Тримата японски обединители, които водиха война с всички
През 1615 година японският държател Токугава Иеясу оцелява на бойното поле и съумява да напои Теноджи, покрай Осака, с кръв. Неговият поход е един от най-кървавите, само че желанието да се потуши напрежението и да се решат всички налични проблеми, стартира да дава позитивния отзив. На възраст от 72 години, той може да се счита за един от най-старите бойци в Япония. Благодарение на неговите старания ще видим, че цяла Япония е подчинена на военното право – неговото персонално построено.
Точно затова и императора го назовава шогун – в недодялан превод това е „ вандал с чин на генералисимо “ – епохи по-късно Сталин също ще се назовава тъкмо по този начин. Иеясу не е самичък в това начинание, няма по какъв начин сходно начинание да се случи, освен това без усилието на други хора. Лейасу разполага с някои от най-хубавите бойци до своето рамо – Ода Набунага и Тойотоми Хидейоши.
Преди да ги причисли към своите редици, той би трябвало да се изправи против тях, а това значи единствено още жертви. Япония при започване на XVII век е сцена на бойния спектакъл, в която победеният приема концепцията на спечелилия и би трябвало да води война за него. Нека обърнем внимание и на въпросните сътрудници, които поддържат ядосаният остарял японец в неговата най-голяма задача.
Портрет на Ода, нарисуван от християнски мисионер. Ода Нобунага е прочут като един от нападателните завоеватели. Получава купата Даймьо – средновековен лорд от своите родители, само че има голямото предпочитание да поеме по собствен личен път. Точно затова стартира похода си към Нагоя през 1534 година и по-късно продължава да се бори за управителната позиция в клана Ода, откакто татко му умира през 1551 година Кампаниите за продобиване на територия също са от изключително значение, изключително откакто през 1559 година се пробва да сложи един изключително добър надзор върху провинция Овари – известна освен с високо население и замъци, само че и оризови плантации, които към този интервал се мерят в кг злато за метър.
Докато той се занимава с вътрешната си политика, прилежащият клан Имагава го атакува и стартира да завладява цитадела след цитадела. По този метод се разпръсква по периферията на Нобунага. Имагава Йошимото е сигурен, че ще успее да се прогласи за шогун със силата на повече от 25 000 индивида. Преди обаче да успее да влезе в Киото, Йошимото подрежда на бойците да почиват и да се заредят с задоволително сили за последният взлом.
По това време не знае, че силите на Набунага – някои от най-хубавите войни – се движат към съперника и се приготвят за една от най-грандиозните засади. Японската история ще споделя историята на Йошимото като една от най-трагичните, изключително откакто е бил на път да получи толкоз огромна купа.
Самураите, въпреки това, са малко по-различна порода в Япония. Те могат да произлизат и от селски фамилии, само че в случай че натрупат нужната военна чест, както и кръв по меча, могат да реализират невероятни триумфи. Киношата Токичиро стартира своята кариера от непретенциозно семейство, само че в вярното време. Следващите генерации в Япония ще го познават като Тойотоми Хидейоши. Победата на Нобунага през 1560 година в борбата за Окехазама ще постави завършек на Имагава и бързо ще затвори позициите на клана.
Принизени до купата даймьо, те би трябвало да заплащат налог на спечелилия и също по този начин могат да бъдат нападани когато и да е. Победата на Нобунага носи и територията на Матсудайра Мотоясу. Неговата войска е дребна, само че извънредно способна, а земята му е плодородна и изцяло задоволителна. Мотоясу ще остане прочут като Токугава Лейасу. През 1561 година тримата владетели ще бъдат началото на обединяването на Япония, а по-късно ще продължат с още по-сериозни сили да се оправят с съперника.
Нобунага ще се реалокира в провинцията Мино и ще откри своите северни бази в Овари. Превзема замъка Инабаяма и съумява да го издигне малко по-високо, предоставяйки на стрелците опция да стрелят във всички направления. Мрежа от дребни замъци съумяват да се открият под главния палат и по този метод да барикадират позициите му. С такава защита Нобунага стартира да разкрасява двореца и го трансформира в една от най-красивите резиденции. След като превзема едната провинция, неговата идната задача е да се насочи към провинцията Оми – обичана дестинация за бягство от Кьото.
Плановете са да се окупира зоната и да се сложи Ашикага Йошиаки като шогун, с цел да може да има още по-сериозен надзор и да се отстрани оня изоставащ клан. Нобунага употребява всички сили и освен минава през Оми, само че и влиза в Кьото през 1568 година затвърждавайки позициите си. Следващата точка е провинцията Ечизен, която през 1570 година пада от натиска на мощната войска. Клановете Асакура и Азай се сплотяват под негов надзор. Провинцията дава своите замъци и крепости, до момента в който всеки един от тогавашните владетели е заставен да направи сепуко.
На сцената излиза Ико-Ики – въоръжен будист с войска, която има предпочитание да се включи в опизиция против Нобунага. Битката сред религиозни бойци и опитни самураи ще докара до една дълга блокада пред двореца Нагашима и храмовият комплекс в планината Хией. Макар и сектата да оцелява и да губи момента за нахлуване, мнозина ще я признаят като ефикасна бойна единица. През 1573 година шогунът Йошиаки взема решение, че не може да бъде марионетка и се включва на страната на опозицията. Това води до нови главоболия, които ще се решат с още обсади и още по-сериозен поход през териториите на Япония.
Токугава Ода и Токугава съумяват да изпреварят съперника при обсадата на замъка Ногашино през 1575 година и за първи път ще употребяват огнестрелно оръжие, с цел да редуцират съперника си. Победата носи на Нобунага правото да резервира централно Хоншу. Опитите на шогуна да завоюва доверие и да предложи трофеи ще бъдат отхвърлени. Нобунага не живее още доста дълго, един от неговите генерали – Акеши Митсухиде ще извърши прелом и ще го нападне, до момента в който е с допустимо най-слаба защита в храма Хоно-джи. Именно там Нобунага ще извърши сепуко, с цел да спести срама си.
Никой не знае какво е предиздвикало Митсухиде да направи този прелом, само че по-късно търси клана Мори да се включи към идната гражданска война. Новините за гибелта на Нобунага идват и до ушите на Хидейоши. По това време той води военна акция, само че взема решение, че ще завърши по-бързо и се връща към Кьото. Там Мисухиде претърпява кърваво проваляне, а Хидейоши би трябвало да продължи делото на своя стопанин. Това, което убийците на Нобунага не знаят е, че неговият правилен паж – Хидейоши, е учтив доста добре, освен на военно дело, само че и на дипломация.
Мнозина считали, че Хидейоши ще се обърне към мира, само че и той като своя стопанин избира точно обединяването на Япония. На мястото на храма, той ще поръча да се построи нова голяма цитадела, която да охлажда пристрастеностите на всеки, дръзнал да направи нахлуване. Докато новата отбрана се строи, генералът ще преведе в борба своята войска и ще продължи похода. Не всички са щастливи, че един някогашен селяндур ще поведе революцията, само че откакто Ивайло може да направи сходни чудеса в България, то какво да чакаме за Япония.
По това време вторият наследник на Нобунага – Нобукатсу ще счита, че властта е негова и би трябвало да поведе клана. За да няма повече напрежение, той се трансформира в имперски регент и има правото да управлява почтено. През 1585 година ще вземе провинция Ки, премазвайки владетели като Негоро-джи, възпламенява квартала към замъка Ота и по-късно коли всички, които са се пробвали да избягат или да скрият полезности. След установяването въз основата, Хидейоши ще изпрати повече от 113 хиляди войска в Шикоку – най-малката територия от основния японски остров.
Там ще прегази Чокосабе в блокада от 26 дни. Неговата войска потегля в най-различни направления по едно и също време и пречупва войска след войска. През 1586 година са изпратени бойци, които да завладяват третия основен остров на Япония – Киуши. С още 200 хиляди души ще замине на запад към Хонсшу и ще се свърже с останалите армии. Последните съпротиви от клана Шимазу завършват без кръвопролития, тъй като същите хора се предават. Остава единствено един клан – Ходжо от Хоншу Канто.
Битката се разиграва покрай Едо – днешно Токио. През 1590 година повече от 220 000 боеца ще би трябвало да завладяват замъка Одавара, където има едвам 82 000 души. След успеха подрежда да се направи нова и още по-модерна цитадела. На служащите им трябват 80 дни. Япония е във война цели 123 години без отмора. Всеки един държател ще открие съседа си за главен зложелател. Сега за първи път може да се приказва за мир. Докато се пробва да разрасне териториите в Южна Корея, Хидейоши умира и всички акции в околните острови завършват. Къде тогава идва Иеясу?
Той е роден през 1542 година и цялото си детство прекарва в плен на клана Ода, а по-късно и на други кланове. Детето е застрашено със гибел, в случай че кланът Токугава откаже да спре всевъзможни връзки с Имагава. Въпреки това, заканата в никакъв случай не се извършва от Нобухиде. Иеясу сменя единствено квартирите и до 14 години разкрива извънреден капацитет за посланик и боец. Дори и откакто е на възраст, която разрешава да бъде началник на клана, продължава да бъде в непокорство на Имагава и даже води силите си против Ода за известно време. Имагава падат през 1560 година и му разрешават да мисли за самостоятелност. Единственият заслужен сътрудник остава Нобунага.
Поради високият интерес и засилващото се въздействие, Иеясу е изпратен в 8-те провинции на Канто, с цел да бъде по-далече от Нагоя. Това, което неговите сътрудници не знаят е, че покрай планината Фуджи има богати оризови полета, които могат да го изхранват. С новините за гибелта на Хидейоши, Иеясу ще изпрати своите сили на запад към замъка Фушини покрай Кьото.
След това е единствено дневно разстояние от замъка Осака. Иеясу е разгласен за шогун през 1603 година и му остава единствено една задача, с цел да приключи хегемонията на Токугава. През 1614 година Хидейори събира всичките ронини и е подготвен да се изправи в борба за власт. Няколко пъти получава предложения да напусне замъка в Осака, само че без никакъв триумф. Хидейори упорства за война.
Иеясу излиза от пенсия и повежда армията от близо 164 хиляди души против съперник от 120 хиляди души. През януари 1615 година следва една поредна блокада. Замъкът е обкръжен от артилерия и нови по-тежки европейски оръдия. В рамките на 6 седмици армията не съумява да влезе в крепостта, което принуждава Иеясу да даде разпореждане за непрекъснато бомбардиране и след три дни се договоря прекъсването на огъня. След това просто няма съперник, против който да се води война. Япония признава в историята си тримата велики обединителя Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу.
