Великата обсада на Малта
През 1565 година мощна флотилия от 193 турски военни гребни кораба – галери, галиоти и галеаси, поела на поход, с цел да превземе остров Малта. Начело на флота били капудан-пашата (главнокомандващ на военно-морските сили на Турция) Пияле паша и пиратът Тургут-реис (Драгут). Султанът Сюлейман Великолепни поверил общото командване на Къзъл Ахметли Мустафа паша.
На борда на армадата имало мощен корпус сухопътни войски. Неговата ударна мощ се състояла от 6 хиляди елитни султански еничари и 9 хиляди кавалеристи-спахии. Общият брой на турската войска възлизал на 40 хиляди бойци.
Тогава Малта била притежание на рицарите от Малтийския медал – някогашни Родоски рицари, някогашни йоанити, някогашни хоспиталиери. След изтласкването на християните от Палестина едиствено Орденът на хоспиталиерите останал силата, която траяла битката против мюсюлманското нахлуване към Европа. След като през 1530 година неговите членове се настанили на Малта, ги нарекли „ малтийски рицари “.
Срещу турската 40-хилядна войска Великият магистър на Малтийския медал Жан-Паризо де ла Валет събрал едвам 540 рицари, 1000 испански и италиански пехотинци, и към 2000 наемници, не всички от които били надеждни. Налице били и 4000 опълченци от локалните поданици. Така християнската защита се държала от към 7500 бойци.
На 18 май 1565 година турската флота пристигнала при Малта. Сухопътните сили слезли на острова, разгърнали тежка артилерия и почнали да строят обсадни уреди. На брега обаче ги очаквала неприятна изненада: водоизточниците били отровени, тъй като бранителите хвърлили в тях умрели животни. Сред турската войска бързо избухнала зараза, бойците изпитвали жестока жадност. Единственият излаз за турците бил да завладяват крепостта с неотложен взлом. Но това не било елементарно.
В продължение на цялостен месец се водила кървава и изтощителна борба за дребния форт „ Свети Елм “, който бил ключ към основната цитадела на бранителите на Малта – „ Свети Анжело “
Фортът бил защитаван обезверено от 1500 бойци – основно малтийски опълченци и испански пехотинци, водени от малтийските рицари де Гура и де Миранда, както и от полковник Мас. Под стените на „ Свети Елм “ били избити минимум 6000 турски бойци.
Когато на 23 юни турците най-сетне нахлули в опустошения форт, измежду неговите бранители били живи единствено 60 ранени бойци. Турският командващ съумял да избави 9 от тях, други 5 малтийци избягали с плуване. Разярените от тежките загуби еничари съсекли останалите с ятаганите си, а обезобразените тела били приковани към дървени кръстове и изпратени на бранителите на крепостта „ Свети Анжело “ като „ подарък “. В отговор на това, малтийците неотложно изклали няколкостотин турски пленници. Отсега нататък в борбата за Малта никой към този момент нито желал, нито получавал благосклонност.
Според легендата, след тази пирова победа Мустафа паша споделил, взирайки се към мощните стени на „ Свети Анжело “: „ Ако подобен дребен наследник ни струваше толкоз скъпо, каква ли цена би трябвало да платим за бащата? “
На 15 юли турците почнали обща офанзива против крепостта по суша и море. В пролива обаче лодките с турските десанти били посрещнати от бойни плувци, набрани измежду малтийските риболовци и ловци на бисери. Те ненадейно изниквали от водата, хващали турските бойци, хвърляли ги във водата и ги давели. Но главният принос за успеха бил на замаскираната оръдейна батарея на крепостта. За броени минути малтийските оръдия потопили 9 от 10-те огромни турски десантни кораби, които нападали крепостта през залива.
Атаката била отблъсната, само че артилерийският двубой траял, без да стопира, цяла нощ. Тогава един от снарядите ранил смъртоносно турския корсар Тургут-реис, който намерил своя завършек на Малта.
На 7 август турските инженери съумели да заложат мина под стената на крепостта „ Свети Анжело “. Мощната детонация умъртвила доста бранители и направила необятен пролом в стената, в който се втурнали ликуващите еничари. Изглеждало, че „ Свети Анжело “ ще падне всеки миг. Но тогава Великият магистър де ла Валет хвърлил в багра последния си запас – 500 моряци, и офанзивата била отбита.
Турските войски щурмували още два пъти „ Свети Анжело “. Но бранителите на Малта съумели да възстановят стените и отчасти да компенсират загубите с хиляди доброволци, които пристигнали с галери от остров Сицилия. Турците още веднъж и още веднъж отстъпвали с огромни загуби.
Добре укрепената по-малка цитадела Мдина – от която кавалерията на малтийските рицари излизала в смели набези против турците, също се отбранявала сполучливо. Защитавали се самоуверено и още няколко малтийски замъци, които отвличали силите на турците.
Мустафа паша бил подготвен даже да прекара зимата в Малта, с цел да принуди бранителите да гладуват. Но зараза от дизентерия косяла редиците на турците по-ужасно от картеча на малтийските оръдия. Турските моряци желали да се отдръпват към пристанищата на Северна Африка под претекст, че наближавал сезонът на бурите – само че истината била, че никому не се умирало под малтийските снаряди и мечове.
османците, худ. Матео Перез д’Алекио (Matteo Perez d’ Aleccio). Уикипедия.
На 7 септември на брега на Малта акостирала испанска ескадра, която докарала подкрепление от 8 хиляди християнски бойци. Неохотно Мустафа паша заповядал общо оттегляне. Накрая той върнал свободата на деветима пленници – оживелите бранители на форта „ Свети Елм “. През есента на 1565 година турските войски напуснали разрушения остров, посипан с плитки всеобщи гробове.
Над 30 хиляди турци починали при обсадата през 1565 година, която получила названието „ Великата блокада на Малта “. Оцелели към 10 хиляди бойци, съвсем всичките заболели и ранени.
Защитниците на Малта изгубили към 250 рицари, над 2000 елементарни бойци и моряци. Загинали още 7000 елементарни жители и опълченци. Един свидетел си напомня, че оживелите: „ … приличаха на живи призраци, покрити с рани, само че с религия и наслада в очите “.
В памет на Великия магистър на малтийските рицари, под чието мъжествено управление Малта издържала страшната блокада, възобновената столица на острова получила името Ла Валета.
