През 1859 г. в американския щат Уисконсин живее 24-годишната Адел

През 1859 година в американския щат Уисконсин живее 24-годишната Адел Брисет. Тя имигрира в региона с родителите си от Белгия. Семейството живее в отдалечена плантация покрай дребното населено място Люксембург – безшумно място, където не се случва нищо забавно. През октомври 1859 година Адел отива в локалната черква и споделя на свещеника, че до момента в който се разхождала в гората, видяла непозната жена обляна в бяло зарево, облечена в ослепително бяла рокля, жълт колан и корона във формата на звезда. Според Адел, първоначално сред две дървета се появило блестящо зарево, което мощно изплашило момичето. То паднало на колене и почнало да се моли, а в това време светлината придобила избрана форма и се появила удивително красива жена. Косата й била кестенява, очите – дълбоки и тъмни, а на лицето й греела блага усмивка. Адел потреперила от боязън, а видението последователно изчезнало. По някаква причина, свещеникът бил сигурен, че Адел ще види тази жена още веднъж и я помолил идващия път да попита непознатата коя е. Скоро момичето още веднъж вижда красивата жена в гората. Тя попитала коя е тя, а дамата дала отговор: „ Аз съм Небесната кралица, която се моли за обръщането на грешниците и искам ти да направиш същото. “ Когато Адел споделя на свещеника за срещата, той взема решение, че това е Дева Мария. Адел споделя, че „ Небесната кралица е наредила откриването на религиозно учебно заведение за локалните деца “. По-късно се построява дребен параклис на мястото на явяването на „ Небесната кралица “, а през 1861 година там е повдигнат по-голям параклис с надпис „ Богородице на положителната помощ, моли се за нас “. Това място става светилище на Дева Мария, а в по-късните години до него е издигнато учебно заведение.



Училището и храма днес Скоро, из цялата местност се популяризират клюки, че в този параклис по чудодеен метод се излекуват сакати и заболели, и от ден на ден хора стартират да го посещават. На 8 октомври 1871 година в дивата природа на североизточен Уисконсин избухва поредност от горски пожари, които движени от вятъра бързо се популяризират и прерастват в мощна буря, която хищно гълтам всички селища по пътя си. Само за два дни по този начин нареченият Пожар Пещиго унищожава хиляди квадратни километри градове, големи гори и убива близо 2500 души, което го трансформира в най-смъртоносния горски пожар в човешката история. В град Пещиго, който е най-големият град в региона, и от който пожарът носи името си, свещеникът Питър Пернин, свещеник на Сейнт Мери и няколко енории в района, е в църквата си в деня, когато пожарите стартират и вижда огънят да идва към неговата черква. По-късно той споделя: „ Погледнах надясно и наляво, пред себе си и нагоре и не видях нищо поради пламъците … Не видях нищо с изключение на големи пламъци, покриващи небето, търкалящи се един върху различен с гневна мощ. “ Опитвайки се да избави най-малко част от църковното имущество, свещеникът натоварва църковната скиния на каруца и я откарва до реката, хвърля скинията във водата, а тя изплува. Два дни по-късно, скинията и всичките й движимости са открити да стоят на пън надолу по течението на реката, изцяло невредими, макар обстоятелството, че всичко в близост е овъглено от пламъците. Дори копринените тъкани на тапицерията не са потърпевши. Това събитие се счита за знамение, само че спрямо това, което се случва по-късно, може да се назова „ дребен и нищожен случай “. Четете още: Евхаристийното знамение в Мексико – хостията пулсира като сърце (видео) Събитията се развиват в параклиса на Дева Мария на положителната помощ, където Адел Брисет и околните й се пробват да измислят какво да вършат против пожарите. Огънят към параклиса ги е обкръжил напълно и е толкоз мощен, че е невероятно да се напусне мястото. Първоначално Адел има късмет да избяга, само че взема решение да остане, с цел да помогне на локалните. Когато пламъците се доближават, призовавайки силата на Бог, Адел и няколко други подвигат статуята на Дева Мария и я придвижват в върволица към територията на параклиса. Те обикалят към параклиса още веднъж и още веднъж със статуята в ръцете си, чакайки със боязън огънят да ги погълне. Изведнъж се случва нещо необяснимо. Огънят, който е като непроницаема стена и към този момент доближава оградата, като че ли се натъква на невидимо затруднение. Според очевидци, пламъкът стартира да се раздухва в противоположна посока и огънят не допира нито оградата, нито другата територия на параклиса. Няколко часа по-късно бързо се появяват облаци и се изсипва мощен дъжд, който потушава пожара. Когато на идната заран е допустимо да се огледа засегнатата зона се оказва, че пожарът е изпепелил съвсем всичко в региона, само че параклиса, учебното заведение и дребния имот в гората, където е статуята на Дева Мария не са наранени. По-късно духовник Пернин разказва всичко като „ Изумрудения остров в море от пепел “. Той не го назовава знамение, а твърди, че Дева Мария бди над това място и ги пази. В записките си свещеникът написа: “Нямам желание да давам присъда за появяването на Пресвета Богородица и благочестивите поклонения, които са резултат от това. Църковните управляващи към момента не са говорили по този въпрос, те безмълвно оставят положителната идея да продължи напред, чакайки, може би, за някои по-ярки и неопровержими доказателства, преди да разгласят чудото. Далеч съм от концепцията да задминавам църковния съд. Имам единствено още една дума да прибавя. Ако някой от моите читатели има опция, дано да отиде там и да посети това непретенциозно място за поклонение. То е неповторимо по своята същина. Там те ще могат да видят и разпитат Адел Брисет, която без да желае е душата и героинята на мястото. И съм сигурен, че като мен всички, които отиват там с почтени планове, ще се върнат поучени и щастливи по душа, в случай че не и уверени в действителността на явяването на Богородица. “ Тези събития в Уисконсин се смятат за спорни в продължение на десетилетия от Католическата черква, само че на 8 декември 2010 година те публично са приети. Това е единственият подобен приет “феномен за Дева Мария ” в Съединени американски щати.



Адел Брисет в напреднала възраст Епископ Дейвид Рикен от епархията на Грийн Бей споделя: „ Заявявам с морална сигурност и в сходство с нормите на Църквата, че събитията от октомври 1859 година в действителност показват същността на свръхестествената природа и с актуалното утвърждавам тези феномени като почтени за религия от вярващите християни. “ Адел Брисет умира през 1896 година, само че параклисът и учебното заведение на Дева Мария към момента съществуват в Ню Франкен, Уисконсин. През 2016 година американските епископи афишират Дева Мария на положителната помощ за национално светилище. Този параклис към момента е известно място за поклонение на доста вярващи, изключително на 15 август – католически празник, прочут като празника на Успението на Пресвета Богородица. Що се отнася до скинията, избавена от отец Пернин, тя се съхранява в Музея на огъня в Пещиго и е друго известно място за поклонници. Какво се е случило там и има ли някакво знамение, или всичко е просто съвпадане, примесено с градска легенда? Каквото и да е, регионът става доста значим набожен обект и неговото завещание продължава да живее …