Стачки или не, реформи на хоризонта не се задават
Преподавателите в държавните висши учебни заведения заплашват със протестни дейности през последната седмица, като в центъра на разногласията са неизпълнените обещания на държавното управление за нарастване на техните хонорари. Независимо че държавното управление скоростно утвърди отпущането на 39-те милиона лв., планувани още при започване на годината за растеж на заплатите в държавните ВУЗ, че и още 12 млн. лева по-късно, съгласие към момента не е реализирано.
Висшето обучение в България, изключително общественото такова, е ноторно известно с няколко отчетливи характерности – то е всеобщо, криво-ляво и на ниска цена. Масово е, защото последният план-прием планува съвсем толкоз места, колкото са приключилите приблизително обучение възпитаници. Посредствено е, защото на фона на съществуващите 51 ВУЗ в България нито един не минава в категория топ 500 университета в която и да била интернационална ранглиста. И е на ниска цена, тъй като междинната годишна такса за образование на студентите е доста малко над месечната минимална работна заплата за страната сега.
В университетите у нас са заети към 21 хиляди преподаватели. Техният брой се резервира релативно постоянен през последните няколко години. Задържането на броя преподаватели на фона на последователно намаляващия брой студенти е непреклонно обвързван и със усложнения за висшите учебни заведения да обезпечават положителни хонорари, а и да ги усилват във времето. А студентите понижават заради разнообразни аргументи – демографски, резултати в междинното обучение, все по-силна конкуренция от европейски университети, водещи до емиграция на студенти и така нататък По този метод пред държавното висше обучение, което е мощно подвластно от обществено финансиране, постоянно ще стои въпросът по какъв начин да се оправи с намаляващия приток на финансов запас.
Данните сочат и че държавните висши учебни заведения са се трансформирали във официално продължение на междинното обучение. Те отделят под 3% от разноските си за просвета и научни проучвания, макар хипотетично близката връзки сред просвета и висше обучение. Това демонстрира, че осъществяването на научна активност и научни проучвания е в периферията на задачите, заниманията и отделените запаси на висшите учебни заведения. Без същинска и качествена просвета обаче е доста мъчно да се притеглят надарени и амбициозни студенти и да се поддържа и развива преподавателският състав.
Системата на ръководство и финансиране на висше обучение в България може да завоюва от смяна в най-малко няколко посоки, които да доведат до повишение на качеството на услугата:
Постепенно отдръпване на страната от заплащането на услугата и стимулиране на университетите да трансферират тежестта върху ползвателите й – студентите и техните фамилии. Този механизъм ще работи в комбиниране с принадлежности за обществено финансиране на образованието на стеснен кръг от студенти с изявени качества, само че със усложнения сами да покриват разноските си.Подобряване на системите за акредитация на висшите учебни заведения и оценяване на техните резултати. В основата на тази система следва да е рейтинговата система на висшите учебни заведения и поддръжка за самостоятелна акредитационна институция.Консолидиране на системата от висши учебни заведения у нас. След неуспеха на опитите за доброволно обединение на университети преди две години и извънредно негативното отношение към административно закриване на ВУЗ-ве у нас, опциите за такава консолидация са мощно лимитирани. Концентрацията на висши учебни заведения обаче ще разреши по-адекватно заплащане на труда на преподавателите в тях и на активността им отвън образованието на студенти.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Висшето обучение в България, изключително общественото такова, е ноторно известно с няколко отчетливи характерности – то е всеобщо, криво-ляво и на ниска цена. Масово е, защото последният план-прием планува съвсем толкоз места, колкото са приключилите приблизително обучение възпитаници. Посредствено е, защото на фона на съществуващите 51 ВУЗ в България нито един не минава в категория топ 500 университета в която и да била интернационална ранглиста. И е на ниска цена, тъй като междинната годишна такса за образование на студентите е доста малко над месечната минимална работна заплата за страната сега.
В университетите у нас са заети към 21 хиляди преподаватели. Техният брой се резервира релативно постоянен през последните няколко години. Задържането на броя преподаватели на фона на последователно намаляващия брой студенти е непреклонно обвързван и със усложнения за висшите учебни заведения да обезпечават положителни хонорари, а и да ги усилват във времето. А студентите понижават заради разнообразни аргументи – демографски, резултати в междинното обучение, все по-силна конкуренция от европейски университети, водещи до емиграция на студенти и така нататък По този метод пред държавното висше обучение, което е мощно подвластно от обществено финансиране, постоянно ще стои въпросът по какъв начин да се оправи с намаляващия приток на финансов запас.
Данните сочат и че държавните висши учебни заведения са се трансформирали във официално продължение на междинното обучение. Те отделят под 3% от разноските си за просвета и научни проучвания, макар хипотетично близката връзки сред просвета и висше обучение. Това демонстрира, че осъществяването на научна активност и научни проучвания е в периферията на задачите, заниманията и отделените запаси на висшите учебни заведения. Без същинска и качествена просвета обаче е доста мъчно да се притеглят надарени и амбициозни студенти и да се поддържа и развива преподавателският състав.
Системата на ръководство и финансиране на висше обучение в България може да завоюва от смяна в най-малко няколко посоки, които да доведат до повишение на качеството на услугата:
Постепенно отдръпване на страната от заплащането на услугата и стимулиране на университетите да трансферират тежестта върху ползвателите й – студентите и техните фамилии. Този механизъм ще работи в комбиниране с принадлежности за обществено финансиране на образованието на стеснен кръг от студенти с изявени качества, само че със усложнения сами да покриват разноските си.Подобряване на системите за акредитация на висшите учебни заведения и оценяване на техните резултати. В основата на тази система следва да е рейтинговата система на висшите учебни заведения и поддръжка за самостоятелна акредитационна институция.Консолидиране на системата от висши учебни заведения у нас. След неуспеха на опитите за доброволно обединение на университети преди две години и извънредно негативното отношение към административно закриване на ВУЗ-ве у нас, опциите за такава консолидация са мощно лимитирани. Концентрацията на висши учебни заведения обаче ще разреши по-адекватно заплащане на труда на преподавателите в тях и на активността им отвън образованието на студенти.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ