Празник е! Имениците да почерпят
Преп. Давид от млади години прекарвал живота си във самоограничение. Напуснал отечеството си Мала Азия и пристигнал в Македония. Живял като аскет покрай град Солун в една барака под бадемово дърво.
Идващите при него той наставлявал в пътя на спасението. Като угасил у себе си пристрастеностите човешки, оставал незасегнат и от естествения огън. Мощите на светеца почиват в Солун в църквата, наречена на негово име.
Преподобният Давид живял в Солун през V-VI век. Роден в Месопотамия в към 450 година, щом навършил пълноправие той пристигнал в Солун и постъпил в манастир край стените на града. В обителта Давид с старание се отдал на молитва, пост и проучване на Свещеното Писание.
След гибелта на игумена, монасите го избрали за негов заместител, само че той отказал и решил да се подвизава по източния пример на стълпниците, единствено че не на кула, а измежду клоните на едно бадемово дърво край манастирския храм. Така живял три години в непоколебим пост и усилена молитва, смирено понасял всички тествания на лятната горещина и зимния мраз. Много хора идвали при него за духовни препоръки и го молели да се застъпва за тях в своите горещи молебствия към Бог.
Около 540 година Солунският архиепископ Аристид го помолил да отиде в Цариград и да ходатайства пред император Юстиниан Велики за правата на Солунска архиепископия. Преподобният Давид се подчинил и отпътувал за столицата с двама други монаси. Славата на подвижника от дълго време била стигнала и до Цариград, тъй че той съумял да получи от владетеля удобен отговор на молбата на архиепископа. Но на връщане престарелият духовник умрял на кораба малко преди да дойдат в пристанището на Солун. Преподобният Давид бил заровен в обителта си. Мощите му се пазят в този момент в храма на манастира " Света Теодора " в центъра на града.
Свети Давид Български бил брат на цар Самуил и максимален от четиримата синове на комит Никола, които повели борба срещу Византия за отвоюване на източните лимити на царството, завладени от византийците. При завръщане от поход към Солун в 976 година Давид бил погубен от разбойници сред Костур и Преспа. Той е един от типичните мостри за национална канонизация (обявяване на светец), приета след това от Църквата. Негови изображения се срещат в десетки църкви от 19-и век.
Идващите при него той наставлявал в пътя на спасението. Като угасил у себе си пристрастеностите човешки, оставал незасегнат и от естествения огън. Мощите на светеца почиват в Солун в църквата, наречена на негово име.
Преподобният Давид живял в Солун през V-VI век. Роден в Месопотамия в към 450 година, щом навършил пълноправие той пристигнал в Солун и постъпил в манастир край стените на града. В обителта Давид с старание се отдал на молитва, пост и проучване на Свещеното Писание.
След гибелта на игумена, монасите го избрали за негов заместител, само че той отказал и решил да се подвизава по източния пример на стълпниците, единствено че не на кула, а измежду клоните на едно бадемово дърво край манастирския храм. Така живял три години в непоколебим пост и усилена молитва, смирено понасял всички тествания на лятната горещина и зимния мраз. Много хора идвали при него за духовни препоръки и го молели да се застъпва за тях в своите горещи молебствия към Бог.
Около 540 година Солунският архиепископ Аристид го помолил да отиде в Цариград и да ходатайства пред император Юстиниан Велики за правата на Солунска архиепископия. Преподобният Давид се подчинил и отпътувал за столицата с двама други монаси. Славата на подвижника от дълго време била стигнала и до Цариград, тъй че той съумял да получи от владетеля удобен отговор на молбата на архиепископа. Но на връщане престарелият духовник умрял на кораба малко преди да дойдат в пристанището на Солун. Преподобният Давид бил заровен в обителта си. Мощите му се пазят в този момент в храма на манастира " Света Теодора " в центъра на града.
Свети Давид Български бил брат на цар Самуил и максимален от четиримата синове на комит Никола, които повели борба срещу Византия за отвоюване на източните лимити на царството, завладени от византийците. При завръщане от поход към Солун в 976 година Давид бил погубен от разбойници сред Костур и Преспа. Той е един от типичните мостри за национална канонизация (обявяване на светец), приета след това от Църквата. Негови изображения се срещат в десетки църкви от 19-и век.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ