Когато наемите се плащаха в електрически змиорки
През 1194 година монасите от абатството Рамзи в Хънтингдъншир се нуждаят от път през локална река. Земевладелецът Ралф Тъбървил разполага с подобен път и е подготвен да им го даде чартърен. В подмяна монасите се съгласяват да заплащат на Тъбървил годишен наем в натура – 1000 змиорки, около кг пипер и джинджифил и чифт алени панталони. По-късно абатството предоговаря договорката с вдовицата на Ралф, която не желае повече панталони, а вместо това желае половин марка в монети и 60 каруци дърва за огрев. И 1000 змиорки.
Идеята за приемане на змиорките като платежно средство може да се стори на актуалните читатели необикновена. Но в ранната средновековна Англия (1000–1300 г.) заплащането в змиорки е нещо всекидневно. През интервала, преди да е имало задоволително налични монети, хазяите постоянно приемали наеми в натура като яйца, зърно и изключително тези животни. Те са удивително много – към 25% до 50% от рибите в реките на Англия. Рибарите ги хващат благодарение на копия, мрежи и плетени клопки.
И хората в цяла Англия желаят своя дял от това обилие. Проучването на Domesday от 1086 г. показва повече данни за наеми в змиорки, в сравнение с в царевица, и някои от тях са за много впечатляващи количества риба. Най-големият наем за едно домакинство идва от село Хармстън в Линкълншир, чиито поданици дължат на рубрика Хю от Честър 75 000 змиорки годишно. В края на XI век в Англия всяка година се плащали над 540 000 змиорки като наем.
Наемодателите събират змиорки, с цел да ги ядат, само че също ги употребявали и с цел да заплащат личните си задължения. Монасите от Рамзи би трябвало да заплащат повече от 70 000 змиорки всяка година на своите наематели, а някои от тези риби са употребени и за заплащане на неща, от които се нуждае самия манастир. Както видяхме, монасите изпращат 1000 змиорки на Ралф Тъбервил и вдовицата му. А в средата на 11 век абатът на абатство Рамзи се съгласява да плати по 4000 змиорки на пролетта на абатството Питърбъро за правото да вземе строителен камък от кариера в Барнак. В ранносредновековната Англия змиорките могат да бъдат по едно и също време храна и фактическа валута.
Въпреки това хората нормално не търгуват с живи змиорки или даже с прясно умрели. В множеството случаи рибите са обработени с някаква композиция от осоляване, опушване и сушене, с цел да могат по-лесно да се транспортират и съхраняват. Очевидно те би трябвало да се запазят, с цел да могат наемателите да ги събират последователно, до момента в който не стане време за заплащане на наема, а по-късно хазяите да ги съхраняват умерено. Повечето риби са улавяни през есента, по време на годишната им миграция надолу по течението, само че наемите нормално се разплащат при започване на Великия пост, т.е. че в края на зимата или пролетта.
Наемите в змиорки са чести по това време и заради възбраната на Великия пост да се яде месо. Църквата счита, че има връзка сред месото (carnis) и плътството (carnalitas) и има вяра, че яденето на плът прави човек сластен. По време на Великия пост плътските стремежи би трябвало да бъдат потиснати и даже фамилните двойки би трябвало да се въздържат. Така че месото е неразрешено на масата. Смята се обаче, че яденето на риба не възбужда либидото по същия метод и по тази причина е възможно. Особено добър избор са змиорките – пайове със змиорки, цялостни с круши и подправки, са чест деликатес – тъй като средновековните европейци имат вяра, че рибите се развъждат безполово.
Тази концепция произлиза най-малко от времето на Аристотел и е резултат от античното недоумение за мистериозния витален цикъл на змиорките. Те се развъждат в открития Атлантик – евентуално в Саргасово море – преди да мигрират към сушата и да се насочат нагоре по реката като дребни (10 см или по-къси). След като намерят подобаващ дом, змиорките остават там и порастват повече от десетилетие, до момента в който в последна сметка не се върнат в морето, с цел да се размножат и да умрат. Аристотел, който в никакъв случай не е съзнавал този развой, написа, че рибите извират непринудено от калта. Други антични писатели като Плиний Стари и Атеней следват Аристотел в отстояването на безполовото възпроизвеждане на змиорките. Тази религия се утвърждава толкоз доста в европейското схващане, че се резервира поне до 16 век.
Част от аргументите за това поверие произтича от обстоятелството, че змиорките развиват явни яйчници и тестиси единствено в самия завършек на живота си, тъкмо преди да се насочат назад към морето. Аристотел търси несполучливо репродуктивните им органи и не е единственият, който го прави. Едва през 1777 година италианец на име Карло Мондини открива яйчниците на змиорките, само че търсенето на техните тестиси разочарова откривателите – в това число Зигмунд Фройд – още 120 години. За средновековните хора рибите освен не се развъждат очевидно, само че наподобява им липсват средствата за това. Следователно, разчитайки на класическите престижи и личния си опит, европейците през Средновековието имат вяра, че змиорките са безполови. И това ги направи отличен вид за постите.
