Личностите, които вдъхновиха Дойл за Шерлок Хоумс
През 1887, Дойл разгласява романа „ Етюд в алено “ – е първият от серия творби за Шерлок Холмс и лекар Уотсън. В книгата също по този начин за първи път се загатва за лупата като инструмент на детективите. „ Етюд в алено “ не се радва на доста внимание (както и идната книга „ Знакът на четиримата “), само че в юлското издание на The Strand Magazine през 1891 Артър разгласява първия пай роман с присъединяване на Шерлок. От там потегля и славата на съобразителния детектив.
Доктор Джоузеф Бел
През 1877 година, когато Дойл е на нежната 18-годишна възраст, той учи за доктор в Университета в Единбург. Един от професорите там, Джоузеф Бел, незабавно му прави усещане. Лекциите на доктор Бел са занимателни и увличащи. Чрез дедуктивните си способи и качества докторът прави изводи за пациентите си, които постоянно се оказват точни и правилни.
Според самия Дойл, както написа в автобиографията му, „ силата на Бел беше освен в диагностицирането на заболяването на пациента, само че и в установяване специалността и характера му “. В един по-известен образец, също разказан в биографията, мъж се изправя пред Бел и без да му споделя нищо или да са се срещали преди докторът съумява да заключи: „ Добре, мой човек, ти си служил в армията… Напуснал си неотдавна… Хайландски полк… Бил си причислен в Барбадос… “
И по-късно изяснява мисловния си развой на студентите: „ Видите ли, господа, мъжът беше учтив, само че не си смъкна шапката, когато влезе. В армията вършат по този начин, а в случай че беше напуснал от дълго време, щеше към този момент да се е научил да я смъква. Относно Барбадос, той пристигна с недоволства от елефантиазис, което се свързва със западна Индия, а шотландските полкове бяха пратени точно на този остров. “
По време на втората година на Дойл в университета, Бел го наема за помощник като отговорностите му са да снема бележки за пациентите, които идват, и след това да ги показва на доктора. В известна степен той става Уотсънът на Бел.
Артър напълно умерено си признава, че е въодушевен от преподавателя си. В изявление, представено в една от биографичните книги за него, „ Teller of Tales: The Life of Arthur Conan Doyle “, той споделя: „ Шерлок Хоумс е литературната репрезентация, в случай че мога по този начин да се изразя, на загатна ми за един професор по медицина в Университета в Единбург “. И още – в писмо до Бел Дойл написа: „ Със сигурност на вас дължа облика на Шерлок Хоумс. “
Сър Хенри Дънкан Литълджон
Въпреки че имат доста общо, лекар Джоузеф Бел не е единственото ентусиазъм за фамозния детектив. Известният криминалист, здравен контрольор и експерт по дисекция на човешки тела Хенри Литълджон също дава на Хоумс малко от себе си. Сър Литълджон взе участие в следствието на всеки случай, трагична гибел или ликвидиране в Единбург по това време. Той оказва помощ пръстовите отпечатъци и фотографиите да се одобряват като доказателства в съда и по този начин взе участие в дребна гражданска война в региона на престъпните следствия тъкмо по времето, когато Дойл написа Шерлок в края на 19 век.
Доктор Бел също е привикан като специалист по делото поради дедуктивните си качества и в последна сметка се съгласява с Литълджон. Съдът въпреки всичко отсъжда в интерес на Алфред Менсън, само че Дойл употребява делото и криминалистичните подходи на Хенри Литълджон за част от характера на Шерлок.
Сър Артър Конан Дойл
За да илюстрираме какво е имал поради Бел: през декември 1908, Марион Гилкрайст е пребита до гибел по време на въоръжен обир. Обвинен и наказан за убийството е еврейски немец. През 1910 шотландският юрист Уилям Рогхед написа „ Любопитният случай на Оскар Слейтър “, където излага обстановката и заключава, че Слейтър е почтен.
През 1912, в опит делото на Слейтър още веднъж да бъде отворено и той да бъде оправдан, Артър написа собствен „ Любопитният случай на Оскар Слейтър “. В над 100 страници усърдно споделя за елементи и условия, които потвърждават невинността на Слейтър, като едно от тях е, че чукът, открит в багажника му и считан за оръжие на убийството, е „ доста лек и трошлив инструмент и през очите на здравия разсъдък, е безусловно некадърен да нанесе страховитите наранява по черепа на старата дама. “
Разбира се, не е доста ясно дали Шерлок Холмс въодушевява детективската страна на Дойл или създателят придвижва към този момент развитите си дедуктивни качества върху Шерлок. Важното е, че в последна сметка, от елементи посредством и на Дойл, през 1928 Оскар Слейтър е оневинен и освободен.
