Прераждането е факт за живота на Друзите; те не се

Прераждането е реалност за живота на Друзите; те не се нуждаят от никакви доказателства, с цел да потвърдят това убеждение; и все пак постоянно ги поразява всякога, когато прераждането се удостоверява още веднъж в такива случаи.

През 1998 година немският терапевт Труз Хардо споделя историята на едно момче в книгата си " Деца, които са живели преди: Прераждане през днешния ден ", дружно с други истории на деца, които като че ли си спомнят предишния живот с потвърдена акуратност, написа в esolibris.com, представен от БЛИЦ.

Момчето било от друзската етническа група и невероятната му история била засвидетелствана от доктор Ели Лаш, който е прочут с развиването на здравната система в Газа като част от израелска държавна интервенция през 60-те години.

Друзите са нация от към 200 000 души, която от дълго време се е открила в Ливан, Сирия, Йордания и района, който през днешния ден е Израел. Те не са мюсюлмани или християни, тъй като имат лична вяра. В Израел те се срещат основно в Голанските възвишения. Те са единствените неевреи, които служат в израелската войска. Прераждането съставлява основата на техните вярвания.

В региона на Голанските възвишения покрай сирийско-израелската граница, написа Хардо, тригодишно момче твърди, че си спомня, че е било убито в предишния си живот въз основа на рождените си белези.

Веднага откакто дете се роди, тялото му се прегледжда за родилни петна, защото се счита, че идват от смъртоносни рани, получени в предишния живот. Ако се открият такива следи върху детето, те се пробват да открият нещо от предишния му живот, незабавно щом детето стартира да приказва, с цел да получат първите улики за събитията на предходната му гибел.

Когато едно момче станало на три години, в горната част на челото му бил открит дълъг червен родилен знак, разпрострян се към центъра на главата му, основала се група от 15 души. Тази група се състояла от бащата на момчето и други родственици, няколко селски старейшини и представители от три прилежащи села.

От казаното от момчето те били изцяло сигурни, че в предишния живот то живеело в съседство с тях. Добрият другар на Труз Хардо, професор Ели Лаш, бил единственият недруз, който беше поканен да се причисли към тази група, тъй като знаели, че той се интересува от прераждането.

Когато той и момчето пристигнали в първото прилежащо село, то било запитано дали му се коства познато. То им споделило, че живее в друго село и те траяли напред.

Когато отишли там и го попитали още веднъж, той им дал същия отговор. Накрая стигнали до третото село. Сега момчето им споделило, че живее тук. Изведнъж то съумяло да си спомни някои имена от предишното.

Преди няколко месеца то им споделило, че човек го е умъртвил с секира, само че не можело да си спомни личното си име или името на килъра. Сега то си спомнило името и семейството си, както и името на килъра си.

Един от най-старите селяни, който се включил към тази група, познавал мъжа, посочен от момчето. Той споделил, че е липсващ безследно преди четири години и е разгласен за липсващ. Те считали, че той би трябвало да е получил някаква рана в този раздран от войната регион, тъй като постоянно се случвало хората, които се скитали сред редовете на израелците и сирийците, да бъдат хванати или разстреляни, в случай че са обвинени в шпионаж.

Тръгнали през селото и момчето им посочило къщата си. Наоколо се събрали доста любопитни хора. Изведнъж момчето се доближило до мъжа и споделило името му. Мъжът дал отговор утвърдително.

" Някога бях твой комшия. Скарахме се и ти ме умъртви с секира - мъжът внезапно прошарен като чаршаф. Тогава тригодишното момче споделило: " Дори знам къде си заровил тялото ми “.

Как можело да знае къде някогашният му комшия е погребал тялото след гибелта? Почти всекидневно моите клиенти ми разказват следния сюжет след гибелта по време на регресионната терапия: след гибелта душата напуща земното тяло и в множеството случаи е в положение да види тялото от горната страна. Често тя витае там известно време и може да види тъкмо какво се случва с тялото. По-късно ще чуем за това от други деца.

Известно време по-късно цялата група, съпроводена от доста любопитни хора, била видяна да се скита из околните полета.

С тях бил и мъжът, в който момчето разпознало килъра си. Тогава момчето ги завело до несъмнено място, спряло пред купчина камъни и споделило: " Погреба тялото ми под тези камъни има и секира там “.

Премахнали камъните и намерили под тях скелета на възрастен в облеклата на фермер. Ясно се виждала цепнатина в предната част на черепа.

Сега всички се взрели в килъра, който най-сетне признал пред всички закононарушението. След това отишли ​​на мястото, където съгласно момчето била заровена брадвата. Не им се наложило да копаят доста преди да я открият.

Прераждането е реалност за живота на Друзите; те не се нуждаят от никакви доказателства, с цел да потвърдят това убеждение; и все пак постоянно ги поразява всякога, когато прераждането се удостоверява още веднъж в такива случаи. Друзите също имат вяра, че те постоянно се прераждат като друзи.

Може би груповата регресия измежду хората ще потвърди дали това е правилно. Тогава Ели попитал хората какво ще се случи с килъра. Казали, че няма да го предадат на полицията, само че сами ще решат какво наказване ще му дадат.