Свалянето на главата ”, фиктивен от Евстати. Демонстрацията на номера е снимана, а на нея участват доста американски холивудски звезди. Това води и до огромната известност на фокусника в целия свят.
В идващите години от живота му той става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и Съединени американски щати, френското съдружие му връчва своята най-висока премия – медал “Робер Худен ”.
Мистер Сенко получава почетно поданство на Париж и София, а в България става почетен президент на клуба на илюзионистите. Родната власт също признава триумфите на Евстати. Получава званието “Герой на социалистическия труд ” и ордените “Георги Димитров ”, “Народна република България ”, “Кирил и Методий ” и други
Смъртта си среща през 1987г., на 26 юли в столицата. В историята остава като един от най-значимите и именити български фокусници, а делото му е ентусиазъм за доста други.
През 1924 година е открита гробницата на Тутанкамон
Небхеперура Тутанкамон е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.
В Долината на царете в античната религиозна столица Луксор (на 700 км. южно от Кайро) се намира най-популярната гробница в света-на египетския фараон. Откритието е направено от британския археолог Хауърд Картър.
Тутанкамон се възкача на престола прекомерно млад - едвам 8-годишен и умира на 19 година Той е финален правоприемник на могъща фамилия, управлявала Египет епохи наред. Младият фараон става един от най-известните владетели на Древен Египет след откриването на гробницата му, въпреки че не е оставил забележима диря в своето ръководство. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този миг всички известни царски погребения, а и освен царски, са разграбени от иманяри), по този начин и на така наречен „ проклинание на фараона “. Слухът за него се популяризира след гибелта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете „ гибелта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона “.Тутанкамон е наследник на Аменхотеп IV от негова сестра с незнайно име (открита е мумията ѝ, условно наречена KV35YL). Първата жена на фараона Нефертити родила пет дъщери, една от които с име Анхесенамон след възкачването си на престола се дами за Тутанкамон, тъй че брачната половинка му е била неговата полусестра.
Младият фараон не заема престола незабавно след гибелта на татко си. Между тях цари фараонът Сменхкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след гибелта на брачна половинка си приема мъжко име и в продължение на няколко години ръководи еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.
Повечето откриватели настояват, че ранната му гибел е провокирана от удар в тила, доказателство за което е откритата при оглед дупка в черепа. Според други откриватели, младият фараон е умрял разследване на гангрена на левия крайник, съчетана с затруднения от малария. Тялото му е било положено в четири позлатени ковчега, сложени един в различен, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит.
Саркофазите и всички предмети, открити в гробницата, са изложени в Историческият музей в Кайро. Те наброяват над 1700. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многочислените експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със наследник лазурит.
През 1809 година е роден британски биолог и физиолог Чарлз Дарвин. На този ден се празнува и формалният ден на Дарвин
Чарлз Робърт Дарвин е британски биогог, естественик и физиолог, останал в историята като основател на теорията на еволюцията, наричана заради това и “дарвинизъм ”.
Роден е на 12 февруари 1809 в Шрусбъри в фамилията на англичани. Завършил семинария и известно време учил в влиятелния " Кеймбридж " с желанието да продължи живота си като англикански свещеник. През 1831 година 22-годишният Дарвин е поканен да прави компания на капитана на кораба на английския кралски флот " Бийгъл ”. В продължение на пет години корабът с публично изпратен естествоизпитатели изучавали флората и фауната по крайбрежието на Южна Америка. Наблюденията събудили интереса и на младия Дарвин, който поел функционалностите на естественик и с времето почнал самичък да се възприема като подобен.
На 22 ноември 1859 година 51-годишният Дарвин издава книгата " Произход на типовете ", в която излага причините и предпоставките за своята еволюционна доктрина.
Въпреки до момента непрекъсващите полемики, еволюцията била призната още до момента в който Дарвин бил жив. Идеята му за естествения тим като съществена движеща мощ в природата пък се наложила едвам през 1940 година, когато била сполучливо обединена с генетиката.
През 1871 година е оповестена книгата му " Произход на индивида и половия тим ". Желаейки да обоснове еволюцията на индивида, Дарвин излага в нея противоречивата догадка за произхода на индивида от приматите.
На 19 април 1882 година Дарвин умира на 73-годишна възраст в Дауни, графство Кент. Погребан е с държавни почести паралелно с Исак Нютон и Джон Хершел в Уестминстърско абатство.
Прочетете още
Името му е Евстати Христов Карайончев, в обществото обаче той е по-известен като фокусника Мистер Сенко. Историята на живота му стартира от родния му град – Враца. Още напълно млад, Евстати губи родителите си и остава сирак.
Тежката реалност го принуждава да се грижи самичък за себе си. Работи настойчиво, с цел да може да изкара прехраната си, а неведнъж парите му не са достигали. Легендарният български илюзионист дълги години претърпява като един най-обикновен продавач на кифли и лимонада.
Решава да замине за столицата, където има по-голям късмет да си откри работа. С идването си в града схваща, че в локалния цирк търсят метачи. Той се явява пред притежателите и те го одобряват на работа. Именно тук настава и обратът в живота на младия Евстати. Докато обитава в София, на българската сцена гостува един прочут френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си “Мистериозния Турчин ”.
По стичане на събитията, асистентът на фокусника се разболява тежко и за помощ той се обръща към младия врачанин. Евстати е извънредно ученолюбив, безрезервен и по всякакъв начин демонстрира интереса си към илюзионното изкуство. Французинът вижда пламъка в очите на младежа и взема решение да го направи собствен възпитаник. За малко време той демонстрира на Евстати пътя към магията.
Скоро обаче “Мистериозния Турчин ” си отпътува, завещавайки на момчето една заблуда. Именно с тази единствена заблуда Евстати стартира да обикаля България следвайки новата си фантазия. Започва да прави представления на публични места – учебни заведения, площади, плевни, даже рейсове. Към него се причисляват още реализатори, а Евстати самичък измисля реквизита за тях.
Прякорът на младият магьосник още изначало бил “Сенко ”. В чест на своя пръв и единствен преподавател, той почнал да се назовава “Мистериозния Сенко ”. По-късно, при изработването на плаката за негово зрелище обаче става печатна неточност и от този миг българите стартират да го назовават, както е по-лесно, “Мистер Сенко ”.
Евстати от своя страна приема това за собствен формален псевдоним. С течение на времето, илюзионистът основава собствен личен театър, като показва над двадесет илюзии и четиридесет фокуса.
Някои от най-известните от тях са „ Електрическият стол “, „ Разрязване на жена с циркулярен трион “ и „ Сваляне на главата “. Изпълнението им постоянно е хвърляло публиката във екстаз, а от време на време и боязън. Мистер Сенко придобива голяма известност в България, а трупата му към този момент се е разраснала и наброява 10 души.
Славата му доближава и международна популярност, кулминационната точка на която е 1961г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специфичната премия на Американската асоциация на илюзионистите.
Повод за оценката е точно номерът със “Свалянето на главата ”, фиктивен от Евстати. Демонстрацията на номера е снимана, а на нея участват доста американски холивудски звезди. Това води и до огромната известност на фокусника в целия свят.
В идващите години от живота му той става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и Съединени американски щати, френското съдружие му връчва своята най-висока премия – медал “Робер Худен ”.
Мистер Сенко получава почетно поданство на Париж и София, а в България става почетен президент на клуба на илюзионистите. Родната власт също признава триумфите на Евстати. Получава званието “Герой на социалистическия труд ” и ордените “Георги Димитров ”, “Народна република България ”, “Кирил и Методий ” и други
Смъртта си среща през 1987г., на 26 юли в столицата. В историята остава като един от най-значимите и именити български фокусници, а делото му е ентусиазъм за доста други.
През 1924 година е открита гробницата на Тутанкамон
Небхеперура Тутанкамон е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.
В Долината на царете в античната религиозна столица Луксор (на 700 км. южно от Кайро) се намира най-популярната гробница в света-на египетския фараон. Откритието е направено от британския археолог Хауърд Картър.
Тутанкамон се възкача на престола прекомерно млад - едвам 8-годишен и умира на 19 година Той е финален правоприемник на могъща фамилия, управлявала Египет епохи наред. Младият фараон става един от най-известните владетели на Древен Египет след откриването на гробницата му, въпреки че не е оставил забележима диря в своето ръководство. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този миг всички известни царски погребения, а и освен царски, са разграбени от иманяри), по този начин и на така наречен „ проклинание на фараона “. Слухът за него се популяризира след гибелта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете „ гибелта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона “.Тутанкамон е наследник на Аменхотеп IV от негова сестра с незнайно име (открита е мумията ѝ, условно наречена KV35YL). Първата жена на фараона Нефертити родила пет дъщери, една от които с име Анхесенамон след възкачването си на престола се дами за Тутанкамон, тъй че брачната половинка му е била неговата полусестра.
Младият фараон не заема престола незабавно след гибелта на татко си. Между тях цари фараонът Сменхкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след гибелта на брачна половинка си приема мъжко име и в продължение на няколко години ръководи еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.
Повечето откриватели настояват, че ранната му гибел е провокирана от удар в тила, доказателство за което е откритата при оглед дупка в черепа. Според други откриватели, младият фараон е умрял разследване на гангрена на левия крайник, съчетана с затруднения от малария. Тялото му е било положено в четири позлатени ковчега, сложени един в различен, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит.
Саркофазите и всички предмети, открити в гробницата, са изложени в Историческият музей в Кайро. Те наброяват над 1700. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многочислените експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със наследник лазурит.
През 1809 година е роден британски биолог и физиолог Чарлз Дарвин. На този ден се празнува и формалният ден на Дарвин
Чарлз Робърт Дарвин е британски биогог, естественик и физиолог, останал в историята като основател на теорията на еволюцията, наричана заради това и “дарвинизъм ”.
Роден е на 12 февруари 1809 в Шрусбъри в фамилията на англичани. Завършил семинария и известно време учил в влиятелния " Кеймбридж " с желанието да продължи живота си като англикански свещеник. През 1831 година 22-годишният Дарвин е поканен да прави компания на капитана на кораба на английския кралски флот " Бийгъл ”. В продължение на пет години корабът с публично изпратен естествоизпитатели изучавали флората и фауната по крайбрежието на Южна Америка. Наблюденията събудили интереса и на младия Дарвин, който поел функционалностите на естественик и с времето почнал самичък да се възприема като подобен.
На 22 ноември 1859 година 51-годишният Дарвин издава книгата " Произход на типовете ", в която излага причините и предпоставките за своята еволюционна доктрина.
Въпреки до момента непрекъсващите полемики, еволюцията била призната още до момента в който Дарвин бил жив. Идеята му за естествения тим като съществена движеща мощ в природата пък се наложила едвам през 1940 година, когато била сполучливо обединена с генетиката.
През 1871 година е оповестена книгата му " Произход на индивида и половия тим ". Желаейки да обоснове еволюцията на индивида, Дарвин излага в нея противоречивата догадка за произхода на индивида от приматите.
На 19 април 1882 година Дарвин умира на 73-годишна възраст в Дауни, графство Кент. Погребан е с държавни почести паралелно с Исак Нютон и Джон Хершел в Уестминстърско абатство.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ