Преп. Паисий Хилендарски
Преп. Паисий Хилендарски
За този национален будител и светец, учредител на Българското национално възобновление, на духовното и политическото избавление на българския народ, се знае прекомерно малко. Родил се е през 1722 година в Самоковска епархия (наложило се е мнението, че родното му място е гр. Банско). Единият му брат Лаврентий бил свещеник на Хилендарския манастир на Света гора, а другият - Вълчо, бил великодушен донор на църкви и манастири. През 1745 година Паисий (светското му име е неизвестно) отишъл при брат си в Хилендар и се замонашил. След като се изучил и бил ръкоположен за йеромонах, станал манастирски таксидиот и години наред обикалял по градове и села, с цел да събира помощи и да кани поклонници да посетят манастира. След като видял тежкото състояние на своя пленен народ, в него пламнала патриотична и благочестива ревнивост и през 1762 година приключил написването на своето популярно съчинение „ История славянобългарска " „ за в интерес на българския народ ". След това като истински равноапостол тръгнал да я разнася по българската земя, с цел да я четат и преписват грамотни люде: „ Преписвайте тази историйка... и пазете я да не изчезне! ".
Вероятно е умрял през 1773 година в с. Ампелино (Лозница, дн. в състава на Асеновград). Св. преподобен Паисий Хилендарски, именуван от българския народ най-често Отец Паисий, е една от величествените фигури в многовековната българска история. Някои учени в предишното свързват самото Възраждане на българската нация през XVIII-XIX в. с интелектуалния повод на неговото могъщо и проникновено слово. Ефектът на неговата историческа творба е голям - тя е преписвана в десетки екземпляри, правени са й редица преработки (вкл. и от българите католици), а през 1844 година Христаки Павлович я отпечатва под името „ Царственик ". В своята дребна по размер, само че необозрима по своя народен заряд „ История " Паисий чертае същинска стратегия за духовно и политическо избавление на своя пленен народ.
Българската православна черква канонизира Паисий Хилендарски на 26 юни 1964 година, като паметта му се чества на деня на преп. Паисий Велики, т.е. именния ден на българския народен светец -19 юни.
За този национален будител и светец, учредител на Българското национално възобновление, на духовното и политическото избавление на българския народ, се знае прекомерно малко. Родил се е през 1722 година в Самоковска епархия (наложило се е мнението, че родното му място е гр. Банско). Единият му брат Лаврентий бил свещеник на Хилендарския манастир на Света гора, а другият - Вълчо, бил великодушен донор на църкви и манастири. През 1745 година Паисий (светското му име е неизвестно) отишъл при брат си в Хилендар и се замонашил. След като се изучил и бил ръкоположен за йеромонах, станал манастирски таксидиот и години наред обикалял по градове и села, с цел да събира помощи и да кани поклонници да посетят манастира. След като видял тежкото състояние на своя пленен народ, в него пламнала патриотична и благочестива ревнивост и през 1762 година приключил написването на своето популярно съчинение „ История славянобългарска " „ за в интерес на българския народ ". След това като истински равноапостол тръгнал да я разнася по българската земя, с цел да я четат и преписват грамотни люде: „ Преписвайте тази историйка... и пазете я да не изчезне! ".
Вероятно е умрял през 1773 година в с. Ампелино (Лозница, дн. в състава на Асеновград). Св. преподобен Паисий Хилендарски, именуван от българския народ най-често Отец Паисий, е една от величествените фигури в многовековната българска история. Някои учени в предишното свързват самото Възраждане на българската нация през XVIII-XIX в. с интелектуалния повод на неговото могъщо и проникновено слово. Ефектът на неговата историческа творба е голям - тя е преписвана в десетки екземпляри, правени са й редица преработки (вкл. и от българите католици), а през 1844 година Христаки Павлович я отпечатва под името „ Царственик ". В своята дребна по размер, само че необозрима по своя народен заряд „ История " Паисий чертае същинска стратегия за духовно и политическо избавление на своя пленен народ.
Българската православна черква канонизира Паисий Хилендарски на 26 юни 1964 година, като паметта му се чества на деня на преп. Паисий Велики, т.е. именния ден на българския народен светец -19 юни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ