През 18 век в Бетлем има място за малко над

През 18 век в Бетлем има място за малко над 120 пациенти, а описът с чакащи за банкет е дълъг. В резултат на това към Лондон се появяват доста частни „ лудници “, някои от които са чисто и просто затвори, които дават опция на фамилиите да заключат изцяло естествени, само че неуместни свои родственици.

През 1750 година група медицински реформатори молят за по-добра опция на Бетлем и по този начин е основана болничното заведение „ Свети Лука “. Тя се намира тъкмо против Бетлем, а Уилям Бати е неин главен доктор. За разлика от обичайното здравно мислене по това време, Бати обществено осъжда потреблението на „ стартиране на кръв, опиат, студени бани и повръщане “ и предлага „ пациентите да бъдат отстранени от всички предмети, за които се знае, че предизвикват тяхното психическо разстройство “.

Обратно в Бетлем, основният доктор на болничното заведение, Джон Монро (син на предходния гл. доктор, Джеймс Монро), изрично не е склонен с методите на Бати, като написа, че „ най-адекватното и непрекъснато лекуване е посредством филтриране “ и че „ в никакъв случай не е виждал или чувал за неприятен резултат от повръщането “. Двамата лекари спорят публично и пропагандират своите възгледи в книги, които, много необичайно, са необятно и по едно и също време признати като верни.

Не единствено възгледите на лекарите обаче разделят двете лечебни заведения. „ Свети Лука “ лекува пациентите си посредством самостоятелна диагностика и грижи, като се има вяра, че има доста форми на психологични болести, а освен една. В основата на грижите за пациентите е чистата и спокойна конюнктура. Може би най-изненадващото от всичко е, че „ Свети Лука “ не позволява гости, колкото и да си заплащат – процедура, която в Бетлем има от епохи.

Тъй като елементи от постройката стават необитаеми, пациентите са гъчкани все по-близо, а „ обезумелите “ са настанени в същите килии като по-тихите. Насилието е нещо всекидневно, а доста пациенти са приковани или към леглата си, или към стените. Към мизерията се прибавя и неналичието на облекло и отопление, плъховете и неприятното, от време на време пагубно отношение на медицинските чиновници, които постоянно предписват откровено нездравословни лечебни средства, разминаващи се със актуалното здравно мислене.

През 19 век Бетлем е външно сносно изглеждаща постройка, само че вътре е порутена, изгладняла за пари и работеща без никаква отчетност или надзор. Без инспектори или даже външни гости, които да ревизират пациентите, изискванията са мизерни. За човек да бъде изпратен в Бетлем към този момент не е просто въпрос на позор, само че също по този начин съставлява сериозен риск от влошаване на положението му (каквото и да е то) или даже гибел.

За Брайън Кроутер, хирург в Бетлем от 1789–1815 година, се твърди, че е „ като цяло вманиачен и най-много пийнал “. Лекарят, Томас Монро (син и внук на предходни ръководители, които към този момент споменахме), предпочита хобитата си пред медицината. Посещенията му в Бетлем са редки, къси и в никакъв случай не включват обиколки на отделенията за пациенти. Алкохолизъмът се шири из цялата болница, а мъжкият персонал редовно прави нечестни визити в женските крила на „ болничното заведение “.

Разработена от Еразъм Дарвин, дядо на известния Чарлз Дарвин, ротационната терапия нормално включва слагане на пациент на стол, закачен за греда с въжета. Столът се завърти 20-40 пъти в едната посока и по-късно се оставя да се върти назад. През 1796 година самият Дарвин предлага практиката да се извършва „ час или два, три или четири пъти дневно в продължение на един месец “.

Този способ е считан за ефикасен метод за пречистване на червата, пикочния мехур и стомаха и за подкрепяне на „ органите на сензитивност “ (мозъка и нервната система), а също по този начин се счита, че той провокира и спокоен сън у пациента, „ сходно на люлеенето на бебе “. Стол също може да се употребява и като наказване – метод за доминиране над пациенти, които отхвърлят да извършват заповедите на личния състав.

Студеното къпане е въведено в Бетлем през 80-те години на 17 век и се трансформира в метод за „ шокиране “ на пандизчии с психологични болести като остава известен курс на лекуване през по-голямата част от 18 век. Пациентите са потапяни в студена вода за дълги интервали от време, увити в кърпи, напоени с лед, или са пръскани със студена вода.

През 18 век няма много изследвания върху причините за психологични болести и пациентите – без значение дали са депресивни, маниакални или параноични – получават еднакъв курс на лекуване. Психичното заболяване се преглежда по-скоро като заболяване на тялото, в сравнение с мозъка и на пациентите постоянно се предписват седмици на принудително стартиране на кръв и предизвикателство на повръщане и диария, с цел да се прочисти тялото от неговите „ меланхолични хумори “. Също по този начин, върху кожата се нанасят корозивни субстанции, с цел да я изгорят и да се образуват мехури.