Преподавателката футуролог Ейми Уеб буквално взриви годишната конференция на Online

Преподавателката футуролог Ейми Уеб безусловно взриви годишната конференция на Online News Association със своето изявление. “Много съм разтревожена. Повече за бъдещето на публицистиката, в сравнение с даже за севернокорейския нуклеарен боеприпас. Тъй като тази година ние влязохме в нова софтуерна епоха – тази на изкуствения разсъдък, който фундаментално ще трансформира публицистиката и ще даде целия надзор върху популяризираната информация на една шепа колоси на американския и китайски интернет “.

В същото време, предизвестява тя, ръководителите на медии не виждат по-далеч от носа си и пропущат огромните провокации, които пораждат. Те приказват за бъдещето, само че не вършат нищо. А те са тези, които дават отговор за бъдещето на публицистиката. В миг, когато осведомителният поток в никакъв случай не е бил толкоз бърз и недоверието към пресата в никакъв случай не е било толкоз огромно, 69% от редакциите не управляват метода, по който зараждащите трендове се чака да повлияват върху информацията през идващите 5 до 10 години, сочи изследване, осъществено от социологическата организация Ipsos, представено от Ейми Уеб.

„ Фалшивите вести ви тревожат? Още нищо не сте видели “, предизвестява тя. Според нея 2018 година ще означи началото на замиращата доминация на смарт телефоните. Това ще докара през идващите 10 години до повсеместна компютризация - когато решенията на машините ще са по-бързи от тези на хората, когато интерфейсите ще са гласови, а наличието ще е децентрализирано с доста хибридна действителност, нови видове търсачки и крайни устройства. „ Журналистите би трябвало да схванат какво съставлява изкуственият разсъдък и неговото евентуално въздействие върху бъдещето на информацията. Жизненоважно е ръководителите /на медии/ да се захванат с това.

Ейми Уеб, която е специалист във Future Today Institute вижда три огромни трендове, които се разпределят в три огромни групи технологии. Тя прибавя към тях и трендовете за 2027 година,които постоянно са доста тревожни. „ Защо публицистите би трябвало да си задават въпроси за софтуерните трендове? “, пита тя. Според нея отговорът е в множеството към този момент съществуващи обстановки, чиито последици към момента не сме оценили.

Фактите са известни. Процесът на основаване на изкуствен интелект е в това машините да се образоват непрекъснато - за различаване на хора, на предмети, тук-там и във всички вероятни обстановки. Пример: спектроскопски разбор на нашата храна посредством мобилния ни телефон към този момент не е фикция на вманиачен академик.

Целта към този момент е по-високо от чиниите ни. През идващите 10 години ще бъдат изстрелвани хиляди така наречен кубични спътници / CubeSats/ с размери 10 куб. см. Те са по-евтини от актуалните галактически апарати, ще са способни да фотографират всеки сантиметър от нашата планета в действително време. Иначе казано, през идващото десетилетие на земята, както и в небето, публицистите ще могат да употребяват доста мощни принадлежности. Разбира се, те ще са в ръцете на експерти в информацията. Но също по този начин могат да бъдат употребявани от могъщите.

Това важи да вземем за пример за китайската стартъп компания Megvil Inc и нейния програмен продукт Face++. Тя съществува от една година. Това е доста застрашителен инструмент, който може да детайлизира силуети, лица. Софтуерът Face++ може да открие в даден пейзаж лице и да го разпознава. Той е публикуван в Китай и 800 млн. души го употребяват посредством стотици хиляди приложения. Това също не е небивалица от научната фантастика, а действителност. Да внимава и пешеходецът, който пресича на неразрешено място. Приложението Jaywalker го засича и разгласява лицето на нарушителя в профилиран уебсайт за банване на своеволните поданици на Пекин. Унижение в дигитален вид.

Ейми Уеб насочва предизвестие и посредством различен образец за лицево различаване. Благодарение на новата технология, сексуалността на всеки човек към този момент ще бъде изписана на лицето ни. Така да вземем за пример софтуерът VGG-Face, направен в Станфордския университет въз основата на към 70 000 фотоси, претендира, че е кадърен да дефинира какви са нашите полови пристрастености.

Другата област, за която предизвестява младата жена в изявлението си, несъмнено е мрачна. Това е увеличената действителност. „ Сега тя е на всички места. Медиите би трябвало неотложно да й извърнат цялото си внимание “, споделя Ейми Уеб. С помощта на разнообразни визуализатори като хиперминиатюризирани очила-камери, та даже и мобилни устройства се добавя съществуващата действителност. /Докато виртуалната действителност (VR) се пробва да ви сътвори един изцяло нов виртуален свят, то увеличената или допълващата реалност(АР), просто добавя съществуващата действителност и е на път да нахлуе в нашето ежедневие/.

Тези визуализиращи компютърни технологии единствено ще продължат да се усъвършенстват. Те като нас се учат от грешките си. Като да вземем за пример по какъв начин да се разграничи панда от гибон, когато нежелани пиксели замърсяват облика? Въпросът е значим, упорства Ейми Уеб, защото „ недоброжелателни лица могат да вкарват спорни информации, с цел да основават комплициране “.

Този апел за осмисляне на обстановката е изключително значим в светлината на трите сюжета за 2027 година, смята тя, защото публицистите са тези, които би трябвало да управляват своето бъдеще.

Първият сюжет е оптимистичен: Визуалните компютърни технологии стават всесилен инструмент за правене на репортажи, също както и платформите за разпространяване. Медиите развиват бизнес модел, който употребява тези технологии, с цел да създава информация. Софтуерните разработчици стопират да влагат отклонения в кода. Всичко, което можем да забележим, може да стане обект на изследване. Ние разбираме света по-добре и вземаме най-хубавите решения.

Вторият сюжет, показан от специалиста, би трябвало да е прагматичен. Медиите не съумяват да се снабдят с бизнес модел. Разпространението на информация става все по-разпокъсано, разпилява се и тя не може да бъде елементарно налична за представителите на медиите. Някои медии даже би трябвало да спрат с активността си. Преобладават частичните познавателни практики. Ние продължаваме да образоваме машините на стандарти. Появата на цифрова дискриминация се утвърждава и тя се популяризира. Уеб колосите дават обещание да подобрят логаритмите, само че се вършат единствено дребни промени.

И най-после последният сюжет, изложен от Ейми Уеб е тъмен и лека-полека всява боязън у аудиторията. Това е пагубният сюжет. В него образните компютърни технологии надвиват. Медиите не съумяват да си изградят бизнес модели, способни да се оправят с тази обстановка. Те губят рекламодатели и би трябвало да разделят пазара на видеоматериалите с други платформи. Става всеобщо преразпределение на този пазар, публицистите са застрашени от безработица. Навсякъде има цифрови „ графити “, както и голям брой детайли, основани, с цел да всяват комплициране. Все по-трудно е да се разграничават „ подправените вести “. Машините, захранени от ужасни стандарти, вземат решения, които въздействат на живота ни.

Ейми Уеб вижда като най-вероятен втория сюжет, който съгласно нея има 70% късмет да се случи, пагубният – 30%, а оптимистичният…0%.

Защо публицистите би трябвало да се вълнуват от това. Отговорът е – поради големият прогрес в последно време в разпознаването на езици от машините, който ще ни тласне в скоро време да приказваме на нашите компютърни устройства. Което незабавно носи съществени опасности, защото машините към този момент са способни да имитират гласове /Lyrebird/. Проблем за редакциите… Особено в случай че добавите това към рисковете от образно различаване, което разрешава да се генерират обекти, както и къси видеа от фотоси. Или още по-лошо – да се сложат в устата на човек, който е сниман, които в никакъв случай не е произнасял.

Оптимистичният сюжет: Гласовият интерфейс става приоритет за осведомителните медии. Техните ръководители стартират да работят по нови бизнес модели и да ги тестват. Медиите се възползват от този нов свят на нулев потребителски интерфейс. Журналистите знаят по какъв начин да ревизират достоверността на видео материалите, преди да ги употребяват. „ Facebook “ и „ Google “ създават принадлежности за инспекция, понижават или отстраняват „ подправените вести “.

Прагматичният сюжет: Медиите развиват умения към „ Алекса “, само че без бизнес модел, нито тактика за гласовото различаване. При нулев потребителски интерфейс за необятната аудитория, те бързо губят доходи. Очаква се необятна консолидация в медиите. Деветте интернет колоса от своя страна се подиграват с партньорството си с медиите. „ Фалшивите вести “ процъфтяват. Доверието в публицистите се разрушава. Много по-малко осведомени сме. Очакват се обществени безредици. В този подтекст на раздробеност, постигането на сигурност посредством blockchain /който се употребява в доста други индустрии/ може да се окаже верният метод за следене и засвидетелствуване на достоверността на информацията.

Оптимистичен сюжет: Информационните медии се сплотяват и слагат акцента върху инспекцията и радикална бистрота. Те си връщат елементи от пазара. Гражданите заплащат достъпа до качествена информация, секторът е доходоносен. Фрагментирането на интернет е избегнато. Прословутият информативен цикъл е занимателен до рационален темп. Потребителите са по-малко изложени на „ подправени вести “. Човечеството е по-добре осведомено.

Прагматичен сюжет: Ускоряване на осведомителният цикъл. Журналистите прекарват толкоз време да поправят обстоятелствата, колкото и да правят работата си да осведомят. Като цяло доверието в медиите понижава. Изникват районни интернети. „ Google “ и „ Facebook “ харчат стотици милиони долари, с цел да развиват местни системи. Правят се неточности. Явлението „ подправени вести “ се разраства.

Катастрофалният сюжет: Медиите отстъпват на стартъп компании, които разгласяват информация на бързи обороти. Статии, генерирани от компютри и основани на усеща и страсти, стават норма.Информационните медии се срутват. Успоредно с това, платформите за разпространяване не съумяват да се оправят с една международна система на раздробен интернет и стават уязвими за офанзиви. Развиват се огромни акции за дезинформация. Демокрацията се срутва.

Прогнозите на Ейми Уеб в този случай са: 0% за оптимистичния и по 50% за другите два. Тя прочее е толкоз разтревожена, че реши да пусне цялото си проучване с отворен код, с цел да е разполагаем на всички. Остава малко време, с цел да се промени курсът на историята, само че това е допустимо, твърди тя. Зависи от нас!

Катастрофалният сюжет: Медиите не съумяват да изкарат модел за свят с нулев потребителски интерфейс. Те нямат към този момент рационални източници на доходи. Много медии затварят, а публицистите остават безработни. Успоредно с това „ подправените вести “ мамят международни политически водачи. Настъпва комплициране, стига се до безредици и принуждение. Свършваме в кибер война или нуклеарен спор.

Каква е вероятността за всеки един от тези сюжети съгласно Ейми Уеб. Тя дава 0% за оптимистичния, 80% за прагматичния и 20% за пагубния.

Бъдещето на достъпа до качествена информация става явно въпрос от основно значение, изключително в подтекст, когато бързината е все по-несъвместима с качеството и достоверността на информацията. В миг, когато „ Туитър “ стана международна осведомителна организация на 21 в. и когато „ Facebook “ коства половин трилион $, може да се чака държавни управления и страни най-сетне да наложат регулация на уеб колосите. С риск от разпокъсване на интернет (Splinternets) по географски зони или страни и журналистически практики, които рискуват да са разнообразни в една или друга зона. В този подтекст на раздробеност, постигането на сигурност посредством blockchain /който се употребява в доста други индустрии/ може да се окаже верният метод за следене и засвидетелствуване на достоверността на информацията.

Оптимистичен сюжет: Информационните медии се сплотяват и слагат акцента върху инспекцията и радикална бистрота. Те си връщат елементи от пазара. Гражданите заплащат достъпа до качествена информация, секторът е доходоносен. Фрагментирането на интернет е избегнато. Прословутият информативен цикъл е занимателен до рационален темп. Потребителите са по-малко изложени на „ подправени вести “. Човечеството е по-добре осведомено.

Прагматичен сюжет: Ускоряване на осведомителният цикъл. Журналистите прекарват толкоз време да поправят обстоятелствата, колкото и да правят работата си да осведомят. Като цяло доверието в медиите понижава. Изникват районни интернети. „ Google “ и „ Facebook “ харчат стотици милиони долари, с цел да развиват местни системи. Правят се неточности. Явлението „ подправени вести “ се разраства.

Катастрофалният сюжет: Медиите отстъпват на стартъп компании, които разгласяват информация на бързи обороти. Статии, генерирани от компютри и основани на усеща и страсти, стават норма.Информационните медии се срутват. Успоредно с това, платформите за разпространяване не съумяват да се оправят с една международна система на раздробен интернет и стават уязвими за офанзиви. Развиват се огромни акции за дезинформация. Демокрацията се срутва.

Прогнозите на Ейми Уеб в този случай са: 0% за оптимистичния и по 50% за другите два. Тя прочее е толкоз разтревожена, че реши да пусне цялото си проучване с отворен код, с цел да е разполагаем на всички. Остава малко време, с цел да се промени курса на историята, само че това е допустимо, твърди тя. Зависи от нас!
-------------------------------------------------------
Позицията на Ейми Уеб е оповестена на уеб страницата " Мета-медия " и БГНЕС