Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето,

Преследвате ли задачите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари, или...? Звучи ви познато, нали? И въпреки всичко, в случай че всеки ден се будите с мисълта за едно и също нещо, което желаете, не е ли време да отидете и да си го вземете? Първа среща, ново начинание, спомагателна работа, нов курс или компетентност в университет. Проверете още веднъж листата с извиненията, тъй като започваме да ги зачертаваме едно по едно.

Все не ви остава време
Вероятно най-баналното опрощение след мързела. Помислете само- в случай че нямате време за това, което толкоз желаете, първо- дали в реалност го желаете по този начин мощно и второ- за какво живеете единствено с настояването? Ако откриеш своята пристрастеност, своето най-голямо ентусиазъм, умеенето или заниманието, което би ти носило и пари, за какво не побързаш с реализирането? Да, факсимиле е, само че знаеш ли какъв брой време ти остава, с цел да си позволиш да бездействаш? Преди към седмица се срещнах с една жена, която напълно намерено ми съобщи, че парите не са и никакъв проблем, само че цялата тази „ дандания ” към заминаването, както и неналичието на време, и пречат да посети Индия към този момент шеста година. Замислих се- дали пък в действителност желае да отиде там, тъй като в случай че бях на нейно място щях да го направя съвсем на мига.

Не разполагате с задоволително пари
Да, парите постоянно са значими и съвсем в никакъв случай не доближават. В никакъв случай не използвайте тях като опрощение, обаче, тъй като евентуално в никакъв случай няма да разполагате с нужното количество, най-малко не и до момента в който още сте млади и имате сили да подхванете нещо ново. Затова по-добре вземете назаем- дали от другар или от банка, няма значение. Важното е да посмеете да си ги набавите. След това искате- не желаете би трябвало и да започнете да ги връщате т.е. би трябвало да задействате новия си бизнес час по-скоро.

Нямате си концепция по какъв начин да го извършите
Представете си, че желаете да имате лична конна база, да вземем за пример. Смела фантазия. Обожавате конете и желаете да им посветите остатъка от живота си. Лесно е да стигнете до желанието, само че не знаете какъв е пътят. Започвате да си измисляте оправдания, че е доста мъчно, че има стотици формалности, че изисква доста време (този фактор съвсем на всички места присъства) и че нямате прочут, който да ви насочи и да ви помогне най-малко с концепция. Да, безспорно да подхванеш нещо ново и огромно, е мъчно начинание, само че не и невероятно. Информацията ни залива отвред, имате телефон, имате крайници, имате разум...е, кажете какво още ви би трябвало? Ще отидете до нужните места, ще се обадите на много хора, ще прочетете доста обстоятелства и чак тогава ще започнете да действате. Не е несъмнено, че по пътя няма да срещнете доста трудности и даже да решите, че това не е за вас, само че с цел да стигнете до този извод, първо би трябвало най-малко да ревизирате изискванията за реализирането на задачата ви. Направете си проект и започнете да зачерквате точките още в този момент!

Не смятате, че го заслужавате
От тук потеглят всички проблеми. Липсва ли ви религия в личните ви сили и благоприятни условия, ви липсва всичко. Имате ли я, доста по-лесно ще извършите първата крачка, без боязън и съмнения. Някои беше споделил, че хората отсрочват, тъй като не мислят за себе си, а за другите. Вероятно мислите какво биха споделили другите, дали не биха ви се изсмели за това самоуверено начинание, боязън ви е, че в случай че се неуспехите ще станете за срам. Повярвайте- хората доста повече биха ви се смели, в случай че не спирате да лежите на дивана и всекидневно да обяснявате за грандиозните си проекти, които обаче си остават единствено в устата ви. А и в случай че сте толкоз подвластни от мнението на близките, по-добре влезте в манастир- единствено там няма да ги чувате и да им бъдете бодил в очите. Винаги ще сте бодил в очите на някого. Просто бъдете цвета на розата в личното си отражението в огледалото.

Поставяте персоналния си живот преди всичко
Често, мислейки за наше огромно предпочитание или фантазия, редом с това мислим и за Него или Нея, както и за децата (ако към този момент имаме такива) и е изцяло обикновено да е по този начин. Мисли като „ ами, в случай че аз в този момент се захвана с това, ще ми би трябвало доста време и няма да мога да бъда с Него за по-дълго, ще се отдалечим, забравим и така нататък ” на съвсем никой съществено привързан човек не са непознати. Само, че не забравяйте най-важното- вие живеете на първо място за Себе си и би трябвало да изпитвате персонално задоволство. Когато имате свое занятие, се чувствате доста по-енергични, окуражени и искащи да вървите нагоре и нагоре. Ако сте толкоз позитивно заредени и „ на гребена на вълната ”, няма ли да сте забавни и прелестни и в Неговите очи? Дали мъжете си падат по дами, чието само странично занятие е да се гримират и да обикалят магазините? Не и същинските мъже. А и знаете, че с какъвто се съберем, съвсем такива ставаме. Защо, в случай че вие сте по-амбициозната, да не извършите и Него подобен? Седнете и поговорете. Обяснете за своите потребности и желания и това по какъв начин ви карат да се чувствате. Време един за различен постоянно ще намерите, а когато се виждате по-рядко, е и по-сладко, нали?

Има единствено едно изискване, с цел да тръгнеш в нова посока и то е да направиш една-единствена крачка. От там насетне всичко се случва от единствено себе си. То е като да станеш заран рано за работа. Докато се измъкнеш от леглото, извиненията да не го сториш са доста - не си спал задоволително и очите ти тежат, отвън завивката е студено, чакат те един куп нормални утринни ритуали, както и мисълта за дългия работен ден. Когато станеш, обаче, няма връщане обратно. А влезеш ли в топличкия офис и видиш ли също толкоз заспалите сътрудници, разнасящи чаши с кафе, си мислиш „ но тук не било чак толкоз неприятно! ” Не, не е по никакъв начин неприятно...просто би трябвало да поискаш да стигнеш до някъде. Пътят съвсем постоянно е неприятен- недружелюбни хора, виелици, дъжд и сняг, само че задачата е нещо, което или постигаш в този живот или... в никакъв случай. А си заслужава. Винаги.