Цигуларката Таня Джарова: Градя 30 години кариера във Виена,...
Прецизно поднесената стратегия, първокласен тон и виртуозни осъществявания, почтени за една същинска Виенска приказка - това е дребна част от вълнуващия празничен концерт, който ще ни сервира Оркестърът на двореца Шонбрун-Виена на 22 декември в комплекс С.И.²Л.А. Част от редиците на оркестъра е и Таня Джарова-Салустио. Родена и израснала в Пловдив, тя е избрала да напусне страната, с цел да върви по музикалния си път. Тя избра " Марица ", с цел да даде изявление дни преди събитието.
- Кога и под чие въздействие започнахте да свирите на цигулка?
- Започнах да изсвирвам на цигулка на 5-годишна възраст под въздействие на моята майка, която е музикант и произлиза от музикално семейство.
- Кога разбрахте, че тя ще бъде ваша специалност?
- Като дете, наедно с цигулката, и спортувах. Имах много положителни достижения в региона на спорта и жънех огромни триумфи. Бях една от най-хубавите спринтьорки в учебно заведение, също една от най-хубавите на дълъг скок и една от най-хубавите плувкини. И моята фантазия беше в действителност да стана спортистка. Но на 10-годишна възраст, по гледище на моята амбициозна и строга по образование майка, аплайвах в пловдивското музикално учебно заведение и бях призната. Оттук нататък беше ясно, че моят професионален път ще е обвързван с цигулката.
- Кои са най-ценните препоръки, които сте получили от вашите учители?
- Това, че единствено един гений не е задоволителен. Изисква се неизменност, дисциплинираност и упоритост. Но най-много обич. Когато нещо се прави с обич, а в моя случай това не е сложна задача, тъй като музиката е нещо превъзходно, което носи наслада на душата, тогава пречките, компликациите и трудностите се преодоляват по-леко.
- Как попаднахте в Оркестъра на двореца Шонбрун-Виена? Как стигнахте до стола на концертмайстор?
- Тук историята е дълга. Оркестърът се образува през 1997 година. В първите три години бях елементарен член, свирех в първите цигулки, само че не във водеща позиция. На третата година се освободи концертмайсторско място и взех решение да се възползвам от този късмет. Само че по време на тези три години към този момент бях станала майка на 4 деца.
Първата ми щерка Валерия се роди през 1998 година. След това доста държах да имам още едно дете и разликата сред тях да е дребна, с цел да порастват дружно. И по тази причина се постарах да забременея много скоро след първото раждане. Само че ориста си направи смешка с мен и втория път се родиха тризнаци.
Може да си визиите защо става въпрос. Голямата ми дъщеричка бе на година и половина, след което се появиха три бебенца. Моят брачен партньор беше на мнение, че като майка на 4 деца би трябвало да си остана у дома и да се грижа за тях.
Само че аз се опънах и заявих, че не желая да са напразни тези жертви, които е понесло моето семейство и аз самата - толкоз години да изсвирвам на цигулка, да дойда във Виена, да се устоявам, да завърша, да попадна в този оркестър. Отказах да оставя цигулката и да извършвам ролята единствено на стопанка и майка.
Започнах като концертмайстор на оркестъра. Не ми беше елементарно, тъй като мнението на брачна половинка ми се споделяше както от мои сътрудници, по този начин и от част от управлението. Логично е и ги разбирам, че се допуска, че откакто имам 4 дребни деца, няма да съм пълноценна в специалността.
Така че доста особено и доста интензивно бях следена по какъв начин си правя работата. Това нещо продължи повече от година. И - благодаря на Господ, съумях да се оправя с тази задача, тъй като в този миг останах като първи концертмайстор на оркестъра.
Ала пътят не беше елементарен. Непрекъснато трябваше да се потвърждавам макар безсънните нощи, които имах с децата, трябваше на концертите да съм безусловно на равнище, бодра, гримирана, усмихната.
Първите години бяха тежки, само че моята цел беше да продължа в този оркестър. Това не значи, че децата ми са страдали от това нещо. Благодарение на тази музикантска специалност денем си бях у дома с тях, а вечер отивах да изсвирвам, като се изключи подготовките, които бяха денем. Но въпреки всичко бях млада и съумях да се оправя с тези провокации.
- Обиколили сте съвсем целия свят. Каква страст ви носи това и кой е най-съкровеният ви спомен от сцената?
- За 25-годишната история на нашия оркестър фактически като музикант съм обиколила съвсем целия свят. В такива моменти човек осъзнава какви са преимуществата на тази чудесна специалност. Имам доста съкровени мемоари от сцената.
Това, което ми направи доста мощно усещане, беше при поредност от концерти в Русия. Тогава разбрах, че там има традицията публиката да купува цветя директно преди концерта. По време на самия концерт хора на всякаква възраст идват до сцената сред самите творби и без да изчакват антракта, ти подаряват цветя.
Като концертмайстор получавах най-вече цветя, наред със солистите и диригента. Беше вълнуващо и доста прочувствено.
При турнетата ни в Бразилия ни гледаха като холивудски звезди. По всевъзможен метод се опитваха да ни угаждат, развеждаха ни, проведоха ни разходки с джипове по техните прерии. А какво ястие и какъв брой кайпириня сме изпили ние на това турне, няма да ви споделям.
Но тогава нещо ми направи изключително усещане. Там концертите бяха оповестени за 19.30 вечерта. Ние бяхме на линия, само че зад сцената, тъй като ни споделиха, че може да стартираме чак в 20 часа. През прозорците виждахме по какъв начин публиката идва в 19.40, 19.45 спокойна, а не забързана и уплашена. Като българка, въпреки всичко не съм австрийска възпитаничка, това доста ми хареса.
- Живеете във Виена от дълги години. Мислите ли постоянно за България, връщате ли се тук?
- Живея във Виена 31 години. Това е в действителност по-дълъг интервал, в сравнение с в България. Виена е извънредно хубав град, с доста остаряла и богата просвета и обичаи. Основната причина да дойда тъкмо тук е, че Виена е музикалната столица на Европа. Тук са родени едни от най-големите композитори - Хайдн, Моцарт, Шуберт. Бетовен е творил тук. А семейството Щраус популяризира Виена из целия свят с по този начин наречената " виенска музика ".
Разделих се с България с доста горест в душата. И до ден сегашен се усещам българка. Връзката с моята страна ще остане за цялостен живот. Даже съществено се възнамерявам, като приключа музикалната си кариера, да се прибера.
А главната причина да дойда беше моето музикално развиване. Тръгнах раздвоена - от една страна не ми се разделяше с България, от друга знаех, че това е моят професионален път.
- Учили сте в Пловдив. Връщали ли сте се по-късно в града под тепетата, какво е мнението ви за него, за историята му, за публиката?
- Да, родена съм и съм израснала в Пловдив и съм доста горда с този факт. Това е най-красивият град на България. Кой град би могъл да се похвали със 7 тепета и река и с това, че е най-древният град в Европа? Или с най-дългата пешеходна зона в Европа, с прелестния артквартал като „ Капана “?
- Предстои ви коледен концерт в Пловдив на 22 декември. Ден преди този момент сте в София. Какво да чакат феновете, с какво ще ги изненадате в навечерието на светлия празник?
- В първата част на нашият концерт ще осъществим творби от Моцарт. Ще стартираме с увертюрата на операта „ Дон Жуан “. Ще продължим с арии и дуети от други опери като „ Вълшебната флейта “, „ Сватбата на Фигаро “, ще осъществим и най-известната симфония на Моцарт. Във втората част продължаваме с династията на Йохан Щраус и произведения от неговите съвременници.
Откъси от оперетата „ Прилепът “ ще показват нашите артисти, както и най-известния дует от „ Веселата вдовица “. Ще приключим с най-известния валс на Йохан Щраус, по този начин наречения " всекидневен химн " на Австрия. Читателите сами ще се досетят за кой валс приказвам. А по отношение на изненадите, те си остават изненади!
- Как може да се притегли млада аудитория към класическата музика?
- Когато бях ученичка, имаше по този начин наречените обрзователни концерти. Представяха ни се освен типичен творби, а музиканти идваха по учебните заведения, посочваха ни инструментите и призоваваха да се занимаваме по-усилено с класическа музика. Това беше необикновено премеждие.
За страдание, тази традиция отпадна. Трябва да се възвърне още веднъж, с цел да се привлекат фактически младите към класическата музика, да могат да се срещнат с нея, да почувстват нейната хубост.
- Нека да поканим пловдивчани и посетители на града на идния концерт.
- Бих желала най-сърдечно да поканя всички пловдивчани на нашия концерт. Смятам, че ще ви осигурим една приказна атмосфера и едно празнично въодушевление. И че с нашата музика ще успеем да ви отнесем и потопим в областта на виенския дух.
- Какво ще пожелаете на всички наши читатели за коледно-новогодишните празници?
- Бих желала да пожелая доста мощ да се оправят с зародилите компликации през последните съвсем две години. Бих желала също по този начин да ги прикани към повече приемливост, самообладание и схващане.
Да проявим схващане към отсрещния, без значение дали неговото мнение съответствува с нашето. Що се отнася до празниците, поисквам на всички радостна и благословена Коледа и една по-добра последваща година. Много здраве и до нови срещи.
- Кога и под чие въздействие започнахте да свирите на цигулка?
- Започнах да изсвирвам на цигулка на 5-годишна възраст под въздействие на моята майка, която е музикант и произлиза от музикално семейство.
- Кога разбрахте, че тя ще бъде ваша специалност?
- Като дете, наедно с цигулката, и спортувах. Имах много положителни достижения в региона на спорта и жънех огромни триумфи. Бях една от най-хубавите спринтьорки в учебно заведение, също една от най-хубавите на дълъг скок и една от най-хубавите плувкини. И моята фантазия беше в действителност да стана спортистка. Но на 10-годишна възраст, по гледище на моята амбициозна и строга по образование майка, аплайвах в пловдивското музикално учебно заведение и бях призната. Оттук нататък беше ясно, че моят професионален път ще е обвързван с цигулката.
- Кои са най-ценните препоръки, които сте получили от вашите учители?
- Това, че единствено един гений не е задоволителен. Изисква се неизменност, дисциплинираност и упоритост. Но най-много обич. Когато нещо се прави с обич, а в моя случай това не е сложна задача, тъй като музиката е нещо превъзходно, което носи наслада на душата, тогава пречките, компликациите и трудностите се преодоляват по-леко.
- Как попаднахте в Оркестъра на двореца Шонбрун-Виена? Как стигнахте до стола на концертмайстор?
- Тук историята е дълга. Оркестърът се образува през 1997 година. В първите три години бях елементарен член, свирех в първите цигулки, само че не във водеща позиция. На третата година се освободи концертмайсторско място и взех решение да се възползвам от този късмет. Само че по време на тези три години към този момент бях станала майка на 4 деца.
Първата ми щерка Валерия се роди през 1998 година. След това доста държах да имам още едно дете и разликата сред тях да е дребна, с цел да порастват дружно. И по тази причина се постарах да забременея много скоро след първото раждане. Само че ориста си направи смешка с мен и втория път се родиха тризнаци.
Може да си визиите защо става въпрос. Голямата ми дъщеричка бе на година и половина, след което се появиха три бебенца. Моят брачен партньор беше на мнение, че като майка на 4 деца би трябвало да си остана у дома и да се грижа за тях.
Само че аз се опънах и заявих, че не желая да са напразни тези жертви, които е понесло моето семейство и аз самата - толкоз години да изсвирвам на цигулка, да дойда във Виена, да се устоявам, да завърша, да попадна в този оркестър. Отказах да оставя цигулката и да извършвам ролята единствено на стопанка и майка.
Започнах като концертмайстор на оркестъра. Не ми беше елементарно, тъй като мнението на брачна половинка ми се споделяше както от мои сътрудници, по този начин и от част от управлението. Логично е и ги разбирам, че се допуска, че откакто имам 4 дребни деца, няма да съм пълноценна в специалността.
Така че доста особено и доста интензивно бях следена по какъв начин си правя работата. Това нещо продължи повече от година. И - благодаря на Господ, съумях да се оправя с тази задача, тъй като в този миг останах като първи концертмайстор на оркестъра.
Ала пътят не беше елементарен. Непрекъснато трябваше да се потвърждавам макар безсънните нощи, които имах с децата, трябваше на концертите да съм безусловно на равнище, бодра, гримирана, усмихната.
Първите години бяха тежки, само че моята цел беше да продължа в този оркестър. Това не значи, че децата ми са страдали от това нещо. Благодарение на тази музикантска специалност денем си бях у дома с тях, а вечер отивах да изсвирвам, като се изключи подготовките, които бяха денем. Но въпреки всичко бях млада и съумях да се оправя с тези провокации.
- Обиколили сте съвсем целия свят. Каква страст ви носи това и кой е най-съкровеният ви спомен от сцената?
- За 25-годишната история на нашия оркестър фактически като музикант съм обиколила съвсем целия свят. В такива моменти човек осъзнава какви са преимуществата на тази чудесна специалност. Имам доста съкровени мемоари от сцената.
Това, което ми направи доста мощно усещане, беше при поредност от концерти в Русия. Тогава разбрах, че там има традицията публиката да купува цветя директно преди концерта. По време на самия концерт хора на всякаква възраст идват до сцената сред самите творби и без да изчакват антракта, ти подаряват цветя.
Като концертмайстор получавах най-вече цветя, наред със солистите и диригента. Беше вълнуващо и доста прочувствено.
При турнетата ни в Бразилия ни гледаха като холивудски звезди. По всевъзможен метод се опитваха да ни угаждат, развеждаха ни, проведоха ни разходки с джипове по техните прерии. А какво ястие и какъв брой кайпириня сме изпили ние на това турне, няма да ви споделям.
Но тогава нещо ми направи изключително усещане. Там концертите бяха оповестени за 19.30 вечерта. Ние бяхме на линия, само че зад сцената, тъй като ни споделиха, че може да стартираме чак в 20 часа. През прозорците виждахме по какъв начин публиката идва в 19.40, 19.45 спокойна, а не забързана и уплашена. Като българка, въпреки всичко не съм австрийска възпитаничка, това доста ми хареса.
- Живеете във Виена от дълги години. Мислите ли постоянно за България, връщате ли се тук?
- Живея във Виена 31 години. Това е в действителност по-дълъг интервал, в сравнение с в България. Виена е извънредно хубав град, с доста остаряла и богата просвета и обичаи. Основната причина да дойда тъкмо тук е, че Виена е музикалната столица на Европа. Тук са родени едни от най-големите композитори - Хайдн, Моцарт, Шуберт. Бетовен е творил тук. А семейството Щраус популяризира Виена из целия свят с по този начин наречената " виенска музика ".
Разделих се с България с доста горест в душата. И до ден сегашен се усещам българка. Връзката с моята страна ще остане за цялостен живот. Даже съществено се възнамерявам, като приключа музикалната си кариера, да се прибера.
А главната причина да дойда беше моето музикално развиване. Тръгнах раздвоена - от една страна не ми се разделяше с България, от друга знаех, че това е моят професионален път.
- Учили сте в Пловдив. Връщали ли сте се по-късно в града под тепетата, какво е мнението ви за него, за историята му, за публиката?
- Да, родена съм и съм израснала в Пловдив и съм доста горда с този факт. Това е най-красивият град на България. Кой град би могъл да се похвали със 7 тепета и река и с това, че е най-древният град в Европа? Или с най-дългата пешеходна зона в Европа, с прелестния артквартал като „ Капана “?
- Предстои ви коледен концерт в Пловдив на 22 декември. Ден преди този момент сте в София. Какво да чакат феновете, с какво ще ги изненадате в навечерието на светлия празник?
- В първата част на нашият концерт ще осъществим творби от Моцарт. Ще стартираме с увертюрата на операта „ Дон Жуан “. Ще продължим с арии и дуети от други опери като „ Вълшебната флейта “, „ Сватбата на Фигаро “, ще осъществим и най-известната симфония на Моцарт. Във втората част продължаваме с династията на Йохан Щраус и произведения от неговите съвременници.
Откъси от оперетата „ Прилепът “ ще показват нашите артисти, както и най-известния дует от „ Веселата вдовица “. Ще приключим с най-известния валс на Йохан Щраус, по този начин наречения " всекидневен химн " на Австрия. Читателите сами ще се досетят за кой валс приказвам. А по отношение на изненадите, те си остават изненади!
- Как може да се притегли млада аудитория към класическата музика?
- Когато бях ученичка, имаше по този начин наречените обрзователни концерти. Представяха ни се освен типичен творби, а музиканти идваха по учебните заведения, посочваха ни инструментите и призоваваха да се занимаваме по-усилено с класическа музика. Това беше необикновено премеждие.
За страдание, тази традиция отпадна. Трябва да се възвърне още веднъж, с цел да се привлекат фактически младите към класическата музика, да могат да се срещнат с нея, да почувстват нейната хубост.
- Нека да поканим пловдивчани и посетители на града на идния концерт.
- Бих желала най-сърдечно да поканя всички пловдивчани на нашия концерт. Смятам, че ще ви осигурим една приказна атмосфера и едно празнично въодушевление. И че с нашата музика ще успеем да ви отнесем и потопим в областта на виенския дух.
- Какво ще пожелаете на всички наши читатели за коледно-новогодишните празници?
- Бих желала да пожелая доста мощ да се оправят с зародилите компликации през последните съвсем две години. Бих желала също по този начин да ги прикани към повече приемливост, самообладание и схващане.
Да проявим схващане към отсрещния, без значение дали неговото мнение съответствува с нашето. Що се отнася до празниците, поисквам на всички радостна и благословена Коледа и една по-добра последваща година. Много здраве и до нови срещи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ