Всички погледи са насочени към следващия ход на западноафриканските лидери, които обещаха да атакуват лидерите на преврата в Нигер, ако не успеят да освободят задържания президент и да се върнат обратно към демократично избрано правителство.
Крайният срок за заплахата със сила с участието на войски от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) беше неделя. До късно вечерта нямаше никакви признаци за военна намеса в Нигер.
Докато някои наблюдатели казват, че твърдата позиция на блока е предизвикана от западните съюзници – Съединените щати и Франция по-специално – ходовете на ECOWAS отразяват различен подход на новия му председател, президента на Нигерия Бола Тинубу, и кристализират страха от членка лидери, които не искат армията им да получава собствените си идеи, казват анализатори.
„Превратите рядко се извършват изолирано, особено когато има подобен опит, структури и институции в съседни страни“, каза Афолаби Адекайаоджа, базиран в Абуджа политически анализатор.
„Военните в региона обменят разузнавателна информация, така че демократичните администрации вероятно се притесняват от възможността техните войници да участват в подобни действия.“
Но бойният отговор на ECOWAS на преврата в Нигер също разкрива необичайни пукнатини в съюза на неговите 15 държави-членки.
Докато заплахата от регионална война осезаемо витае във въздуха, страните се борят да изберат страна в това, което се очертава като голям сблъсък – с по-богатите крайбрежни икономики от едната страна и техните партньори без излаз на море, ръководени от военни от друга.
Съседите на Нигер на запад се надигнаха в защита на военното правителство, ръководено от генерал Абдурахман Чиани, което се намеси и избягва мирните преговори.
Военните правителства в Мали и Буркина Фасо нарекоха блъфа на ECOWAS, заявявайки, че въоръжена намеса в Нигер ще бъде посрещната със сила. Гвинея също застана на страната на пучистките лидери. И трите държави плюс Нигер са изключени от ECOWAS и формират част от военен пояс, обхващащ африканския Сахел от Гвинея на запад до Судан на изток.
Водени от Нигерия, по-богатите крайбрежни държави също се обединяват, тъй като тревожната тенденция на несигурност, произтичаща от техните северни съседи, заплашва тяхната стабилност. През последните години страните от Гвинейския залив, които преди това бяха пощадени от насилието на въоръжени групи, опустошаващи Сахел, претърпяха атаки на места, граничещи с Мали и Буркина Фасо.
Страхове от насилствено разпространение
В полусухия Сахел, който разделя крайбрежната Африка и Сахара, въоръжени групи гъмжат като мравки върху захар, теглени от смесица от слаби държави, мрачни икономически перспективи, нарастващо население и тежък климат.
Проследители на конфликти казват, че Африка – по-специално Сахел – е преживяла четворно увеличение на нивата на насилие през последното десетилетие, а през изминалата година е отбелязан връх на смъртните случаи. Регистрирани са почти 10 000 смъртни случая от атаки, предимно в Мали и Буркина Фасо, според данни на Африканския център за стратегически изследвания.
Но през последните години въоръжените групи започнаха да разширяват обхвата си, натискайки надолу към крайбрежните държави, които в миналото са се борили с пиратството в Атлантическия океан.
През юни 2022 г. Того обяви извънредно положение в отговор на нападение, при което загинаха осем войници. Jama’at Nusrat al-Islam wal-Muslimin (JNIM), група, свързана с Ал Кайда, базирана в Мали, пое отговорност, отбелязвайки първото подобно нападение в страната.
Миналата година в Бенин са регистрирани осем пъти повече инциденти с насилие, отколкото през 2021 г. Скорошните атаки в Кот д’Ивоар пораждат подозрения, че спящите клетки вече действат в страната. А Гана, която не е претърпяла пряко нападение, се стяга, настоявайки Алианса от Акра – инициатива за спиране на насилствено разпространение от Сахел – да действа превантивно.
Превратите в Мали и Буркина Фасо съвпаднаха с пикове на насилие, казват анализатори.
И двете военни правителства взеха властта съответно между 2020 г. и 2022 г., обещавайки да сложат край на несигурността. Те изгониха хиляди френски войници и войници на ООН, тъй като схващанията, че тяхното присъствие не подобрява сигурността, нарастват.
Войници от групата Вагнер, руски паравоенни сили, сега присъстват и в двете страни. Частната военна група е обвинена в нарушения на човешките права срещу местните общности.
Лидерите на Западна Африка свързаха възхода на военните режими с ескалиращото насилие и от въоръжени групировки. Оумар Турей, президент на комисията на ECOWAS, каза през юли, че баражът от преврати в региона „тече успоредно с несигурността, пред която са изправени Западна Африка и Сахел от известно време насам“.
Междувременно Нигер – последният съюзник на Франция и САЩ в Сахел – отбеляза намаляване на смъртните случаи, свързани с атаки, с повече от 50 процента през последните години. Диалогът с въоръжени групи, ангажираността със засегнатите от конфликти общности и сътрудничеството с френски и американски войски помогнаха за ситуацията, каза Джеймс Барнет от института Хъдсън, базиран в САЩ мозъчен тръст.
Но новото военно ръководство изглежда готово да се отдалечи от този подход.
„Той вече обяви прекратяването на своето споразумение за отбрана с Франция“, каза Барнет. „Не е ясно дали Вагнер ще влезе в битката, но със сигурност е риск, ако ECOWAS продължи с намеса, а хунтата в Ниамей отчаяно търси външна подкрепа.“
Как ще се отрази кризата на ECOWAS?
ECOWAS не е нов във военните интервенции за възстановяване на реда. Регионалната сила ECOMOG беше от решаващо значение за прекратяването на гражданските войни в Сиера Леоне и Либерия през 90-те години. През 2017 г. алиансът помогна за освобождаването на бившия гамбийски автократ Яхя Джаме, който отказа да предаде властта след загуба на избори.
Но Нигер представлява най-голямото предизвикателство за ECOWAS от 30 години, казват анализатори.
„В момента има тежки регионални разделения“, каза Барнет. „Това би бил объркан конфликт.“
Западният съсед на Нигер Чад – който официално не е част от регионалния блок, но играе посредническа роля – може да осигури нахлуване за сухопътна инвазия, но не се е ангажирал с военни действия.
Началниците на отбраната казаха, че нахлуването би било последна мярка, но има шанс блокът да продължи да възприема твърдолинеен подход. Президентът Тинубу на Нигерия, шефът на ECOWAS, таи лични амбиции да превърне Нигерия отново в регионална суперсила, отбеляза Барнет, а Франция даде знак, че ще подкрепи заплахата на блока.
Нигерийската армия обаче вече е изтощена от вътрешни кризи и една война може да попречи на съвместните антитерористични операции в региона. Нигер също се намира директно на върха на Нигерия, споделяйки 1600 км (1000 мили) граница, която може да доведе до преливане на битките в съседните нации.
Докато напрежението ескалира, анализаторите са разделени относно това как блокът ще устои на кризата.
„Има въпрос относно бъдещата полезност на ECOWAS“, каза Adekaiyaoja. „Сега не успя да спре четири преврата. Трябва да се повдигне въпросът за продължаващото му значение в региона.“
Но Барнет не се съгласи, като посочи, че блокът съществува от 50 бурни години.
„Не мисля, че все още можем да кажем, че това ще е краят на ECOWAS. Режимите идват и си отиват в Западна Африка, така че хунтите, които се противопоставят на ECOWAS днес, може да нямат дълголетие. Но това е сериозен тест за ефективността на блока, без съмнение“, каза той.
Източник: Ал Джазира
