Лев ТОЛСТОЙ за ШЕКСПИР ~ Отвращение, скука и недоумение
През 1898 година Толстой разгласява етюд под заглавие " Що е изкуство? ". Дневниците и писмата му демонстрират какъв брой дълготрайно го е писал, а в заключението му той признава, че проблемата го е занимавала цели петнадесет години и че на нея той гледа по едно и също време като на изповед и на естетически манифест. Пет години по-късно, през 1903 година Толстой разгласява критически етюд, озаглавен " За Шекспир и драмата ", където главните хрумвания на " Що е изкуство? " са продължени и конкретизирани посредством и до през днешния ден оставащите най-остри и най-несправедливи критически преценки за Шекспировата драматургия. Ако в " Що е изкуство? " патосът на Толстой е преобладаващо положителен – какво е и какво би трябвало да бъде същинското изкуство, – в " За Шекспир и драмата " патосът му е преобладаващо отрицателен – какво не е и какво не би трябвало да бъде същинското изкуство, образец за което съгласно Толстой дава Шекспир, даже и когато цялото човечество го признава за талант на гениите. А и оповестеното още през 1894 година
(Илья Репин, Портрет писателя Льва Толстого, 1887)
Статията на Е. Кросби ме наведе на мисълта да изкажа и моето от дълго време открило се мнение за творбите на Шекспир, което е изцяло противоположно на мнението, открито за него в целия европейски свят. Като си припомням цялата битка, подозренията, притворството, напъните да настроя себе си, които претърпях като резултат от цялостното ми противоречие с всеобщото поклонение, и тъй като допускам, че мнозина са изпитали и изпитват същото, мисля, че не е неефикасно да изкажа несъмнено и искрено моето несъгласно с болшинството мнение, още повече че изводите, до които стигнах, разглеждайки аргументите за несъвпадането на моето мнение с общо откритото, наподобява, не са лишени от интерес и значение.
Моето противоречие с открилото се мнение за Шекспир не е разследване от инцидентно въодушевление или безгрижно отношение към предмета, а е резултат от многократните ми упорити опити в течение на дълги години да координирам визията си с построените гледища върху Шекспир у всички образовани хора на християнския свят.
Помня удивлението, което изпитах при първото четене на Шекспир. Очаквах да получа огромна естетическа приятност. Прочитайки обаче едно след друго считаните за най-хубави негови творби: " Крал Лир ", " Ромео и Жулиета, " Хамлет ", " Макбет ", аз освен не изпитах приятност, само че почувствах неотразимо омерзение, досада и неразбиране от това, аз ли съм безразсъден, като считам за незначителни и напряко неприятни творбите, които се одобряват за връх на съвършенството от целия просветен свят, или е безумно смисъла, което този просветен свят приписва на творбите на Шекспир. Недоумението ми се засилваше и от това, че постоянно живо съм чувствал хубостта на поезията във всичките й форми; тогава за какво съчиненията на Шекспир, приети от целия свят за гениални художествени творби, освен не ми се нравеха, само че ми бяха напряко отвратителни? Дълго не имах вяра на себе си и с цел да се ревизира, в продължение на петдесет години по няколко пъти се захващах да чета Шекспир във всички вероятни разновидности: и на съветски, и на британски, и на немски в превод на Шлегел, както ме посъветваха; четях по няколко пъти и драмите, и комедиите, и хрониките и безпогрешно изпитвах едно и също: омерзение, досада и неразбиране. Сега, преди написването на тази публикация, към този момент 75-годишен дъртак, желаейки още един път да ревизира себе си, още веднъж прочетох целия Шекспир от " Лир ", " Хамлет " и " Отело " до хрониките за Хенриховците, " Троил и Кресида ", " Бурята ", " Цимбелин " и още по-силно изпитвах същото възприятие, само че към този момент не на неразбиране, а на твърдо безспорно разбиране, че неоспоримата популярност на популярен талантлив публицист, с която се употребява Шекспир и която кара писателите в наше време да му подражават, а читателите и феновете да търсят в него несъществуващо достолепие, като накърняват своето естетическо и етическо схващане, е голямо зло, както всяка лъжа.
Макар да знам, че множеството хора по този начин мощно имат вяра във величието на Шекспир, че прочитайки това мое умозаключение, даже няма да позволен опцията то да е заслужено и няма да му извърнат никакво внимание, аз въпреки всичко ще се постарая, както мога, да покажа за какво считам, че Шекспир не може да бъде признаван освен за популярен и талантлив, само че даже и за най-посредствен съчинител.
От: " Що е изкуство ", Лев Толстой, Университетско издателство. " Св. Кл. Охридски ", 1994
Картини:
William Shakespeare, The (held by the , London) -
