Още бели нощи от Маргарита Петкова
Премиерата на най-новата книга на Маргарита Петкова " Още бели нощи " (издание на " Персей " ) ще се състои на 14 декември от 18,30 ч. в централното предверие на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Стихове от книгата ще прочете артистът Мариус Донкин, а изданието ще бъде показано от проф. Боян Биолчев.
Любовта е главната тематика в " Още бели нощи ", само че е пречупена през мъдростта и изключителния разсъдък на Маргарита Петкова, с посланието, че хората през днешния ден имат от ден на ден нужда от разсъдък в възприятията.
В текст на корицата на новата си книга Маргарита Петкова споделя: " Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият метод е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е подобен, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, почти поравно. Даром даденото също би трябвало да се заплати. Всичко, което искаш в този живот, би трябвало да си го изработиш. Има ли, питате, такава обич? Има, несъмнено. Всяка обич е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори измежду бял ден. Адски е просто, по тази причина не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре на открито, не противоположното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, около теб минават разноцветните води на живота, стига да не си далтонист, не е комплицирано. Ако имаш самообладание, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, но това нормално го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее. "
Книгата издига освен интимната ни поезия, само че и българската лирика като цяло на напълно ново равнище. Тя е в същата стилистика, в която Маргарита Петкова твори в последно време, със същите реформаторски за нашата литература тълкования, с препратки от актуалното към стародавните науки и изкуства, тъй като всичко в този свят е серпантина и е невероятно да изкачиш идната й витка, без да имаш за опора останалите, показват издателите.
Маргарита Петкова трансформира читателя в съавтор. Нейните стихове са тихият водоврът на вода в глинена дамаджана - тихата обич и бавното всекидневие, без които светът ще е просто високотехнологична пустиня с притискащи се един в различен бетонни скелети. Хората желаят самун за тялото и за душата, не манна небесна.
Изданието е осъществено с поддръжката на Министерството на културата.
Любовта е главната тематика в " Още бели нощи ", само че е пречупена през мъдростта и изключителния разсъдък на Маргарита Петкова, с посланието, че хората през днешния ден имат от ден на ден нужда от разсъдък в възприятията.
В текст на корицата на новата си книга Маргарита Петкова споделя: " Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият метод е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е подобен, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, почти поравно. Даром даденото също би трябвало да се заплати. Всичко, което искаш в този живот, би трябвало да си го изработиш. Има ли, питате, такава обич? Има, несъмнено. Всяка обич е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори измежду бял ден. Адски е просто, по тази причина не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре на открито, не противоположното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, около теб минават разноцветните води на живота, стига да не си далтонист, не е комплицирано. Ако имаш самообладание, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, но това нормално го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее. "
Книгата издига освен интимната ни поезия, само че и българската лирика като цяло на напълно ново равнище. Тя е в същата стилистика, в която Маргарита Петкова твори в последно време, със същите реформаторски за нашата литература тълкования, с препратки от актуалното към стародавните науки и изкуства, тъй като всичко в този свят е серпантина и е невероятно да изкачиш идната й витка, без да имаш за опора останалите, показват издателите.
Маргарита Петкова трансформира читателя в съавтор. Нейните стихове са тихият водоврът на вода в глинена дамаджана - тихата обич и бавното всекидневие, без които светът ще е просто високотехнологична пустиня с притискащи се един в различен бетонни скелети. Хората желаят самун за тялото и за душата, не манна небесна.
Изданието е осъществено с поддръжката на Министерството на културата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ