Преди да кажем Сбогом лев, нека припомним за ботевката и първ...
През 1880 година Народното събрание приема „ Закон за правото на рязане на монети в Княжеството “, с който се ражда българският лев, разграничен на 100 стотинки. Монетите, отсечени скоро по-късно в Бирмингам, Англия, и в Русия, са първите стъпки към построяването на парична система. Но същинският пробив идва през 1885 година, когато Българската национална банка получава правото да емитира банкноти – хартиени пари, които трансформират метода, по който българите схващат стопанската система и търговията.
На 1 август 1885 година в санктпетербургската печатница „ Экспедиция государственных бумаг “ е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв. и номер 000001. Заедно с нея е пусната и банкнота от 50 лв.. Тези първи хартиени пари, основани в Русия, са надалеч от днешните цветни и предпазени купюри – с размери 150 на 97 мм, те носят държавния герб и воден знак на Българска народна банка. Дизайнът им е дело на българина Георги Кирков, единственият по това време роден експерт по съвременни графични изкуства.
Изборът на съветска печатница не е инцидентен – България, преди малко освободена благодарение на Русия, разчита на съветския опит и инфраструктура, с цел да сложи основите на своята финансова система. Първата емисия е скромна, единствено 213 000 лв., защото Българска народна банка се притеснява, че популацията, привикнало със сребърните монети, ще одобри новите хартиени пари с съмнение. И в действителност се случва тъкмо това - българите гледат скептично на банкнотите, които, въпреки и обезпечени със злато, основават така наречен ажио (разлика сред номиналната и действителната пазарна стойност) по отношение на сребърните монети.
Нещо повече - след Освобождението България наследява комплицирана икономическа обстановка от Османската империя, където в обращение циркулират голям брой задгранични монети и банкноти, в това число турски лири, пиастри, златни и сребърни монети от разнообразни страни, както и френски златни франкове. Тези валути остават необятно публикувани в свободна България, в това число и при започване на XX век. Причината е, че търговците и популацията са привикнали да употребяват тези задгранични валути, изключително златните и сребърните монети, които се употребяват с високо доверие.
През 1885 година България се ръководи от държавното управление на Петко Каравелов, който се пробва да стабилизира младата страна в изискванията на политически и стопански провокации. Финансов министър по това време е Михаил Тенев, чиято роля е от решаващо значение за финансовото ръководство на страната и за поддръжката на новосъздадената парична система. Българската национална банка, учредена през 1879 година от Временното съветско ръководство, е под управлението на Иван Евстратиев Гешов, който става неин шеф през 1883 година
Гешов, бележит финансист и предстоящ министър-председател, играе водеща роля в одобряването на Българска народна банка като самостоятелна институция, способна да емитира лични банкноти и да контролира паричното обращение. Неговото ръководство бележи началото на напъните за изчистване на монетното обращение от задгранични монети и за справяне с икономическите рецесии в края на XIX век.
През 1885 година българският лев е привързан със златния стандарт и е равностоен на френския франк, част от Латинския монетен съюз. Това значи, че 20 лв. имат стойност, сравнима с 20 златни франка, което им придава забележителна покупателна дарба за времето, изключително в селскостопанска стопанска система като българската.
Цената на хляба в края на XIX век в Източна Европа варира, само че нормално кг самун коства към 0,10–0,20 лв.. С 20 лв. е можело да се купят към 100–200 кг самун, задоволителни за изхранване на едно семейство за месеци. Наемът на скромна къща или стая в градовете като София или Пловдив е бил към 5–10 лв. на месец, т.е. с 20 лв. е можело да се покрие наем за няколко месеца в по-скромни условия. С сходна сума е можело да се купи и дребен имот земя от 1-2 декара в някой от селските региони.
По отношение на приходите, дневната отплата на един служащ за земеделска или строителна работа се е движела в диапазона към 0,50–1 лев дневно, а заплатите на държавните служители са били от порядъка на 20-30 лв. на месец.
През 1924 година, в изискванията на тежка икономическа рецесия след Първата международна война и отговорностите, наложени на страната по Ньойския контракт, Българската национална банка взема решение да пусне нова емисия банкноти с номинал 5000 лев. За първи път те са отпечатани в България, в Държавната печатница в София. Тази банкнота, станала известна като „ ботевка “ поради лика на Христо Ботев на гърба ѝ, е пусната в обращение през октомври 1924 година, единствено 45 дни след поръчката, с помощта на бързата работа на печатницата. На лицевата ѝ страна е изобразен цар Борис III във военна униформа, а дизайнът е дело на художника Христо Лозев, гравьор в Държавната печатница.
„ Ботевката “, с размери 195 на 92 мм, включва воден знак с изправен лъв и е отпечатана в сиво-зелени, кафяви и тъмнозелени тонове. С тираж от 1,6 милиона броя, подписана от шефа на Българска народна банка К. Бояджиев и касиера М. Венков, тя е първата българска банкнота, която показва историческа персона.
Въпреки строгите ограничения за сигурност обаче, „ ботевката “ става обект на огромна фалшификаторска спекулация през 1925 година, при която са отпечатани близо 10 000 подправени купюри. Заради този случай банкнотата е извадена от обращение през 1926 година и през днешния ден тя е извънредно рядка и скъпа за колекционерите.
Парите и одобряването на българската самостоятелност, поише още Мениджър.бг.
След първите банкноти, отпечатани в Русия, и „ ботевката “ от 1924 година в Държавната печатница, България продължава да разчита главно на задгранични печатници в Германия, Англия и Съединени американски щати за производството на своите хартиени пари през идващите десетилетия. Тези печатници оферират напреднали технологии и опит, които младата българска страна към момента не има.
Пълна автономия във връзка с печатането на банкноти е реализирана едвам през 1998 година, когато Българска народна банка открива лична печатница в София, предопределена за банкноти и скъпи бумаги с висока степен на отбрана. Този миг бележи края на зависимостта от външни снабдители и укрепва националната самостоятелност в производството на българската валута.
Първите български банкноти, в това число „ ботевката “ от 1924 година, въпреки и посрещнати с съмнение от българите, поставят основите на модерната финансова система на страната. Те са знак на независимостта и упоритостта на младата страна да се утвърди на интернационалната икономическа сцена. Днес тези купюри, отпечатани преди близо век и половина, са необичайност и се съхраняват най-вече в частни сбирки или държавни трезори, като първата 20-левова банкнота може да се види в Историческия музей в Габрово.
Пътят на българските банкноти от Санкт Петербург до личната печатница на Българска народна банка в София отразява освен софтуерния прогрес, само че и напъните на генерации българи да изградят постоянна и самостоятелна стопанска система.
На 1 август 1885 година в санктпетербургската печатница „ Экспедиция государственных бумаг “ е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв. и номер 000001. Заедно с нея е пусната и банкнота от 50 лв.. Тези първи хартиени пари, основани в Русия, са надалеч от днешните цветни и предпазени купюри – с размери 150 на 97 мм, те носят държавния герб и воден знак на Българска народна банка. Дизайнът им е дело на българина Георги Кирков, единственият по това време роден експерт по съвременни графични изкуства.
Изборът на съветска печатница не е инцидентен – България, преди малко освободена благодарение на Русия, разчита на съветския опит и инфраструктура, с цел да сложи основите на своята финансова система. Първата емисия е скромна, единствено 213 000 лв., защото Българска народна банка се притеснява, че популацията, привикнало със сребърните монети, ще одобри новите хартиени пари с съмнение. И в действителност се случва тъкмо това - българите гледат скептично на банкнотите, които, въпреки и обезпечени със злато, основават така наречен ажио (разлика сред номиналната и действителната пазарна стойност) по отношение на сребърните монети.
Нещо повече - след Освобождението България наследява комплицирана икономическа обстановка от Османската империя, където в обращение циркулират голям брой задгранични монети и банкноти, в това число турски лири, пиастри, златни и сребърни монети от разнообразни страни, както и френски златни франкове. Тези валути остават необятно публикувани в свободна България, в това число и при започване на XX век. Причината е, че търговците и популацията са привикнали да употребяват тези задгранични валути, изключително златните и сребърните монети, които се употребяват с високо доверие.
През 1885 година България се ръководи от държавното управление на Петко Каравелов, който се пробва да стабилизира младата страна в изискванията на политически и стопански провокации. Финансов министър по това време е Михаил Тенев, чиято роля е от решаващо значение за финансовото ръководство на страната и за поддръжката на новосъздадената парична система. Българската национална банка, учредена през 1879 година от Временното съветско ръководство, е под управлението на Иван Евстратиев Гешов, който става неин шеф през 1883 година
Гешов, бележит финансист и предстоящ министър-председател, играе водеща роля в одобряването на Българска народна банка като самостоятелна институция, способна да емитира лични банкноти и да контролира паричното обращение. Неговото ръководство бележи началото на напъните за изчистване на монетното обращение от задгранични монети и за справяне с икономическите рецесии в края на XIX век.
През 1885 година българският лев е привързан със златния стандарт и е равностоен на френския франк, част от Латинския монетен съюз. Това значи, че 20 лв. имат стойност, сравнима с 20 златни франка, което им придава забележителна покупателна дарба за времето, изключително в селскостопанска стопанска система като българската.
Цената на хляба в края на XIX век в Източна Европа варира, само че нормално кг самун коства към 0,10–0,20 лв.. С 20 лв. е можело да се купят към 100–200 кг самун, задоволителни за изхранване на едно семейство за месеци. Наемът на скромна къща или стая в градовете като София или Пловдив е бил към 5–10 лв. на месец, т.е. с 20 лв. е можело да се покрие наем за няколко месеца в по-скромни условия. С сходна сума е можело да се купи и дребен имот земя от 1-2 декара в някой от селските региони.
По отношение на приходите, дневната отплата на един служащ за земеделска или строителна работа се е движела в диапазона към 0,50–1 лев дневно, а заплатите на държавните служители са били от порядъка на 20-30 лв. на месец.
През 1924 година, в изискванията на тежка икономическа рецесия след Първата международна война и отговорностите, наложени на страната по Ньойския контракт, Българската национална банка взема решение да пусне нова емисия банкноти с номинал 5000 лев. За първи път те са отпечатани в България, в Държавната печатница в София. Тази банкнота, станала известна като „ ботевка “ поради лика на Христо Ботев на гърба ѝ, е пусната в обращение през октомври 1924 година, единствено 45 дни след поръчката, с помощта на бързата работа на печатницата. На лицевата ѝ страна е изобразен цар Борис III във военна униформа, а дизайнът е дело на художника Христо Лозев, гравьор в Държавната печатница.
„ Ботевката “, с размери 195 на 92 мм, включва воден знак с изправен лъв и е отпечатана в сиво-зелени, кафяви и тъмнозелени тонове. С тираж от 1,6 милиона броя, подписана от шефа на Българска народна банка К. Бояджиев и касиера М. Венков, тя е първата българска банкнота, която показва историческа персона.
Въпреки строгите ограничения за сигурност обаче, „ ботевката “ става обект на огромна фалшификаторска спекулация през 1925 година, при която са отпечатани близо 10 000 подправени купюри. Заради този случай банкнотата е извадена от обращение през 1926 година и през днешния ден тя е извънредно рядка и скъпа за колекционерите.
Парите и одобряването на българската самостоятелност, поише още Мениджър.бг.
След първите банкноти, отпечатани в Русия, и „ ботевката “ от 1924 година в Държавната печатница, България продължава да разчита главно на задгранични печатници в Германия, Англия и Съединени американски щати за производството на своите хартиени пари през идващите десетилетия. Тези печатници оферират напреднали технологии и опит, които младата българска страна към момента не има.
Пълна автономия във връзка с печатането на банкноти е реализирана едвам през 1998 година, когато Българска народна банка открива лична печатница в София, предопределена за банкноти и скъпи бумаги с висока степен на отбрана. Този миг бележи края на зависимостта от външни снабдители и укрепва националната самостоятелност в производството на българската валута.
Първите български банкноти, в това число „ ботевката “ от 1924 година, въпреки и посрещнати с съмнение от българите, поставят основите на модерната финансова система на страната. Те са знак на независимостта и упоритостта на младата страна да се утвърди на интернационалната икономическа сцена. Днес тези купюри, отпечатани преди близо век и половина, са необичайност и се съхраняват най-вече в частни сбирки или държавни трезори, като първата 20-левова банкнота може да се види в Историческия музей в Габрово.
Пътят на българските банкноти от Санкт Петербург до личната печатница на Българска народна банка в София отразява освен софтуерния прогрес, само че и напъните на генерации българи да изградят постоянна и самостоятелна стопанска система.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ