Портите на ада се отварят в Народния
Премиера: " Братя Карамазови "
Участват: Владимир Пенев, Деян Донков и други
За погрешността на избора на индивида да вдишва положително, а да издишва зло философства премиерното заглавие в репертоара на Народен спектакъл " Иван Вазов " - " Братя Карамазови " от Фьодор Достоевски. Сценичната версия и постановката са дело на македонския режисьор Деян Пройковски, ученик прочее на проф. Красимир Спасов. В огромната продукция са ангажирани едни от най-изявените ни артисти, от които той има насъбрани предварителни усещания. Блестящ е Владимир Пенев в ролята на остарелия Фьодор Карамазов, чийто разблуден живот получава съвсем сатанинска поанта. В гневен конфликт с татко си е необузданият Дмитрий в осъществяването на Деян Донков. И той, и останалите му сътрудници съумяват с респектираща проникновеност да пресъздадат присъщите на съветския народен темперамент самоотрицание и ентусиазъм към саморазруха. Като герои антагонисти двамата задават параметрите на главния спор в представлението. А точно - разпъването на индивида сред земните удоволствия на плътта и в същото време устремената нагоре душа, търсеща същинския път към Бога. Знаков детайл от внушителната сценография е ансамбълът от камбани. Според самия създател разликата в звука сред " положителната " и " неприятната " камбана се дължи на един единствено полутон. Също както е съвсем неуловима отликата в лицата на ангела и дявола. Въпросът е по какъв начин човек да се научи да разпознава този " полутон ", прозират героите, всеки от които със лични средства води своята борба: Иван Карамазов (Велислав Павлов), Альоша Карамазов (Димитър Николов), Григорий (Емил Марков), Смердяков (Цветан Алексиев), Ракитин (Валери Йорданов), Катерина Ивановна (Ана Пападопулу), Грушенка (Александра Василева), графиня Хохлакова (Жорета Николова), сакатата Лиза (Радина Кърджилова).
В благозвучие с вътрешния спор на противоположен принцип са сложени и някои от сцените. Пренасяйки се от ложите, където, обладани от сласт мъже и подлудяващи ги голи дами бележат триумфа на плътта, фенът внезапно " хлътва ", попадайки в светата обител, огласяна от проповеди. Любопитен факт е, че сценографът Валентин Светозарев е притежател на най-високото отличие за просвета на Санкт Петербург за основаването на музейната част в къщата музей на Достоевски, където точно е написан романът " Братя Карамазови ". Във образно отношение спектакълът уплътнява режисьорския план да се направи зрелище за индивида през днешния ден и въпросите му, свързани с Бога и безконечния живот. Виждаме да вземем за пример персонажа на Деян Донков да кара кънки или пък да се вихри пред микрофона като рок звезда. А вакханското буйство на тълпата кулминира в жива " статуя " от голи тела, образуваща се в краката му.
*Спектакълът е първият от поредицата, осъществени в границите на Асоциацията на балканските национални театри и е част от формалната стратегия на " Пловдив - европейска столица на културата 2019 ".
Участват: Владимир Пенев, Деян Донков и други
За погрешността на избора на индивида да вдишва положително, а да издишва зло философства премиерното заглавие в репертоара на Народен спектакъл " Иван Вазов " - " Братя Карамазови " от Фьодор Достоевски. Сценичната версия и постановката са дело на македонския режисьор Деян Пройковски, ученик прочее на проф. Красимир Спасов. В огромната продукция са ангажирани едни от най-изявените ни артисти, от които той има насъбрани предварителни усещания. Блестящ е Владимир Пенев в ролята на остарелия Фьодор Карамазов, чийто разблуден живот получава съвсем сатанинска поанта. В гневен конфликт с татко си е необузданият Дмитрий в осъществяването на Деян Донков. И той, и останалите му сътрудници съумяват с респектираща проникновеност да пресъздадат присъщите на съветския народен темперамент самоотрицание и ентусиазъм към саморазруха. Като герои антагонисти двамата задават параметрите на главния спор в представлението. А точно - разпъването на индивида сред земните удоволствия на плътта и в същото време устремената нагоре душа, търсеща същинския път към Бога. Знаков детайл от внушителната сценография е ансамбълът от камбани. Според самия създател разликата в звука сред " положителната " и " неприятната " камбана се дължи на един единствено полутон. Също както е съвсем неуловима отликата в лицата на ангела и дявола. Въпросът е по какъв начин човек да се научи да разпознава този " полутон ", прозират героите, всеки от които със лични средства води своята борба: Иван Карамазов (Велислав Павлов), Альоша Карамазов (Димитър Николов), Григорий (Емил Марков), Смердяков (Цветан Алексиев), Ракитин (Валери Йорданов), Катерина Ивановна (Ана Пападопулу), Грушенка (Александра Василева), графиня Хохлакова (Жорета Николова), сакатата Лиза (Радина Кърджилова).
В благозвучие с вътрешния спор на противоположен принцип са сложени и някои от сцените. Пренасяйки се от ложите, където, обладани от сласт мъже и подлудяващи ги голи дами бележат триумфа на плътта, фенът внезапно " хлътва ", попадайки в светата обител, огласяна от проповеди. Любопитен факт е, че сценографът Валентин Светозарев е притежател на най-високото отличие за просвета на Санкт Петербург за основаването на музейната част в къщата музей на Достоевски, където точно е написан романът " Братя Карамазови ". Във образно отношение спектакълът уплътнява режисьорския план да се направи зрелище за индивида през днешния ден и въпросите му, свързани с Бога и безконечния живот. Виждаме да вземем за пример персонажа на Деян Донков да кара кънки или пък да се вихри пред микрофона като рок звезда. А вакханското буйство на тълпата кулминира в жива " статуя " от голи тела, образуваща се в краката му.
*Спектакълът е първият от поредицата, осъществени в границите на Асоциацията на балканските национални театри и е част от формалната стратегия на " Пловдив - европейска столица на културата 2019 ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ