Проектът 1300 години България- грандомания или невиждано културно достижение?
През 70-те години на ХХ век светът става очевидец на няколко значими юбилея – Иран празнува 2500-годишнината от основаването на Персийската страна, Полша 1000-годишнина, а Съединени американски щати отбелязва два века държавност. В социалистическа България стартира да се приказва за грандиозно отбелязване на 1300-годишнината от основаването на българската страна, което би трябвало да се състои през 1981 година, съобщи " Българска история ".
Днес, няколко десетилетия по-късно, честването на тринайсетвековния празник продължава да поражда разногласия. За едни грандоманско, а за други самодейност без аналог в родния летопис. Едно обаче е несъмнено – " 1300 години България " остава едно от най-сериозните културни събития в новата българска история и заслужава да бъде прегледано детайлно.
За първи път споменаването на огромния празник като събитие, изискващо по-специално отбелязване, се случва на Юлския пленум на Българска комунистическа партия от 1968 година по отношение на решение на Политбюро на Централен комитет за написване на многотомна история на България. По това време ръководещият хайлайф към момента е надалеч от концепцията за грандиозно честване на годишнината. В началото на 70-те години редките споменавания на 1300-годишнината не престават да са на първо място в подтекста на вероятностите пред историческата просвета, само че с придвижване на десетилетието това последователно стартира да се трансформира.
На 3 юни 1976 година от решение №477 на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия излиза наяве, че на Комитета за изкуство и просвета е дадена позиция на водеща конструкция в идната всеобща организационна и ресурсна готовност, което е ясно доказателство, че държавният хайлайф е узрял за концепцията 1300-годишнината на българската страна да бъде тържествено маркирана. Малко по-късно се основава и " Държавна работна комисия 1300 ", която по-късно става " Национална координационна комисия 1300 години България ", с ръководител Людмила Живкова. Именно дъщерята на Тодор Живков е с съществена заслуга замисленото грандиозно честване да се състои, защото първоначално и средата на 70-те години не са малко тези партийни дейци, които виждат в " 1300 години България " проводник на националистически хрумвания.
Идеята на Людмила Живкова е годишнината да не бъде маркирана с еднократен церемониален акт, каквато е била традицията досега, а с огромна културна стратегия, предлагаща събития през цялата 1981 година. За задачата са основани координационни органи на вътрешно и интернационално равнище, в които вземат участие близо 2800 души. През 1978 година комисията показва " Национална стратегия за развиване и съгласуваност на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската страна ", която усърдно разказва всички начинания, които ще бъдат свързани с тържественото отбелязване на годишнината. Според програмата са обособени 7 основни области – " Изкуство и просвета ", " Просвета и обучение ", " Наука и механически напредък ", " Икономика ", " Непроизводителна сфера ", " Средства за всеобща информация " и " Международна активност ", като във всяка от тях ще има доста мерки за историческия празник.
След като проектът на деяние е признат стартира и практическото му осъществяване. През идващите няколко години трескавата подготовка за отбелязването на годишнината се вижда във всяка една сфера. Заснети са някои от най-известните български исторически филми като " Хан Аспарух " и " Мера съгласно мера ", провеждат се най-различни изложения, като се планува да има такива и зад граница. Важно място в организирането на тържествата заема и строителството на внушителни монументи, които и до през днешния ден остават едни от най-големите и огромни на територията на България. Сред тях е Народният замък на културата в София дружно с паметника " 1300 години България ", паметникът на основателите на българската страна в Шумен, както и този на незнайния войник в София.
Дом-паметникът на Бузлуджа е приключен през 1981 година, като са употребявани общо над 300 километра арматура и 12 000 кубични метра бутон. Тържественото му разкриване се състои на 23 август 1981 година и е в чест на двойния празник – " 1300 години България “ и " 90 години от основаването на Българска комунистическа партия “.
Еуфорията е повсеместна, като даже се стига до куриозните от днешна позиция обстановки, в които възпитаници са карани да вършат утринни кросове от 1300 метра, а в завода за изолирани проводници в Смолян всеки служащ е приканван да реализира " 1300 лв. годишна спестовност на материали ".
Тържествените събития, отдадени на юбилея стартират още през 1980 година – по малкия екран са показани 80 кино лентата от поредицата " 1300 години България ", а изложения отварят порти една след друга. Истинската кулминационна точка на честванията обаче настава през 1981 година. През януари стартира Панорама на българското кино, през март Обща художествена галерия – обзор на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се организира Национален сценичен обзор. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се монументи, а на телевизионните фенове са показани исторически филми, които по-късно се трансформират в непреходни класики.
Дори трагичната гибел на главната движеща мощ на културните събития – Людмила Живкова, не анулира празничната стратегия. Официални тържества се организират под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19-ти април до 20-ти декември, а на 20 октомври 1981 година се състои и основното честване във към момента не изцяло приключения Народен замък на културата, на което Тодор Живков прочита церемониален отчет.
Това са сухите данни, стоящи зад културното събитие " 1300 години България ". До какъв брой моментът е подобаващ за изразходването на десетки милиони левове и дали партийните дейци не употребяват събитието за добиване на дивиденти и демонстриране на замаха и мощта на Българска комунистическа партия, оставяме на всеки да реши самичък за себе си. За поколенията обаче, честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна завещава десетки монументи, които и до през днешния ден величествено съхраняват българския дух. Днес само от страната зависи дали те могат да бъдат превърнати в основа за насърчаване на сполучливия в огромна част от някогашните руски републики соц-туризъм и да притеглят туристи от целия свят, или пък ще бъдат оставени на произвола на ориста.
Днес, няколко десетилетия по-късно, честването на тринайсетвековния празник продължава да поражда разногласия. За едни грандоманско, а за други самодейност без аналог в родния летопис. Едно обаче е несъмнено – " 1300 години България " остава едно от най-сериозните културни събития в новата българска история и заслужава да бъде прегледано детайлно.
За първи път споменаването на огромния празник като събитие, изискващо по-специално отбелязване, се случва на Юлския пленум на Българска комунистическа партия от 1968 година по отношение на решение на Политбюро на Централен комитет за написване на многотомна история на България. По това време ръководещият хайлайф към момента е надалеч от концепцията за грандиозно честване на годишнината. В началото на 70-те години редките споменавания на 1300-годишнината не престават да са на първо място в подтекста на вероятностите пред историческата просвета, само че с придвижване на десетилетието това последователно стартира да се трансформира.
На 3 юни 1976 година от решение №477 на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия излиза наяве, че на Комитета за изкуство и просвета е дадена позиция на водеща конструкция в идната всеобща организационна и ресурсна готовност, което е ясно доказателство, че държавният хайлайф е узрял за концепцията 1300-годишнината на българската страна да бъде тържествено маркирана. Малко по-късно се основава и " Държавна работна комисия 1300 ", която по-късно става " Национална координационна комисия 1300 години България ", с ръководител Людмила Живкова. Именно дъщерята на Тодор Живков е с съществена заслуга замисленото грандиозно честване да се състои, защото първоначално и средата на 70-те години не са малко тези партийни дейци, които виждат в " 1300 години България " проводник на националистически хрумвания.
Идеята на Людмила Живкова е годишнината да не бъде маркирана с еднократен церемониален акт, каквато е била традицията досега, а с огромна културна стратегия, предлагаща събития през цялата 1981 година. За задачата са основани координационни органи на вътрешно и интернационално равнище, в които вземат участие близо 2800 души. През 1978 година комисията показва " Национална стратегия за развиване и съгласуваност на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската страна ", която усърдно разказва всички начинания, които ще бъдат свързани с тържественото отбелязване на годишнината. Според програмата са обособени 7 основни области – " Изкуство и просвета ", " Просвета и обучение ", " Наука и механически напредък ", " Икономика ", " Непроизводителна сфера ", " Средства за всеобща информация " и " Международна активност ", като във всяка от тях ще има доста мерки за историческия празник.
След като проектът на деяние е признат стартира и практическото му осъществяване. През идващите няколко години трескавата подготовка за отбелязването на годишнината се вижда във всяка една сфера. Заснети са някои от най-известните български исторически филми като " Хан Аспарух " и " Мера съгласно мера ", провеждат се най-различни изложения, като се планува да има такива и зад граница. Важно място в организирането на тържествата заема и строителството на внушителни монументи, които и до през днешния ден остават едни от най-големите и огромни на територията на България. Сред тях е Народният замък на културата в София дружно с паметника " 1300 години България ", паметникът на основателите на българската страна в Шумен, както и този на незнайния войник в София.
Дом-паметникът на Бузлуджа е приключен през 1981 година, като са употребявани общо над 300 километра арматура и 12 000 кубични метра бутон. Тържественото му разкриване се състои на 23 август 1981 година и е в чест на двойния празник – " 1300 години България “ и " 90 години от основаването на Българска комунистическа партия “.
Еуфорията е повсеместна, като даже се стига до куриозните от днешна позиция обстановки, в които възпитаници са карани да вършат утринни кросове от 1300 метра, а в завода за изолирани проводници в Смолян всеки служащ е приканван да реализира " 1300 лв. годишна спестовност на материали ".
Тържествените събития, отдадени на юбилея стартират още през 1980 година – по малкия екран са показани 80 кино лентата от поредицата " 1300 години България ", а изложения отварят порти една след друга. Истинската кулминационна точка на честванията обаче настава през 1981 година. През януари стартира Панорама на българското кино, през март Обща художествена галерия – обзор на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се организира Национален сценичен обзор. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се монументи, а на телевизионните фенове са показани исторически филми, които по-късно се трансформират в непреходни класики.
Дори трагичната гибел на главната движеща мощ на културните събития – Людмила Живкова, не анулира празничната стратегия. Официални тържества се организират под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19-ти април до 20-ти декември, а на 20 октомври 1981 година се състои и основното честване във към момента не изцяло приключения Народен замък на културата, на което Тодор Живков прочита церемониален отчет.
Това са сухите данни, стоящи зад културното събитие " 1300 години България ". До какъв брой моментът е подобаващ за изразходването на десетки милиони левове и дали партийните дейци не употребяват събитието за добиване на дивиденти и демонстриране на замаха и мощта на Българска комунистическа партия, оставяме на всеки да реши самичък за себе си. За поколенията обаче, честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна завещава десетки монументи, които и до през днешния ден величествено съхраняват българския дух. Днес само от страната зависи дали те могат да бъдат превърнати в основа за насърчаване на сполучливия в огромна част от някогашните руски републики соц-туризъм и да притеглят туристи от целия свят, или пък ще бъдат оставени на произвола на ориста.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ