Прераждане и карма Каквото и да прави, колкото и да

Прераждане и карма

Каквото и да прави, колкото и да рита, човек не може да се освободи от закона на кармата. На части ще го накъсат, само че ще го заловен. Кармата може да се изрази на физическия свят, само че може и в астралния или в менталния. Хиляди години могат да минат, само че оня, с който сте свързани кармически, безусловно ще ви откри и ще ви принуди да му платите. Законът за кармата е непоколебим закон. Кармата преследва индивида минимум до четири генерации, до момента в който изплати всичките си задължения. Това, което Бог е определил за индивида, епохи да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всеки път се осъществят. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се използва българската сентенция: „ Хитрата лисица с двата крайници влиза в клопката “. С кармата игра не трябва. Защо? Кармата е заемодател. Тя не допуща никакво забавяне, нито с половин ден. Тя не прости нищо: тъкмо ще платите, дори с лихвите. Значи тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармичният закон. Той отстъпва единствено откакто всичко се изплати. Светът, в който живеете, е един рационален свят, само че всички същества нямат идентична мисъл. Всички те са свободни да мислят и да работят както желаят. Но всички същества - от най-малките до най-големите - са виновни. Има един закон, пред който са виновни. И не мислете, че не сте виновни. Както и да постъпвате, един ден все ще ви откри законът. Нали Писанието споделя: „ В съдния ден... “ Всякога има по един съден ден. Ще има едно огромно съдене на всички, когато няма да има нищо покрито, което да не се разкрие. И споделям: когато човек замине, тръгне за другия свят, потеглят и всичките му погрешки след него. Сега вие нямате умелост от тези работи. И всичките ви добродетели, и положителни мисли и стремежи - и те ще тръгнат с вас. И едните, и другите ще вървят. В едно уредено общество тези, които имат да ви дават, ще дойдат да ви дадат, а пък тези, които имат да вземат, и те ще дойдат като посетители да похлопат. Днес кармата се демонстрира посредством заболявания, премеждия, несгоди. Болестите са симптом на назряла карма. Много от нервните болести се дължат на покварената човешка мисъл или на покварената плът. Покварата се дължи на кармичния закон, който работи непреклонно в света. Човек самичък си е основал своята карма.

Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, с цел да го оцени… По някой път вие желаете да знаете какво има - карма, страдалчество или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие желаете да знаете какво е то - да спи зло под камък. И Писанието споделя: „ Ще хвърля греховете зад тила Си, ще ги залича и няма да ги помена “. Не извиквайте вашето минало! Туй, което е заличено, Господ го е турил зад тила Си, не го извиквайте в този момент. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ в този момент новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не желае да ги знае, а като извършите едно закононарушение, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става неприятна. Щом Господ стартира да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте, и прегрешението ще пристигна във вас. Питам: какво се ползвате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда положителните работи, които сте създали, че като си спомни за тях, да вижда доброто…

Пазете се от омразата, с цел да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Когато се натъкват на злото в света, хората споделят, че това е кармата им, това е неприятната им орис, която не могат да избегнат. Какво показва кармата на индивида? Кармата е бомба, заровена в земята, която те разравят и стартират да изследват. Бутнат ли я не на място, или изтърван ли я на земята, тя незабавно експлодира. Дойдете ли до някоя бомба, вие би трябвало да бъдете деликатни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човек в себе си, които не би трябвало да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се демонстрира. И неверният, и праведният имат бомби в себе си. Разликата сред тях се заключава в това, че неверният непрекъснато пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля. Между хората не би трябвало да бъдеш нито доста интелигентен, нито доста малоумен, тъй като нелепостта е отново закон кармичен, интелигентността е отново закон кармичен. Ако си доста образован, ще се движиш доста бързо и ще дойдеш в сблъскване с другите; в случай че си доста малоумен, ще се движиш доста постепенно и отново същият резултат. Ще бъдеш толкоз образован, колкото всички към тебе.

Сега ще си зададете въпроса: какъв брой би трябвало човек да прояви своята просветеност? Вие ще запазите своите сили за по-благоприятни условия. Щом има пред теб един влак с по-малка експедитивност, ти ще спреш парата си, а като няма затруднение напред, ще препускаш колкото искаш. Не съдете, само че се ползвайте от непознатите погрешки. В това отношение съществува следният закон: използвайте погрешките на хората без да ги съдите, в случай че не желаете да изпаднете в тяхното състояние. Животът е колело: едни се качват, други слизат. Искате ли да не попаднете под закона на кармата, вземайте поука от грешките на хората. Само съвършеният човек може да съди, а несъвършеният, като вижда погрешките на своите близки, той би трябвало да се моли на Бога да не изпадне в тяхното състояние. Казвам: в случай че знаете дълбоките аргументи за погрешките на хората, вие не бихте ги съдили.

Вие мислите, че неприятното е извън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна визия за живота, търсите аргументите в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето благополучие и злощастие в себе си.

Според закона на кармата в един живот човек ще бъде богат, в различен - бедняк. Защо? Теченията на живота се сменят. Щом теченията на живота се сменят, богатият изгубва всички богатства, които по-рано е имал и става бедняк. Тия богатства отиват към страната на оня, който е бил бедняк. Като е поставял загради на Божествените богатства, богатият е станал причина да се променят теченията в живота, в резултат на което е изгубил удобните условия в интерес на сиромаха. Това приказва за великия закон на равновесие, който съществува в природата. Този закон има приложение освен във връзка с външните богатства, само че и във връзка с богатствата на сърцето и на мозъка. Ако сърцето на индивида сложи бариера на богатствата, които идат към него и по този метод препятства да отиват в посока на мозъка, сърцето се развива добре, а мозъкът остава хилав…

Засега има една обща карма и тя носи към този момент следствията си. Носим и общите добродетели, и общите недъзи. Друг някой направил простъпка и на тебе ти се дава да я изплатиш. И положителното се дава по този начин. Не позволяваме към този момент една самостоятелна карма, а общочовешка карма. Някой пита: „ Какви грехове съм направил? “ Не, участваш в общото положително и в общото зло. Някой път не си направил положително, и ти идва положителното. Някой път не си направил зло, а пък ти идва зло. Христа за какво трябваше да Го санкционират? За общата карма. Цяла една нощ един цялостен полк римски бойци се гавриха с Него, туряха Му венци и тога и Му се покланяха, удряха Му шамари, плюеха Го. Това смятам за най-голямото мъжество. Онова страдалчество на кръста беше физическо, само че Христос прекара тази нощ сред римските бойци в това умствено тестване и Той беше спокоен, удовлетворен, мощен всичко да понесе. На кръста беше непреодолим физически. Та, най-първо, Той имаше мощ да се избави, когато Го хванаха, само че Той не си използва силата. После имаше мощ да се освободи от гаврата и отново не си използва силата. И след това на кръста имаше силата да се освободи - и там не се освободи. Той претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно отношение, и във физическо отношение. Това демонстрира силата на характера: да издържи на всички тествания.

От Римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавреха, от Него остана нещо. И кръстът, на който Го разпнаха, и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата Римска империя. Кой през днешния ден не носи кръстче? И какъв брой души носят на гърдите си кръст за смелост? И вземат Христа за образец. Във времето на Римската империя считаха кръста за най-позорно нещо, а пък през днешния ден го смятат за емблема на героизъм, смелост и достойнство.

Кармата на всички нации е назряла, в този момент е време за разпродажба, за разплащане. Как ще се позволи кармата на народите? Много просто. Невидимият свят има способи да позволи тоя въпрос. Той е планувал едно огромно преселение на народите от изток към запад и по-късно от запад към изток. Това велико преселение на народите ще стане първо в невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току-виж, че след 45 години, като израснат тия генерации, ще открият, че в себе си нямат между тях омразата на предходните генерации. Така природата позволява тоя въпрос първо в фамилията. Родителите раждат своите врагове и посредством развъждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично. Няма родител, който да не обича децата си. По същия метод народите в тая война след 45 години ще се разплатят.

В природата съществува този закон: всеки народ, който убие представител на различен народ, тъй като лишава телата им, след това би трябвало да им даде нови, т.е. избитите би трябвало да се родят в този народ. Евреите, избити от германците, ще се родят в Германия и с това ще променят радикално духа на немския народ.

Из: „ Книга на живите: Раждане, подмладяване, прераждане, карма “, Петър Дънов, изд. „ Астрала “, 2006 година
Снимка: petardanov.com