Кирил Петков по стъпките на Филип Димитров. Задават ли се нови Боянски ливади?
Премиерът Кирил Петков с бързи крачки върви по стъпките на далечния си предходник от началото на 90-те години Филип Димитров и по всяка възможност като него ще катастрофира политически. Причината – счепкване с всички в страната – от синдикати до работодатели, от президента до съдружните си сътрудници в държавното управление, водене на политика напук и липса на съдружна просвета.
Филип Димитров, който ръководи България като министър-председател от ноември 1991 година до декември 1992 година, в последните десетилетия е титулован „ първия демократично определен министър председател “. Той става министър председател от водач на Съюз на демократичните сили. Днес доста от грешките на настоящия парламентарен арбитър към този момент са забравени, само че историята помни.
България по време на неговото ръководство първа признава Македония и то с това име, а не като Бивша югославска република Македония. Но от този другарски жест на добросъседство страната ни не извлича никакви изгоди.
Димитров стартира икономическа промяна, която води до увеличение на безработицата и внезапен спад в виталното ниво на хората. Заради опита да прокара така наречен шокова терапия се скарва със синдикатите. Профсъюзите се отхвърлят от съглашението за възпиране от стачки и даже считания тогава за непосредствен до Съюз на демократичните сили профсъюз „ Подкрепа “ се афишира против политиката на държавното управление.
Тогава още не бе осъществена приватизация, предприятията са държавни и организации на работодателите като днешните няма.
Димитров се скарва с президента (1990 – 1997 г.) доктор Желю Желев, който е наследил на поста водач на Съюз на демократичните сили.
Воюва с извънпарламентарните партии и църквата.
По негово време се разпростира разколът в БПЦ. Филип Димитров, без да се преценява с вековния църковен канон, взема страната на разколниците. В един от конфликтите те смъкват бялото покривало на патриарх Максим.
Постепенно в пресата се появяват изявления за стила на взимане на решения на премиера и за неговото обграждане.
Заради рецензиите в медиите, Димитров афишира война на пресата..
Така се стига до така наречен " Боянски ливади ". Под това име в историята остава конференцията, която президентът доктор Желю Желев привиква на 30 август 1992 година На нея президентът насочва остра рецензия към премиера Димитров, поради това, че се е скарал с медиите, синдикатите, църквата, президентството и извънпарламентарните политически обединения. " Боянските ливади " през днешния ден са посочени като съществена причина за рухването на държавното управление на Фимитров. Интересното е, че това се случва откакто министър председателят провокира избор на доверие в Народното събрание и на 30 декември 1992 година го губи.
От това, което следим през днешния ден, се вижда, че Кирил Петков решително върви по неговия път. Грешките на Петков като че ли са повторени като под индиго на тези, които смъкнаха Ф.Д. от власт.
Кирил Петков е първият министър председател от 2001 година насам, който не сподели почитание към БПЦ и не предложения патриарха за клетвата си в Народното събрание. И естествено не получи благословията на църквата. Когато се опита да изглади връзките си с БПЦ, го направи в нарушаване на устава и канова – в един ден реши, че патриарх Неофит би трябвало да го одобри в този момент и незабавно, тъй като по този начин му е хрумнало. Не стана.
Публична загадка е, че Петков е в обтегнати връзки с водача на съдружния си сътрудник Има Такъв Народ – Слави Трифонов. Лидерът на Има Такъв Народ остро подлага на критика държанието на премиера във връзка с СР Македония, разруши на пух и прахуляк концепцията му „ подари заплата за оръжие на Украйна “, като я назова „ чудовищна “ нелепост.
Премиерът е скаран и с президента Румен Радев, който поради него наруши Конституцията и го назначи за министър на стопанската система в първия си длъжностен кабинет. Без Радев Кирил Петков нямаше да е днешния Кирил Петков.
Вече и за него, като за Филип Димитров, се приказва, че взима решения, които съветва с близкия си кръг, а не както прилича на министър председател на съдружно държавно управление – с съдружните си сътрудници.
В края на предходната седмица Кирил Петков се скара чудовищно с представителите на бизнеса, на синдикатите, на превозвачите.
Превозвачите извадиха на ярко диалога си с премиера, в който той им крещи и споделя „ Тук аз дефинирам разпоредбите! “
Едрият бизнес е затаил дълбока засегнатост към Кирил Петков поради неразбирането му, че повишаването на природния газ непосредствено убива огромните български предприятия и води до всеобща безработица.
С дейностите си Кирил Петков даже надмина Филип Димитров – той провокира ерес в самото държавно управление. Защото бизнесът и синдикатите не отхвърлят диалог с кабинета. Просто не желаят да чуват за трима души – за премиера, за вицепремиера и финансов министър Асен Василев и за министъра на превоза Николай Събев.
Към този миг нови " Боянски ливади " като че ли не се задават, само че обстановката в България по този начин рисково се развива, че няма да бъде чудно, в случай че президентът Румен Радев, който през днешния ден съобщи, че " минимум сега имаме изгода от нови избори ", на следващия ден смени коренно позицията си.
Особено, в случай че министър председателят Кирил Петков продължава да следва сляпо това, което му нашепва посланикът на Съединени американски щати.
Същия " грях " имаше и Филип Димитров. И той вървеше по " постоянно вярната американска линия ". Бе първият български министър председател, който отиде в Израел и се изкачи на Голанските възвишения (окупирана от Израел част от Сирия - б.р.) и с това занули връзките ни с арабския свят.
Управлението на Филип Димитров, въпреки и малко, имаше дълготрайни последствия за националното стопанство със съсипването на селското стопанство и промишлеността.
Димитров постави началото и на русофобията като политическа линия в ръководството на България.
Кирил Петков и тук върви по стъпките на Димитров. Той даде да се разбере, че ще скъса всички връзки с Русия - изключително енергийните, щом го желае Големия брат. Заяви го без да мисли от кое място ще пристигна природен газ, по какъв начин и на каква цена, в случай че спре съветският. Не намерения какво ще стане с българската промишленост, в случай че газът е даже с 50% по-скъп, а не със 100%, както споделят песимистите. Като последица от дейностите на Кирил Петков ще бъде убито и българското земеделие.
Същото се случи по времето на Ф.Д.
А какво следва след краха на промишлеността добре знаем отново от времето на Филип Димитров - всеобща безработица, внезапно намаляване на виталното равнище, декласиране на огромни маси от популацията.
Днес Национален статистически институт регистрира повишаване на скептицизма в оценките и упованията на потребителите. Общият индикатор на доверие на потребителите понижава с 4.9 пункта по отношение на нивото си от преди три месеца, което се дължи на намаленото доверие измежду популацията както в селата, по този начин и в градовете.
Правителството на Филип Димитров изкара едвам 13 месеца. Правителството на Кирил Петков още няма и шест месеца, само че към този момент всички виждат края му. Стигне ли досега, в който Петков ще съобщи българските национални ползи, пътят му към политическото сметище ще бъде доста къс!
Филип Димитров, който ръководи България като министър-председател от ноември 1991 година до декември 1992 година, в последните десетилетия е титулован „ първия демократично определен министър председател “. Той става министър председател от водач на Съюз на демократичните сили. Днес доста от грешките на настоящия парламентарен арбитър към този момент са забравени, само че историята помни.
България по време на неговото ръководство първа признава Македония и то с това име, а не като Бивша югославска република Македония. Но от този другарски жест на добросъседство страната ни не извлича никакви изгоди.
Димитров стартира икономическа промяна, която води до увеличение на безработицата и внезапен спад в виталното ниво на хората. Заради опита да прокара така наречен шокова терапия се скарва със синдикатите. Профсъюзите се отхвърлят от съглашението за възпиране от стачки и даже считания тогава за непосредствен до Съюз на демократичните сили профсъюз „ Подкрепа “ се афишира против политиката на държавното управление.
Тогава още не бе осъществена приватизация, предприятията са държавни и организации на работодателите като днешните няма.
Димитров се скарва с президента (1990 – 1997 г.) доктор Желю Желев, който е наследил на поста водач на Съюз на демократичните сили.
Воюва с извънпарламентарните партии и църквата.
По негово време се разпростира разколът в БПЦ. Филип Димитров, без да се преценява с вековния църковен канон, взема страната на разколниците. В един от конфликтите те смъкват бялото покривало на патриарх Максим.
Постепенно в пресата се появяват изявления за стила на взимане на решения на премиера и за неговото обграждане.
Заради рецензиите в медиите, Димитров афишира война на пресата..
Така се стига до така наречен " Боянски ливади ". Под това име в историята остава конференцията, която президентът доктор Желю Желев привиква на 30 август 1992 година На нея президентът насочва остра рецензия към премиера Димитров, поради това, че се е скарал с медиите, синдикатите, църквата, президентството и извънпарламентарните политически обединения. " Боянските ливади " през днешния ден са посочени като съществена причина за рухването на държавното управление на Фимитров. Интересното е, че това се случва откакто министър председателят провокира избор на доверие в Народното събрание и на 30 декември 1992 година го губи.
От това, което следим през днешния ден, се вижда, че Кирил Петков решително върви по неговия път. Грешките на Петков като че ли са повторени като под индиго на тези, които смъкнаха Ф.Д. от власт.
Кирил Петков е първият министър председател от 2001 година насам, който не сподели почитание към БПЦ и не предложения патриарха за клетвата си в Народното събрание. И естествено не получи благословията на църквата. Когато се опита да изглади връзките си с БПЦ, го направи в нарушаване на устава и канова – в един ден реши, че патриарх Неофит би трябвало да го одобри в този момент и незабавно, тъй като по този начин му е хрумнало. Не стана.
Публична загадка е, че Петков е в обтегнати връзки с водача на съдружния си сътрудник Има Такъв Народ – Слави Трифонов. Лидерът на Има Такъв Народ остро подлага на критика държанието на премиера във връзка с СР Македония, разруши на пух и прахуляк концепцията му „ подари заплата за оръжие на Украйна “, като я назова „ чудовищна “ нелепост.
Премиерът е скаран и с президента Румен Радев, който поради него наруши Конституцията и го назначи за министър на стопанската система в първия си длъжностен кабинет. Без Радев Кирил Петков нямаше да е днешния Кирил Петков.
Вече и за него, като за Филип Димитров, се приказва, че взима решения, които съветва с близкия си кръг, а не както прилича на министър председател на съдружно държавно управление – с съдружните си сътрудници.
В края на предходната седмица Кирил Петков се скара чудовищно с представителите на бизнеса, на синдикатите, на превозвачите.
Превозвачите извадиха на ярко диалога си с премиера, в който той им крещи и споделя „ Тук аз дефинирам разпоредбите! “
Едрият бизнес е затаил дълбока засегнатост към Кирил Петков поради неразбирането му, че повишаването на природния газ непосредствено убива огромните български предприятия и води до всеобща безработица.
С дейностите си Кирил Петков даже надмина Филип Димитров – той провокира ерес в самото държавно управление. Защото бизнесът и синдикатите не отхвърлят диалог с кабинета. Просто не желаят да чуват за трима души – за премиера, за вицепремиера и финансов министър Асен Василев и за министъра на превоза Николай Събев.
Към този миг нови " Боянски ливади " като че ли не се задават, само че обстановката в България по този начин рисково се развива, че няма да бъде чудно, в случай че президентът Румен Радев, който през днешния ден съобщи, че " минимум сега имаме изгода от нови избори ", на следващия ден смени коренно позицията си.
Особено, в случай че министър председателят Кирил Петков продължава да следва сляпо това, което му нашепва посланикът на Съединени американски щати.
Същия " грях " имаше и Филип Димитров. И той вървеше по " постоянно вярната американска линия ". Бе първият български министър председател, който отиде в Израел и се изкачи на Голанските възвишения (окупирана от Израел част от Сирия - б.р.) и с това занули връзките ни с арабския свят.
Управлението на Филип Димитров, въпреки и малко, имаше дълготрайни последствия за националното стопанство със съсипването на селското стопанство и промишлеността.
Димитров постави началото и на русофобията като политическа линия в ръководството на България.
Кирил Петков и тук върви по стъпките на Димитров. Той даде да се разбере, че ще скъса всички връзки с Русия - изключително енергийните, щом го желае Големия брат. Заяви го без да мисли от кое място ще пристигна природен газ, по какъв начин и на каква цена, в случай че спре съветският. Не намерения какво ще стане с българската промишленост, в случай че газът е даже с 50% по-скъп, а не със 100%, както споделят песимистите. Като последица от дейностите на Кирил Петков ще бъде убито и българското земеделие.
Същото се случи по времето на Ф.Д.
А какво следва след краха на промишлеността добре знаем отново от времето на Филип Димитров - всеобща безработица, внезапно намаляване на виталното равнище, декласиране на огромни маси от популацията.
Днес Национален статистически институт регистрира повишаване на скептицизма в оценките и упованията на потребителите. Общият индикатор на доверие на потребителите понижава с 4.9 пункта по отношение на нивото си от преди три месеца, което се дължи на намаленото доверие измежду популацията както в селата, по този начин и в градовете.
Правителството на Филип Димитров изкара едвам 13 месеца. Правителството на Кирил Петков още няма и шест месеца, само че към този момент всички виждат края му. Стигне ли досега, в който Петков ще съобщи българските национални ползи, пътят му към политическото сметище ще бъде доста къс!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ