На този ден: Международен ден на студента, роден е великият Петко Рачов Славейков
През 1827 година е роден Петко Славейков – български стихотворец, публицист, публицист и политически деятел
Петко Рачов Славйков е роден на 17 ноември 1827 година във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в остарял занаятчийски жанр. Бащата е едва просветен, само че е с горделив български дух. Славейков учи поредно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, интензивно се самообразова с доста четене в библиотеките на манастирите към Велико Търново.
Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с " История славянобългарска " на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов при Е. Васкидович, уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западно-европейската литература.
Първото му литературно произведение - " Акатист на три светители " - е непокътнато. През 1843 година става преподавател във В. Търново. Но за написаното " Прославило се Търново със славни гръцки владици " е изпъден и поредно става преподавател в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и други Преподава по взаимо-учителния способ като продължава да чете. Развива значима културно-просветна активност и до 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки.
От 1852 година отпечатва първите си книги - " Смесена китка ", " Песнопойка ", " Басненик ". Пише поемата " Бойка челник " (1853) под въздействие на революционните събития към Кримската война и доста бунтовни песни. След несполучливото въстание на дядо Никола в Търново, Славейков насочва напъните си към събуждане на националното схващане. Като преподавател в Търговище издава български язвителен вестник " Гайда ". След като работи известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско сдружение наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник " Гайда " (1863-1867), вестник " Македония " (1866-1872), списание " Ружица " (1871), сп. " Пчелица " (1871), сп. " Читалище " (1872-1873), " Звънчатий глумчо " (1872), в. " Шутош " (1873-1874), " Костурка " (1874).
Славейков се обрисува като най-известният български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема присъединяване в черковната битка и става един от ръководителите й. По-късно бива преподавател в българската Екзархия.
За публикацията " Двете касти и управляващи " за в. " Македония " е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
1873 година основава известната поема " Изворът на белоногата ". В 1874 година основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора. Пише героичен стихотворения, бива окован и затворен след Априлското въстание.
Във зародилия пожар в Стара Загора изгубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с съветските войни, превежда през Стара планина отряда на военачалник М. Д. Скобелев, става очевидец на шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция дружно с Петко Каравелов като народен представител във Великото национално заседание. Става ръководител на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. " Остен " (1879), в. " Целокупна България " (1879), в. " Независимост " (1880-1883), в. " Търновска конституция " (1884), в. " Истина " (1886), в. " Софийски дневник " (1886) и в. " Правда " (1888).
За подчертани демократични хрумвания и присъединяване в политическите битки е задържан, неразрешено му е да учителства и му понижават пенсията. Дълбоко наскърбен, умира в София на 1 юли 1895 година
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история - " Крумиада ", " Кралев Марко ", " Самуилка " ). Издава два сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните 17000 пословици.
Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава " Български притчи и пословици и присъщи думи ", изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията.
През 1912 година Балканската война: Начало на Чаталджанската интервенция
Това е най-значителният боен триумф на Османската империя в хода на Балканската война и първото огромно проваляне на българската войска след основаването на Третата българска страна.
Битката при Чаталджа от 17-18 ноември 1912 година, известна още като Чаталджанската интервенция, е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев вършат опит да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска войска на подстъпите към столицата Константинопол, само че след понесени тежки жертви са принудени да се откажат.
Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг при помощен удар в централния сектор на фронта. Целта е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 ноември 1912 година. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису, само че когато тя се подвига – те са подложени на тежък обстрел. Първа дивизия е принудена да спре настъплението, а Шеста дивизия с огромни компликации съумява да завземе укреплението Отлуктабия.
Късно вечерта на левия български фланг Двадесет и девети ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел, както от османската, по този начин и от българската артилерия. Около обед на 18 ноември Двадесет и девети полк се отдръпва с тежки загуби от Илеритабия.
На 18 ноември през целия ден османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции.
Поражението при Чаталджа отстрани опцията за подписване на бърз и преференциален за България мир. Българската войска губи самодейността в бойните дейности. В борба живота си изгубват 1480 души, 1400 безследно изчезнали, а 13 000 са ранени.
Започналата по същото време зараза от холера, лишила живота на други 1600 души. Отслабват в допълнение българските елементи, към този момент понесли обилни жертви от началото на войната. Деморализацията измежду българските войски е придружена от сгъстяване на османската политика.
Две седмици след сражението е подписано помирение, което трае не повече от два месеца. Бойните дейности в региона на Чаталджа не престават с спирания до април 1913 година
Днес е Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва годишно на 17 ноември от 1941 година
Датата е определена през 1941 година от Международния студентски съвет (приета и от наследилия го Международен студентски съюз) в
Лондон в символ на респект към гибелта на чешкия студент Ян Оплетал и други 9 студенти на 17 ноември 1939 година
На тази дата хитлеристки елементи нападат Карловия университет в Прага след студентски демонстрации против гибелта на Оплетал и немската окупация на страната. Жертви стават 9 студенти, а други 1200 са изпратени в концентрационни лагери.
По-късно на същата дата студенти от Политехниката на Атина стартират митинг против военната хунта през 1973 година Техният митинг е смачкан, а армията влиза с танкове в университета. Заради този митинг денят е формален празник в Гърция и се отбелязва като Ден на гръцките студенти.
Пак на тази дата през 1989 година отбелязването на деня с проява в Прага дава началото на Нежната гражданска война. Ето за какво в Чехия и Словакия денят се празнува и като Ден на битката за независимост и народна власт.
Петко Рачов Славйков е роден на 17 ноември 1827 година във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в остарял занаятчийски жанр. Бащата е едва просветен, само че е с горделив български дух. Славейков учи поредно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, интензивно се самообразова с доста четене в библиотеките на манастирите към Велико Търново.
Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с " История славянобългарска " на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов при Е. Васкидович, уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западно-европейската литература.
Първото му литературно произведение - " Акатист на три светители " - е непокътнато. През 1843 година става преподавател във В. Търново. Но за написаното " Прославило се Търново със славни гръцки владици " е изпъден и поредно става преподавател в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и други Преподава по взаимо-учителния способ като продължава да чете. Развива значима културно-просветна активност и до 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки.
От 1852 година отпечатва първите си книги - " Смесена китка ", " Песнопойка ", " Басненик ". Пише поемата " Бойка челник " (1853) под въздействие на революционните събития към Кримската война и доста бунтовни песни. След несполучливото въстание на дядо Никола в Търново, Славейков насочва напъните си към събуждане на националното схващане. Като преподавател в Търговище издава български язвителен вестник " Гайда ". След като работи известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско сдружение наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник " Гайда " (1863-1867), вестник " Македония " (1866-1872), списание " Ружица " (1871), сп. " Пчелица " (1871), сп. " Читалище " (1872-1873), " Звънчатий глумчо " (1872), в. " Шутош " (1873-1874), " Костурка " (1874).
Славейков се обрисува като най-известният български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема присъединяване в черковната битка и става един от ръководителите й. По-късно бива преподавател в българската Екзархия.
За публикацията " Двете касти и управляващи " за в. " Македония " е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
1873 година основава известната поема " Изворът на белоногата ". В 1874 година основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора. Пише героичен стихотворения, бива окован и затворен след Априлското въстание.
Във зародилия пожар в Стара Загора изгубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с съветските войни, превежда през Стара планина отряда на военачалник М. Д. Скобелев, става очевидец на шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция дружно с Петко Каравелов като народен представител във Великото национално заседание. Става ръководител на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. " Остен " (1879), в. " Целокупна България " (1879), в. " Независимост " (1880-1883), в. " Търновска конституция " (1884), в. " Истина " (1886), в. " Софийски дневник " (1886) и в. " Правда " (1888).
За подчертани демократични хрумвания и присъединяване в политическите битки е задържан, неразрешено му е да учителства и му понижават пенсията. Дълбоко наскърбен, умира в София на 1 юли 1895 година
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история - " Крумиада ", " Кралев Марко ", " Самуилка " ). Издава два сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните 17000 пословици.
Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава " Български притчи и пословици и присъщи думи ", изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията.
През 1912 година Балканската война: Начало на Чаталджанската интервенция
Това е най-значителният боен триумф на Османската империя в хода на Балканската война и първото огромно проваляне на българската войска след основаването на Третата българска страна.
Битката при Чаталджа от 17-18 ноември 1912 година, известна още като Чаталджанската интервенция, е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев вършат опит да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска войска на подстъпите към столицата Константинопол, само че след понесени тежки жертви са принудени да се откажат.
Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг при помощен удар в централния сектор на фронта. Целта е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 ноември 1912 година. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису, само че когато тя се подвига – те са подложени на тежък обстрел. Първа дивизия е принудена да спре настъплението, а Шеста дивизия с огромни компликации съумява да завземе укреплението Отлуктабия.
Късно вечерта на левия български фланг Двадесет и девети ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел, както от османската, по този начин и от българската артилерия. Около обед на 18 ноември Двадесет и девети полк се отдръпва с тежки загуби от Илеритабия.
На 18 ноември през целия ден османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции.
Поражението при Чаталджа отстрани опцията за подписване на бърз и преференциален за България мир. Българската войска губи самодейността в бойните дейности. В борба живота си изгубват 1480 души, 1400 безследно изчезнали, а 13 000 са ранени.
Започналата по същото време зараза от холера, лишила живота на други 1600 души. Отслабват в допълнение българските елементи, към този момент понесли обилни жертви от началото на войната. Деморализацията измежду българските войски е придружена от сгъстяване на османската политика.
Две седмици след сражението е подписано помирение, което трае не повече от два месеца. Бойните дейности в региона на Чаталджа не престават с спирания до април 1913 година
Днес е Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва годишно на 17 ноември от 1941 година
Датата е определена през 1941 година от Международния студентски съвет (приета и от наследилия го Международен студентски съюз) в
Лондон в символ на респект към гибелта на чешкия студент Ян Оплетал и други 9 студенти на 17 ноември 1939 година
На тази дата хитлеристки елементи нападат Карловия университет в Прага след студентски демонстрации против гибелта на Оплетал и немската окупация на страната. Жертви стават 9 студенти, а други 1200 са изпратени в концентрационни лагери.
По-късно на същата дата студенти от Политехниката на Атина стартират митинг против военната хунта през 1973 година Техният митинг е смачкан, а армията влиза с танкове в университета. Заради този митинг денят е формален празник в Гърция и се отбелязва като Ден на гръцките студенти.
Пак на тази дата през 1989 година отбелязването на деня с проява в Прага дава началото на Нежната гражданска война. Ето за какво в Чехия и Словакия денят се празнува и като Ден на битката за независимост и народна власт.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ