Как и кога е роден химнът Върви, народе, възродени
През 1892 година, огромният български публицист и държавник Стоян Михайловски, тогава учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи ". Същата година то е оповестено в списание " Мисъл " в Русе.
Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива популярност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята споделя, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато възпитаник от класа четял въодушевено стихотворението " Св. св. Кирил и Методий ", композиторът ненадейно станал и почнал да написа нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е блъснал учебният звънец за края тутакси, мелодията била приключена, а учениците я разучили и запели. На учебния празник я запели всички.
ноти музика
Така се ражда всеучилищният химн " Върви, народе възродени ". Той е изпълнен публично за пръв път на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. (На 11 май църквата уважава Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).
През 1902 година за Деня на българската култура и славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
След 1944 година, поради атеистичните убеждения на новата власт, елементи от текста на стихотворението са изменени. Като " и Бог ще те благослови " е сменен с " напред и все напред върви ", а думите в четвъртия куплет " Духовно покори страните, които завладя с меч " стават " ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч ". Цели куплети пък изцяло са отстранени от читанките. Но това е към този момент история.
А " Върви, народе възродени " си остава най-възторженият и обичан на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.
Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива популярност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята споделя, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато възпитаник от класа четял въодушевено стихотворението " Св. св. Кирил и Методий ", композиторът ненадейно станал и почнал да написа нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е блъснал учебният звънец за края тутакси, мелодията била приключена, а учениците я разучили и запели. На учебния празник я запели всички.
ноти музика
Така се ражда всеучилищният химн " Върви, народе възродени ". Той е изпълнен публично за пръв път на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. (На 11 май църквата уважава Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).
През 1902 година за Деня на българската култура и славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
След 1944 година, поради атеистичните убеждения на новата власт, елементи от текста на стихотворението са изменени. Като " и Бог ще те благослови " е сменен с " напред и все напред върви ", а думите в четвъртия куплет " Духовно покори страните, които завладя с меч " стават " ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч ". Цели куплети пък изцяло са отстранени от читанките. Но това е към този момент история.
А " Върви, народе възродени " си остава най-възторженият и обичан на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ