Жоел льо Скуарнек – чудовището, което остана ненаказано
Престъпленията на Жоел льо Скуарнек са толкоз многопластови и ужасяващи , че от време на време наподобяват съвсем неразбираеми. Не единствено мащабът на осъщественото, само че и дълбоките пропуски в системата, които са му разрешили да се измъква безнаказано в продължение на десетилетия, пораждат смразяващи въпроси, написа.
Чудовище, което е живяло измежду нас – и е останало без последици.
Жоел льо Скуарнек е някогашен френски хирург, наказан за полово принуждение и обезчестяване над стотици пациенти, най-вече деца. Престъпленията му са осъществявани в продължение на десетилетия, сред 1989 и 2014 година, като доста от жертвите са били под упойка или в уязвимо положение след хирургични интервенции. Разкритието на неговите действия идва през 2017 година с ареста му, при който в дома му са открити дневници с детайлни описания на похищенията над 299 души, както и огромен размер материали за детско принуждение. През 2020 година той е наказан на 15 години затвор за малтретиране на четири деца. Последвалият развой през 2025 година е определян като най-голямото дело за полово принуждение над деца във френската история, вследствие на което Льо Скуарнек получава оптималната присъда от 20 години отнемане от независимост.
Случаят повдига съществени въпроси по отношение на систематичните пропуски във френските институции, в това число медицински и правоохранителни органи, които са разрешавали на Льо Скуарнек да прави закононарушенията си безнаказано макар предходни сигнали и предизвестия, в това число от ФБР през 2005 година
На дневен ред излиза въпросът: слага ли френското общество някои хора на толкоз висок фундамент, че те се оказват недосегаеми? Как реагират институциите, изключително полицията, когато жертвите търсят поддръжка? Получават ли я въобще – или остават сами в битката със мемоари, които бележат целия им живот?
A French court sentenced Joël Le Scouarnec to 20 years in prison for raping and sexually assaulting 299 patients, most of them children, over a 25-year period.
— Ground News (@Ground_app)
Най-тревожното в тази ситуация е освен закононарушението, а тишината след него – една съвсем апатична реакция от страна на обществото.
Очакваше се казусът с Льо Скуарнек да провокира огромен публичен спор, национално следствие и сериозен самоанализ на институциите.
Все отново, това към този момент се е случвало – както в тази ситуация с Доминик Пеликот, приет за отговорен за това, че в продължение на 10 години е упоявал брачната половинка си Жизел и я е предоставял на десетки мъже, които я изнасилвали и малтретирали.
Жизел, сходно на доста от жертвите на Льо Скуарнек, не е осъзнавала какво ѝ се случва – била е под въздействието на анестезия. Льо Скуарнек също е работил, когато децата са били в уязвимо положение – под упойка или след хирургични интервенции. В случая с Пеликот имаме една жертва и десетки причинители. Льо Скуарнек е противоположното – един човек, нападнал стотици.
Analysis | A monster who lived among us and got away with it - Europe correspondent
— Sky News (@SkyNews)
И въпреки всичко публичната реакция беше изцяло друга. Делото на Пеликот беше следено в целия свят, а осъждането му отекна мощно във френската общност. Жертвите на Льо Скуарнек се оплакаха, че са били подценени и забравени. Какво се обърка? Дали закононарушенията му са били толкоз чудовищни, че обществото подсъзнателно е избрало да се отвърне и да ги отхвърли?
Може би половото принуждение над деца е тематика, с която сме прекомерно мъчително осведомени, до момента в който закононарушенията на Пеликот – упояването и систематичното обезчестяване на брачна половинка от нейния личен мъж – са ужасяващо " нови " и по тази причина по-удобни за обществено наказание.
В този подтекст, Жизел Пеликот се трансформира в алегорична фигура . Тя избра да покаже лицето си, да опише историята си и по този начин – да я има. За мнозина тя е героиня – знак на вяра и резистентност измежду мрака.
За разлика от това, казусът на Льо Скуарнек не предлага такава светлина. Няма възмездие. Само сянка.
Joel Le Scouarnec: How did French paedophile surgeon carry out abuse unchecked for decades?
— Sky News (@SkyNews)
Или може би френският хайлайф просто отхвърля да одобри, че тези закононарушения са плод освен на един болен разум, само че и на серия от институционални провали – че многократни благоприятни условия за попречване на зверствата са били проиграни. Каквато и да е истината, прекалено много от жертвите на Льо Скуарнек се усещат изоставени и забравени. Излъгани от личната си нация.
А това, в случай че не друго, би трябвало да е мотив Франция да се огледа в огледалото.
Чудовище, което е живяло измежду нас – и е останало без последици.
Жоел льо Скуарнек е някогашен френски хирург, наказан за полово принуждение и обезчестяване над стотици пациенти, най-вече деца. Престъпленията му са осъществявани в продължение на десетилетия, сред 1989 и 2014 година, като доста от жертвите са били под упойка или в уязвимо положение след хирургични интервенции. Разкритието на неговите действия идва през 2017 година с ареста му, при който в дома му са открити дневници с детайлни описания на похищенията над 299 души, както и огромен размер материали за детско принуждение. През 2020 година той е наказан на 15 години затвор за малтретиране на четири деца. Последвалият развой през 2025 година е определян като най-голямото дело за полово принуждение над деца във френската история, вследствие на което Льо Скуарнек получава оптималната присъда от 20 години отнемане от независимост.
Случаят повдига съществени въпроси по отношение на систематичните пропуски във френските институции, в това число медицински и правоохранителни органи, които са разрешавали на Льо Скуарнек да прави закононарушенията си безнаказано макар предходни сигнали и предизвестия, в това число от ФБР през 2005 година
На дневен ред излиза въпросът: слага ли френското общество някои хора на толкоз висок фундамент, че те се оказват недосегаеми? Как реагират институциите, изключително полицията, когато жертвите търсят поддръжка? Получават ли я въобще – или остават сами в битката със мемоари, които бележат целия им живот?
A French court sentenced Joël Le Scouarnec to 20 years in prison for raping and sexually assaulting 299 patients, most of them children, over a 25-year period.
— Ground News (@Ground_app)
Най-тревожното в тази ситуация е освен закононарушението, а тишината след него – една съвсем апатична реакция от страна на обществото.
Очакваше се казусът с Льо Скуарнек да провокира огромен публичен спор, национално следствие и сериозен самоанализ на институциите.
Все отново, това към този момент се е случвало – както в тази ситуация с Доминик Пеликот, приет за отговорен за това, че в продължение на 10 години е упоявал брачната половинка си Жизел и я е предоставял на десетки мъже, които я изнасилвали и малтретирали.
Жизел, сходно на доста от жертвите на Льо Скуарнек, не е осъзнавала какво ѝ се случва – била е под въздействието на анестезия. Льо Скуарнек също е работил, когато децата са били в уязвимо положение – под упойка или след хирургични интервенции. В случая с Пеликот имаме една жертва и десетки причинители. Льо Скуарнек е противоположното – един човек, нападнал стотици.
Analysis | A monster who lived among us and got away with it - Europe correspondent
— Sky News (@SkyNews)
И въпреки всичко публичната реакция беше изцяло друга. Делото на Пеликот беше следено в целия свят, а осъждането му отекна мощно във френската общност. Жертвите на Льо Скуарнек се оплакаха, че са били подценени и забравени. Какво се обърка? Дали закононарушенията му са били толкоз чудовищни, че обществото подсъзнателно е избрало да се отвърне и да ги отхвърли?
Може би половото принуждение над деца е тематика, с която сме прекомерно мъчително осведомени, до момента в който закононарушенията на Пеликот – упояването и систематичното обезчестяване на брачна половинка от нейния личен мъж – са ужасяващо " нови " и по тази причина по-удобни за обществено наказание.
В този подтекст, Жизел Пеликот се трансформира в алегорична фигура . Тя избра да покаже лицето си, да опише историята си и по този начин – да я има. За мнозина тя е героиня – знак на вяра и резистентност измежду мрака.
За разлика от това, казусът на Льо Скуарнек не предлага такава светлина. Няма възмездие. Само сянка.
Joel Le Scouarnec: How did French paedophile surgeon carry out abuse unchecked for decades?
— Sky News (@SkyNews)
Или може би френският хайлайф просто отхвърля да одобри, че тези закононарушения са плод освен на един болен разум, само че и на серия от институционални провали – че многократни благоприятни условия за попречване на зверствата са били проиграни. Каквато и да е истината, прекалено много от жертвите на Льо Скуарнек се усещат изоставени и забравени. Излъгани от личната си нация.
А това, в случай че не друго, би трябвало да е мотив Франция да се огледа в огледалото.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ