Миловидни моми доста, но красива ни една ♥ Алеко КОНСТАНТИНОВ за нюйоркчанките
През 1893 година Алеко реализира една от най-бленуваните си фантазии и посещава Америка. Повод за това пътешестване става ревюто в Чикаго, въодушевило пътеписа му „ До Чикаго и обратно “. За американските моми и нрави – усещанията на Щастливеца от първа ръка в Сентрал парк.
(Алеко Константинов (1963 ~ 1897); © Институт за литература)
Сентрал парк, Ню Йорк
Към края на едни сенчасти алеи беше се струпал няколко хиляди души народ при един павильон, в който свиреше много цялостен оркестър. Между всичката тази паплач аз не видях ни един мъж, ни една жена неприятно облечени. Повечето бяха дребни търговци и служащи, само че всички така чисто пременени, както у нас рядко се обличат най-хубавите търговци на огромни празници; а дамите и изключително момите – те дори с искания на изящност, единствено че не им наподобява. Миловидни моми много, само че красива ни една; те са тънки, нежни, бледникави, дълголики; всички съвсем носеха гладени ризи, препасани с колани, с което прикриват така и така бедните си форми. Казват, че ню-йоркските моми били кокетни. В какво им се състои кокетството – господ ги знае! Види се, американците им схващат. Аз не го разбрах, както не разбирам в какво се демонстрира нежността сред някои породи животни. Гледаш две животни – виждат се, срещнат се, без да чуеш някой гальовен тон или да видиш някое нежно придвижване, или да забележиш някое прелестно изменение в облиците им, току видиш, заобиколят се, погледат се и хоп!… сприятелили се. Аз не открих някоя разлика и в срещата на американец с американка: срещнат се, мъжът излае нещо с пълен глас, дамата излае с тъничък и не трепва ни един мускул на лицата им. Че в случай че това е кокетство, тогава какво да речем за парижанките!
Наистина, свободни са американките, само че тази независимост, проявена в облеклото им, в маниерите, в походката им, бие в очите на европееца някак си необичайно, а пък като погледнеш и физиономиите им, не знаеш какво да мислиш: във всеки случай, аз при пръв взор не бях в положение да реша тия групи моми, които срещахме в парка, честни девойки ли са, или от „ тези моми “, и по-скоро би ги причислил към последните, в случай че не виждах, че те се въртят към техните майки, татковци, братя. Жената там се ползува с огромно почитание. Отношенията на мъжете към дамите съставляват някакъв си скръбен излишък от рицарските връзки към нежната, беззащитна жена. Но сегашната американка смята, че има неотемлимо право на безусловно почитание от страна на всякой мъж; тя към този момент не се старае с деликатност, с женственост да заслужва при всякой даден случай действителното почитание на мъжа, а осъществя дори намръщено своето право на почитание. Опитай се да не отстъпиш незабавно място във вагон, в параход, в трамвай, в омнибус на някоя американка, тя е подготвена да те стрелне с очи и дори да изръмжи нещо под носа си. Е, друго нещо е европейката! При подобен един случай, колкото ти и да си недогадлив и недоброжелателен, тя единствено като те огледа с този явен, сдържано-умиляющ и нежно-укоряющ взор, не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носиш. (Кой да му се надява!…)
Избрано от: „ До Чикаго и обратно “, Алеко Константинов, изд. „ Отечество “, София, 1992 година
Снимка: Алеко Константинов (1963 ~ 1897); Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
