„Летящият холандец“ с премиера на Варненско лято
Премиерата на „ Летящият холандец “ - обвеяната в легендите на севера опера на Вагнер, ще бъде показана от 21.00 часа в границите на ММФ „ Варненско лято “. Да дирижира спектакъла е поканен диригентът от Виенската Щатсопера Ерих Биндер, експерт в творчеството на огромния композитор. Кореняк виенчанин, Ерих Биндер приключва Виенската музикална академия с цигулка, пиано, оперно пеене, комбинация и диригентство. Свири на цигулка в Оркестъра на Виенската Фолксопера и е дълготраен концертмайстор на Фестивалния оркестър в Брегенц, Симфоничния оркестър на Хамбург и фамозните Виенски филхармоници. Откакто през 1979 година дебютира като диригент във Виенската Щатсопера, дирижира постоянно на оперните подиуми във Виена, Дрезден, Мюнхен, Будапеща, Стокхолм и други Като диригент на реномирани оркестри гастролира в разнообразни страни на Европа, в Австралия, също в Япония, Съединени американски щати и други Многостранният му музикален гений е оценен с редица награди, измежду които Почетният кръст за просвета и просвета на Австрия.
Продукцията е резултат от креативната колаборация сред Държавна опера Варна и „ Народно позорище “ в Белград, Националния спектакъл за опера и Балет на Република Сърбия. Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов. В основните функции ще приветстваме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов идва от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба – Арсений Арсов. Още на предпремиерата този превъзходен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която въпреки и да се причислява към ранния интервал на неговото творчество, носи всички характерности на гения и несъмнено не е лесна за осъществяване.
В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който провокирал естествените стихии, проклел господ и по тази причина е наказан да се скита с кораба си – фантом до деня на Страшния съд. На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които припомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и сантименталната връзка сред Холандеца и девойката Сента, чиято обич би могла да го избави от злочестата му орис...
„ Образите на Вагнер постоянно са особени, по едно и също време приказни и призрачни, митични. Сента е нормално момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и постоянно е била влюбена, само че не в самия него, а в визията си за него, в проекцията, в неговия нереален облик - подобен, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се усеща объркана и ранима. Но въпреки и разпокъсана сред своя вътрешен свят и действителността, тя поредно отстоява полезностите си и остава вярна на любовта: „ Ich bin treu bis zum Tod ” (Вярна съм до гроб). Сента е въплъщение на верността “, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.
„ Капитанът в „ Летящият холандец “ е комплициран облик, доста надалеч от моя натюрел и друг от всичко, което съм пял. Фактурата е доста комплицирана, изобщо музиката е комплицирана, смяната в темпата на всеки 3-4 такта задава огромна динамичност. Драматургията също е дълбока, текстът е лиричен и многопластов. Привлича ме точно тази многопластовост. Има доста спектакъл и доста конвенционалност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, по този начин и на доста места в постановката, в това число при костюмите, които единствено ненапълно биха могли да се отнесат към някоя ера. Защото става дума за безконечното търсене на истината, полезностите, любовта “, обобщава Гео Чобанов. /bnr.bg
Продукцията е резултат от креативната колаборация сред Държавна опера Варна и „ Народно позорище “ в Белград, Националния спектакъл за опера и Балет на Република Сърбия. Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов. В основните функции ще приветстваме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов идва от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба – Арсений Арсов. Още на предпремиерата този превъзходен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която въпреки и да се причислява към ранния интервал на неговото творчество, носи всички характерности на гения и несъмнено не е лесна за осъществяване.
В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който провокирал естествените стихии, проклел господ и по тази причина е наказан да се скита с кораба си – фантом до деня на Страшния съд. На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които припомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и сантименталната връзка сред Холандеца и девойката Сента, чиято обич би могла да го избави от злочестата му орис...
„ Образите на Вагнер постоянно са особени, по едно и също време приказни и призрачни, митични. Сента е нормално момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и постоянно е била влюбена, само че не в самия него, а в визията си за него, в проекцията, в неговия нереален облик - подобен, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се усеща объркана и ранима. Но въпреки и разпокъсана сред своя вътрешен свят и действителността, тя поредно отстоява полезностите си и остава вярна на любовта: „ Ich bin treu bis zum Tod ” (Вярна съм до гроб). Сента е въплъщение на верността “, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.
„ Капитанът в „ Летящият холандец “ е комплициран облик, доста надалеч от моя натюрел и друг от всичко, което съм пял. Фактурата е доста комплицирана, изобщо музиката е комплицирана, смяната в темпата на всеки 3-4 такта задава огромна динамичност. Драматургията също е дълбока, текстът е лиричен и многопластов. Привлича ме точно тази многопластовост. Има доста спектакъл и доста конвенционалност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, по този начин и на доста места в постановката, в това число при костюмите, които единствено ненапълно биха могли да се отнесат към някоя ера. Защото става дума за безконечното търсене на истината, полезностите, любовта “, обобщава Гео Чобанов. /bnr.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ