Преп. Иларион Нови, Изповедник. Преп. Стефан Изповедник. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български
Преподобният Иларион взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години. Следвайки разпнатия Христа, той носел своя кръст, побеждавайки плътските пристрастености с въздържание; уединявайки се в затвор и пребивавайки доста години в мълчание. Така той се просветил с безстрастие и с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски ранг. Впоследствие станал свещеник на манастира, наименуван Пеликит, намиращ се в Азия, покрай Хелеспонт.
Той направил доста дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял мощен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; сходно на оракул Елисей разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и щедро изпълвал с риба мрежите на риболовците при несполучлив лов.
Преподобни Иосиф Песнописец в осмата ария на канона, написан от него в чест на светеца, оповестява, че свети Иларион за почитането на честната икона на Спасителя е претърпял гонения и оскърбления от мъчителите, за което го назовава страдалец.
Според едни сведения преподобни Иларион е живял при царуването на Лъв Арменец, поругаващ се над светите икони, други считат, че е живял по времето на Лъв Исавриец и неговия наследник Копроним, царували доста преди Лъв Арменец, което наподобява по-близо до истината.
Той потърпевш за светите икони, когато на Велики Четвъртък воеводата на Копроним, Лахондракон ненадейно нападнал Пеликитския манастир с бойците си по време на божествената работа. Той смело влезнал в църквата, а по-късно в олтара, заповядал да прекратят службата и съборил на земята Светите и Животворящи Христови Тайни; след това оковал четиридесет и двама определени монаси в стоманени вериги. На някои от останалите братя нанесъл рани, измъчвайки телата им, други изгорил, като първо намазал брадите и лицата им със смола, на трети отрязал носовете; и най-после запалил манастира дружно с църквата. А определените четиридесет и двама отци изпратил на изгнание из краищата на Ефеска област и там, като ги затворил в една остаряла баня, ги предал на гибел. Предполагат, че по това време е потърпевш и преподобния Иларион, свещеник на упоменатите отци.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
При едно от многото свои нашествия във Византия, хан Крум взел в плен учения византиец Кинам. Синът и правоприемник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското въздействие на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал един път да го принуди да вземе присъединяване в една идоложертвена софра. Понеже Кинам внезапно отказал да стори това, хвърлили го в пандиза за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му наследник Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от пандиза и го подарил на брата си като плебей. Обаче скоро княз Енравота-Боян скрито приел християнско кръщение под въздействието на Кинам.
Като разбрал това Маламир опитал да принуди брат си да се откаже от " непознатия Бог ". Но князът уверено декларирал:
- Аз се отвращавам от езическите идоли и уважавам Христа, същинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл въодушевена пророческа тирада:
- Тази религия, поради която аз в този момент загивам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята гибел. Кръстният знак ще бъде на респект на всички места, ще се издигат храмове на същинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени по този начин, сякаш не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - след няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква изгода от своята свирепост!
След това Христовият страдалец преклонил глава под меча и приел страдалчески венец към 833 година. Скоро починал и Маламир и тъй като нямал правоприемник, наследил го Пресиян (836-852 г.), наследник на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. страдалец Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е работа в негова чест.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий Бончев
Житие на св. страдалец Боян-Енравота, княз Български
Българската страна била учредена на Балканския полуостров в 681 година от едно войнствено племе от тюркски генезис - прабългарите, въпреки че в нея локалните славяни постоянно са представлявали господстващата съставка племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.
Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и правоприемник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал христианизаторското въздействие на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал един път да го принуди да вземе присъединяване в една идоложертвена софра. Понеже Кинам внезапно отказал да стори това, хвърлили го в пандиза за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му наследник Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от пандиза и го подарил на брата си като плебей. Обаче скоро княз Енравота-Боян скрито приел християнско кръщение под въздействието на Кинам.
Като разбрал това Маламир опитал да принуди брат си да се откаже от " непознатия Бог ". Но князът уверено декларирал:
- Аз се отвращавам от езическите идоли и уважавам Христа, същинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл въодушевена пророческа тирада:
- Тази религия, поради която аз в този момент загивам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята гибел. Кръстният знак ще бъде на респект на всички места, ще се издигат храмове на същинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени по този начин, сякаш не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - след няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква изгода от своята свирепост!
След това Христовият страдалец преклонил глава под меча и приел страдалчески венец към 833 година.
Скоро починал и Маламир и тъй като нямал правоприемник, наследил го Пресиян (836-852 г.), наследник на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. страдалец Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е работа в негова чест.
Паметта му се чества на 28 март единствено с поменуване на името му.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Той направил доста дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял мощен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; сходно на оракул Елисей разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и щедро изпълвал с риба мрежите на риболовците при несполучлив лов.
Преподобни Иосиф Песнописец в осмата ария на канона, написан от него в чест на светеца, оповестява, че свети Иларион за почитането на честната икона на Спасителя е претърпял гонения и оскърбления от мъчителите, за което го назовава страдалец.
Според едни сведения преподобни Иларион е живял при царуването на Лъв Арменец, поругаващ се над светите икони, други считат, че е живял по времето на Лъв Исавриец и неговия наследник Копроним, царували доста преди Лъв Арменец, което наподобява по-близо до истината.
Той потърпевш за светите икони, когато на Велики Четвъртък воеводата на Копроним, Лахондракон ненадейно нападнал Пеликитския манастир с бойците си по време на божествената работа. Той смело влезнал в църквата, а по-късно в олтара, заповядал да прекратят службата и съборил на земята Светите и Животворящи Христови Тайни; след това оковал четиридесет и двама определени монаси в стоманени вериги. На някои от останалите братя нанесъл рани, измъчвайки телата им, други изгорил, като първо намазал брадите и лицата им със смола, на трети отрязал носовете; и най-после запалил манастира дружно с църквата. А определените четиридесет и двама отци изпратил на изгнание из краищата на Ефеска област и там, като ги затворил в една остаряла баня, ги предал на гибел. Предполагат, че по това време е потърпевш и преподобния Иларион, свещеник на упоменатите отци.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
При едно от многото свои нашествия във Византия, хан Крум взел в плен учения византиец Кинам. Синът и правоприемник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското въздействие на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал един път да го принуди да вземе присъединяване в една идоложертвена софра. Понеже Кинам внезапно отказал да стори това, хвърлили го в пандиза за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му наследник Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от пандиза и го подарил на брата си като плебей. Обаче скоро княз Енравота-Боян скрито приел християнско кръщение под въздействието на Кинам.
Като разбрал това Маламир опитал да принуди брат си да се откаже от " непознатия Бог ". Но князът уверено декларирал:
- Аз се отвращавам от езическите идоли и уважавам Христа, същинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл въодушевена пророческа тирада:
- Тази религия, поради която аз в този момент загивам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята гибел. Кръстният знак ще бъде на респект на всички места, ще се издигат храмове на същинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени по този начин, сякаш не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - след няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква изгода от своята свирепост!
След това Христовият страдалец преклонил глава под меча и приел страдалчески венец към 833 година. Скоро починал и Маламир и тъй като нямал правоприемник, наследил го Пресиян (836-852 г.), наследник на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. страдалец Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е работа в негова чест.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий Бончев
Житие на св. страдалец Боян-Енравота, княз Български
Българската страна била учредена на Балканския полуостров в 681 година от едно войнствено племе от тюркски генезис - прабългарите, въпреки че в нея локалните славяни постоянно са представлявали господстващата съставка племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.
Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и правоприемник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал христианизаторското въздействие на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал един път да го принуди да вземе присъединяване в една идоложертвена софра. Понеже Кинам внезапно отказал да стори това, хвърлили го в пандиза за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му наследник Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от пандиза и го подарил на брата си като плебей. Обаче скоро княз Енравота-Боян скрито приел християнско кръщение под въздействието на Кинам.
Като разбрал това Маламир опитал да принуди брат си да се откаже от " непознатия Бог ". Но князът уверено декларирал:
- Аз се отвращавам от езическите идоли и уважавам Христа, същинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл въодушевена пророческа тирада:
- Тази религия, поради която аз в този момент загивам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята гибел. Кръстният знак ще бъде на респект на всички места, ще се издигат храмове на същинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени по този начин, сякаш не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - след няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква изгода от своята свирепост!
След това Христовият страдалец преклонил глава под меча и приел страдалчески венец към 833 година.
Скоро починал и Маламир и тъй като нямал правоприемник, наследил го Пресиян (836-852 г.), наследник на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. страдалец Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е работа в негова чест.
Паметта му се чества на 28 март единствено с поменуване на името му.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ