Хиляди украински деца бяха отвлечени и насилствено депортирани от...
Днес, 1 юни, означаваме Международния ден на детето, един от най-щастливите празници в годината. Всеки от вас е помислил по какъв начин да зарадва своите деца, внуци, по-малки братя и сестри. Усмивката на техните лица осмисля освен през днешния ден – това е огънят, поддържащ топлината в душите ни всеки ден. Правим и сме подготвени на всичко поради тези дребни слънца.
В същото време стотици хиляди украински деца от дълго време са не запомнили какво е да се усмихваш. Забравили са спокойствието, не запомнили са фантазиите си. От близо две години и половина детските площадки и стадиони в Украйна са изпълнени не с крясъци, закачки и игри, а с тишина и следи от снаряди. Училищата и техните дворове са пусти – уроците се предават онлайн, постоянно децата са принудени да учат в бомбоубежища или метростанции. Ако въобще има електричество и интернет. Много украински деца бяха убити (официално доказани са 550 загинали), други изгубиха своите фамилии и домове. Хиляди други – преди малко навършили пълноправие – се борят на фронта против окупаторите, защитавайки родината с цената на личната си кръв.
Освен това през последните повече от две години десетки хиляди украински деца бяха отвлечени и принудително депортирани от съветските управляващи в Русия или в окупираните територии на Украйна. От началото на пълномащабната съветска война против Украйна, почнала на 24 февруари 2022 година, съветската страна е депортирала към 20,000 украински деца, чиято идентичност е разпозната. Също по този начин над 2000 украинчета са безследно изчезнали. На фона на тези ужасяващи числа едвам 388 деца са се завърнали в Украйна. За страдание, действителният брой отвлечени дечица евентуално е в пъти по-голям. Самата Руска федерация – несъмнено, отричайки обвиняванията в очевидната насилствена депортация – твърди, че е „ евакуирала “ на съветска територия над 700,000 украински деца. Тези деца са принудително отнети от родителите им, които съвсем постоянно са задържани от съветската войска и окупационните управляващи. В други случаи са депортирани сираци, чиито родители са убити по време на войната. В Русия тези деца получават съветски паспорти, минават през специфичен развой на „ превъзпитание “ (т.е. русификация и деукраинизация) и след това са предоставени за осиновяване в съветски фамилии. Изключително значимо е да се знае, че член 50 от Четвъртата женевска спогодба (1949 г.) категорично не разрешава на окупиращата страна да трансформира персоналния статут на дете.
Също по този начин е належащо да се означи, че продължаващата към този момент повече от две години насилствена депортация на стотици хиляди украински жители (в това число деца) от страна на съветската страна надалеч не съставлява исторически казус – сходни ужасяващи практики съпътстват преобладаващата част от историята на Съветския съюз. Тези брутални дейности постоянно са ориентирани по отношение на неруски националности, за които има параноични съмнения в непокорство или опозиция против Москва. Именно по тези аргументи украинският народ е подлаган на няколко сходни изселнически талази през 20 век, които оставят своя тежък отпечатък върху локалната демографска картина. На мястото на прогоненото население руските управляващи нормално заселват етнически руснаци за русифициране на съответния район – процедура, която ясно следим и през днешния ден, в подтекста на съветската война против Украйна.
Без подозрение отвличането на украинчета и тяхното депортиране в Русия, надалеч от фамилиите им, съставлява едно от най-ужасяващите военни закононарушения, осъществявани от Кремъл в актуалната война. Именно поради огромното депортиране на украински деца Международният углавен съд издаде през март 2023 година заповед за арест на владимир путин и мария лвова-белова (т.нар. „ комисар по правата на децата при президента на Руската федерация “). Освен това би трябвало да се има поради, че отвличането на деца е един от главните съставни елементи на съветския геноцид против народа на Украйна – напомням, че член 2 от Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид (1948 г.) недвусмислено показва таман „ насилственото предаване на деца от група на друга група “ като едно от действията, конституиращи закононарушението геноцид. Не може да има никакво подозрение, че заличаването на националната еднаквост на тези деца посредством тяхното принудително русифициране в непозната просветителна и фамилна среда съставлява част от плануваната дълготрайна тактика на Кремъл за заличаване на украинската нация като такава. Институциите на интернационалната общественост би трябвало да употребяват всички вероятни (но и невъзможни) механизми, с цел да оказват помощ за връщането в Украйна на всички отвлечени деца. В противоположен случай тези организации и хората зад тях са лишени от всевъзможен смисъл.
Децата са най-чистата, най-светла страна на човечеството. Въпреки големите разлики посред им, всяка просвета по света действа по метод, който постоянно приоритизира своите деца. Във връзка с това похищението против детския живот и душeвност се преглежда като допустимо най-тежкото закононарушение. За това осквернение не може да има никакво опрощение. Посягащите на деца в никакъв случай не би трябвало да получават каквото и да е помилван – нито тук, на земята, нито след това. И най-трагичната орис на тези зверове не заслужава състрадание.
Бог да закриля децата на Украйна!
Евлоги Станчев, лекар по история на Русия, Фейсбук
В същото време стотици хиляди украински деца от дълго време са не запомнили какво е да се усмихваш. Забравили са спокойствието, не запомнили са фантазиите си. От близо две години и половина детските площадки и стадиони в Украйна са изпълнени не с крясъци, закачки и игри, а с тишина и следи от снаряди. Училищата и техните дворове са пусти – уроците се предават онлайн, постоянно децата са принудени да учат в бомбоубежища или метростанции. Ако въобще има електричество и интернет. Много украински деца бяха убити (официално доказани са 550 загинали), други изгубиха своите фамилии и домове. Хиляди други – преди малко навършили пълноправие – се борят на фронта против окупаторите, защитавайки родината с цената на личната си кръв.
Освен това през последните повече от две години десетки хиляди украински деца бяха отвлечени и принудително депортирани от съветските управляващи в Русия или в окупираните територии на Украйна. От началото на пълномащабната съветска война против Украйна, почнала на 24 февруари 2022 година, съветската страна е депортирала към 20,000 украински деца, чиято идентичност е разпозната. Също по този начин над 2000 украинчета са безследно изчезнали. На фона на тези ужасяващи числа едвам 388 деца са се завърнали в Украйна. За страдание, действителният брой отвлечени дечица евентуално е в пъти по-голям. Самата Руска федерация – несъмнено, отричайки обвиняванията в очевидната насилствена депортация – твърди, че е „ евакуирала “ на съветска територия над 700,000 украински деца. Тези деца са принудително отнети от родителите им, които съвсем постоянно са задържани от съветската войска и окупационните управляващи. В други случаи са депортирани сираци, чиито родители са убити по време на войната. В Русия тези деца получават съветски паспорти, минават през специфичен развой на „ превъзпитание “ (т.е. русификация и деукраинизация) и след това са предоставени за осиновяване в съветски фамилии. Изключително значимо е да се знае, че член 50 от Четвъртата женевска спогодба (1949 г.) категорично не разрешава на окупиращата страна да трансформира персоналния статут на дете.
Също по този начин е належащо да се означи, че продължаващата към този момент повече от две години насилствена депортация на стотици хиляди украински жители (в това число деца) от страна на съветската страна надалеч не съставлява исторически казус – сходни ужасяващи практики съпътстват преобладаващата част от историята на Съветския съюз. Тези брутални дейности постоянно са ориентирани по отношение на неруски националности, за които има параноични съмнения в непокорство или опозиция против Москва. Именно по тези аргументи украинският народ е подлаган на няколко сходни изселнически талази през 20 век, които оставят своя тежък отпечатък върху локалната демографска картина. На мястото на прогоненото население руските управляващи нормално заселват етнически руснаци за русифициране на съответния район – процедура, която ясно следим и през днешния ден, в подтекста на съветската война против Украйна.
Без подозрение отвличането на украинчета и тяхното депортиране в Русия, надалеч от фамилиите им, съставлява едно от най-ужасяващите военни закононарушения, осъществявани от Кремъл в актуалната война. Именно поради огромното депортиране на украински деца Международният углавен съд издаде през март 2023 година заповед за арест на владимир путин и мария лвова-белова (т.нар. „ комисар по правата на децата при президента на Руската федерация “). Освен това би трябвало да се има поради, че отвличането на деца е един от главните съставни елементи на съветския геноцид против народа на Украйна – напомням, че член 2 от Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид (1948 г.) недвусмислено показва таман „ насилственото предаване на деца от група на друга група “ като едно от действията, конституиращи закононарушението геноцид. Не може да има никакво подозрение, че заличаването на националната еднаквост на тези деца посредством тяхното принудително русифициране в непозната просветителна и фамилна среда съставлява част от плануваната дълготрайна тактика на Кремъл за заличаване на украинската нация като такава. Институциите на интернационалната общественост би трябвало да употребяват всички вероятни (но и невъзможни) механизми, с цел да оказват помощ за връщането в Украйна на всички отвлечени деца. В противоположен случай тези организации и хората зад тях са лишени от всевъзможен смисъл.
Децата са най-чистата, най-светла страна на човечеството. Въпреки големите разлики посред им, всяка просвета по света действа по метод, който постоянно приоритизира своите деца. Във връзка с това похищението против детския живот и душeвност се преглежда като допустимо най-тежкото закононарушение. За това осквернение не може да има никакво опрощение. Посягащите на деца в никакъв случай не би трябвало да получават каквото и да е помилван – нито тук, на земята, нито след това. И най-трагичната орис на тези зверове не заслужава състрадание.
Бог да закриля децата на Украйна!
Евлоги Станчев, лекар по история на Русия, Фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ