Големия пожар в Лондон: Трагедията през 1666 г., която променя правилата
През 1660-те години хората не били по този начин наясно с заплахите от пожарите, както през днешния ден. Сградите били направени от дървен материал, намазан с катран, били покрити със сламени покриви и ситуирани компактно една до друга без изключително внимание към планирането. Около 350 000 души живеели в Лондон тъкмо преди Големия пожар. По това време това бил един от най-големите градове в Европа.
Great Fire of London: Man who first raised alarm identified
— BBC News (UK) (@BBCNews)
През 1666 година нямало проведена противопожарна команда. Пожарогасенето било доста примитивно, хората, които взели участие имали доста малко умения и познания. За битка с огъня употребявали кожени кофи, брадви и водни струи, само че резултатът не бил огромен.
Идентифициран е индивидът, за който се счита, че пръв е подал паника за пожар в пекарна, прераснал в " Големия пожар в Лондон ".
Пожарът, който почнал в парцела на Томас Фаринър в Pudding Lane на 2 септември 1666 година, траял четири дни и унищожил огромна част от столицата.
Ново проучване откри, че в началото пожарът бил видян от човек на Фаринър - Томас Дагър.
Професор Кейт Лавман сподели, че ролята на Дагър е била " незнайна " до момента.
Всичко почнало в ранните часове на сутринта, когато имало мощен вятър. Пламъците от пекарната бързо се популяризирали сред компактно издигнатите къщи, издигнати от дърво и плява и доста добре изсъхнали през топлото лято.
Great Fire of London: Man who first raised alarm identified
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Опустошеният район бил с широчина към 2,4 км. по поречието на река Темза. Унищожени били 13 200 къщи, 87 църкви и катедралата „ Свети Павел “.
Огромният пожар оставил към 100 000 души без дом, само че довел до огромни промени в града, доста от които имат въздействие и през днешния ден.
Въпреки че е добре известно присъединяване на пекарната на Томас Фаринър в събитието, не е известно какво е предизвикало пожара там, а до неотдавна не се е знаело и кой пръв е станал очевидец на протичащото се.
Проф. Лавман от университета в Лестър употребила писма, брошури и правни записи, с цел да открие самоличността на Томас Дагър.
Една записка от депутата сър Едуард Харли гласи, че „ човек “ на Фаринър (което значи неговият прислужник или калфа) се събудил след 01:00 часа „ поради дима “ и че тогава Фаринър, щерка му и Дагър избягали през прозореца. Други източници допускат, че синът на Фаринър също бил там.
Имената на тези членове на семейството – в това число по-големите деца на Фаринър, Хана и Томас - били открити в други документи, като измежду тях бил и пекарят Дагър. В записите също се оповестява, че той бил индивидът, който вдигнал паниката.
Професор Лавман сподели, че до момента в който семейство Фаринър са добре познати на историците, „ ролята на Томас Дагър е останала непозната “ и името му „ не е било свързвано с пожара по това време “.
„ Скоро след бедствието той траял живота си във времената на възобновяване на града, като имал деца и основал своя лична пекарна “, добави тя.
Изследването е осъществено за Музея на Лондон като част от галерия отдадена на Големия пожар, която ще бъде открита през 2026 г, когато новият обект на Смитфийлд ще отвори порти.
Мериел Джийтър, водещ куратор на експозициите, сподели, че това изобретение ще „ подхрани вълнуващите нови способи, по които ще описваме историята на Големия пожар в Лондон “.
Как Големият пожар промени Лондон
Строителните разпореждания, въведени след пожара, забранили потреблението на дърво " за строене на всевъзможен тип къщи или здания, без значение дали са огромни или дребни ".
Катедралата " Свети Павел " на Кристофър Рен, в този момент една от най-емблематичните здания в столицата, била построена, на мястото на средновековната катедрала, унищожена при пожара.
Докато оформлението си е останало съвсем същото, в града е въведена нов тип архитектура, като Рен управлявал възобновяване на 52 църкви, 36 фирмени зали и мемориала на Големия пожар.
Мнозина считат, че пожарът станал причина за основаването на модерната застрахователна промишленост, като първата застрахователна компания, наречена Fire Office, била основана през 1667 година
Били въведени нови правила, с които да се подсигурява, че всяка енория постоянно разполагала с противопожарно съоръжение, което тогава било нужно, заради неналичието на пожарна команда.
По темата
Great Fire of London: Man who first raised alarm identified
— BBC News (UK) (@BBCNews)
През 1666 година нямало проведена противопожарна команда. Пожарогасенето било доста примитивно, хората, които взели участие имали доста малко умения и познания. За битка с огъня употребявали кожени кофи, брадви и водни струи, само че резултатът не бил огромен.
Идентифициран е индивидът, за който се счита, че пръв е подал паника за пожар в пекарна, прераснал в " Големия пожар в Лондон ".
Пожарът, който почнал в парцела на Томас Фаринър в Pudding Lane на 2 септември 1666 година, траял четири дни и унищожил огромна част от столицата.
Ново проучване откри, че в началото пожарът бил видян от човек на Фаринър - Томас Дагър.
Професор Кейт Лавман сподели, че ролята на Дагър е била " незнайна " до момента.
Всичко почнало в ранните часове на сутринта, когато имало мощен вятър. Пламъците от пекарната бързо се популяризирали сред компактно издигнатите къщи, издигнати от дърво и плява и доста добре изсъхнали през топлото лято.
Great Fire of London: Man who first raised alarm identified
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Опустошеният район бил с широчина към 2,4 км. по поречието на река Темза. Унищожени били 13 200 къщи, 87 църкви и катедралата „ Свети Павел “.
Огромният пожар оставил към 100 000 души без дом, само че довел до огромни промени в града, доста от които имат въздействие и през днешния ден.
Въпреки че е добре известно присъединяване на пекарната на Томас Фаринър в събитието, не е известно какво е предизвикало пожара там, а до неотдавна не се е знаело и кой пръв е станал очевидец на протичащото се.
Проф. Лавман от университета в Лестър употребила писма, брошури и правни записи, с цел да открие самоличността на Томас Дагър.
Една записка от депутата сър Едуард Харли гласи, че „ човек “ на Фаринър (което значи неговият прислужник или калфа) се събудил след 01:00 часа „ поради дима “ и че тогава Фаринър, щерка му и Дагър избягали през прозореца. Други източници допускат, че синът на Фаринър също бил там.
Имената на тези членове на семейството – в това число по-големите деца на Фаринър, Хана и Томас - били открити в други документи, като измежду тях бил и пекарят Дагър. В записите също се оповестява, че той бил индивидът, който вдигнал паниката.
Професор Лавман сподели, че до момента в който семейство Фаринър са добре познати на историците, „ ролята на Томас Дагър е останала непозната “ и името му „ не е било свързвано с пожара по това време “.
„ Скоро след бедствието той траял живота си във времената на възобновяване на града, като имал деца и основал своя лична пекарна “, добави тя.
Изследването е осъществено за Музея на Лондон като част от галерия отдадена на Големия пожар, която ще бъде открита през 2026 г, когато новият обект на Смитфийлд ще отвори порти.
Мериел Джийтър, водещ куратор на експозициите, сподели, че това изобретение ще „ подхрани вълнуващите нови способи, по които ще описваме историята на Големия пожар в Лондон “.
Как Големият пожар промени Лондон
Строителните разпореждания, въведени след пожара, забранили потреблението на дърво " за строене на всевъзможен тип къщи или здания, без значение дали са огромни или дребни ".
Катедралата " Свети Павел " на Кристофър Рен, в този момент една от най-емблематичните здания в столицата, била построена, на мястото на средновековната катедрала, унищожена при пожара.
Докато оформлението си е останало съвсем същото, в града е въведена нов тип архитектура, като Рен управлявал възобновяване на 52 църкви, 36 фирмени зали и мемориала на Големия пожар.
Мнозина считат, че пожарът станал причина за основаването на модерната застрахователна промишленост, като първата застрахователна компания, наречена Fire Office, била основана през 1667 година
Били въведени нови правила, с които да се подсигурява, че всяка енория постоянно разполагала с противопожарно съоръжение, което тогава било нужно, заради неналичието на пожарна команда.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ