ВМРО: Премахването на личните лекари ще ни върне 33 г. назад във времето на комунизма
Премахването на персоналните лекари ще ни върне 33 година обратно във времето на комунизма. Тази стъпка е голословна откъм правомерност, целенасоченост и предстоящи здравни и стопански резултати.
С тази позиция излиза Вътрешна македонска революционна организация по отношение на разразилата се полемика към концепцията на здравното министерство да бъде отстранена фигурата на персоналния доктор от здравната система на България, оповестиха от пресцентъра на партията. За нас това е меко казано недообмислена стъпка, която действително ще лиши от доболнична помощ така и така хронично болното население на страната ни.
Предложението на „ Продължаваме промяната “ в този му тип цели връщане на поликлиниките като опция и съставен елемент на доболничната помощ, което е доста озадачаващо. С множеството си свои хрумвания нееднократно новите властимащи демонстрират своя поклон и користолюбие към дните преди 10 ноември 1989 година Необяснима носталгия към интервал, който е извънредно време да осъзнаят, че от дълго време е отминал и няма място в съвремието на европейска страна. Подобни популистки ограничения са несъответстващи и лишени от логическа мисъл, та даже и единствено от ПР позиция, целяща „ глезене “ на носталгичната нотка към отминалата комунистическа реалност, когато „ всички имаха всичко “, само че действително никой нямаше нищо.
Ето за какво, по отношение на медийно популяризираните планове за премахването на персоналните лекари и възобновяване на поликлиниките по модела на опазване на здравето в комунистическа България, за нас от Вътрешна македонска революционна организация е значимо да зададем няколко съществени въпроса, а точно:
1. Доколко тази неаргументирана с ясни претекстове смяна е била разисквана с здравното съсловие и в частност с лекарите по обща медицина, които съставляват най-многобройното съсловие на лекарите в България?
Несъмнено визираната концепция фундаментално ще засегне структурата на първичната здравна помощ, осигуряваща своевременен и съответен достъп на жителите до качествена здравна помощ.
Тази смяна е директно обвързвана с цялостна метаморфоза и смяна на доболничната помощ, което от своя страна е един времеемък развой, без явен небосвод за реализиране и без ясна визия за нейната действителна успеваемост.
Към сегашния миг доболничната помощ в България подсигурява съответно нужните здравни потребности на популацията, като пациентът има достъп и право на избор по отношение на лекуващ доктор, диагностика и извършено лекуване.
2. Коя съвременна здравна система няма експерти по обща медицина?
Не инцидентно в тактиките за развиване на опазването на здравето персоналните лекари са отъждествявани с термина „ gatekeepers “, явявайки се пазачи на стабилността на здравната система и самобитен филтър за пресяване на пациентите на база техните болести, потребност от профилирана здравна помощ и спецификата на всеки обособен случай.
Ролята на общопрактикуващия доктор е основополагаща в фамилното и детско опазване на здравето и не трябва да бъде никога подценявана. Доверието на пациента към лекаря се построява с години и коства голям труд, обвързван с високо равнище на професионализъм и емпатия от страна на персоналните лекари.
3. Подобен опит да се заобиколят персоналните лекари няма ли да докара до детонация на разноските без възстановяване на здравето?
Тиражираната в медиите концепция за смяна в опазването на здравето е неаргументирана, голословна и липсват ясни претекстове, както и икономическа аргументация на изгодите от нея със съответните финансови разбори. Тази концепция слага под риск цялата система на доболничното опазване на здравето с риск от пораждане на недофинансиране на бранша и повсеместен колапс на здравната ни система. Управляващите следва да са наясно, че доболничната помощ е крайъгълен камък и стожер на цялата здравна система, явявайки се основата на здравно-социалния айсберг.
Пациентите не са длъжни и имат нужната дълбочина на знание по отношение на това какво е най-хубаво за тях като диагностика и лекуване и разчитат на лекаря като персона, на която да доверят своето здраве и лекуването на своето заболяване. Това е основополагаща аксиома за качествено и съответно лекуване и реализиране на най-хубави лечебни резултати. Връзката сред лекаря и пациента е основна в процеса на създаване на доверие и реализиране на мечтаните резултати, а визитата при експерт по персонална преценка на пациента може да крие опасности за неговото здраве и живот. И точно в това се състои построената симбиоза в отношението сред персоналния доктор и пациент.
4. Съобразена ли е тази концепция за смяна с настоящите здравни тактики на СЗО по отношение на развиването и възстановяване на опазването на здравето?
Малко прочут факт за ръководещите от Политическа партия „ Продължаваме промяната “, който акцентира тяхното непознаване на материята в дълбочина, е, че на конференция, проведена от СЗО и УНИЦЕФ през 1978 в Алма-Ата, категорично е направена настояща и към сегашния миг, декларация, която категорично акцентира значимостта на първичната здравна помощ, като тактика за реализиране на по-добро опазване на здравето на популацията. Благодарение на този акт, през днешния ден в развитите страни над 90% от медицинските действия могат да се поемат от персоналните лекари.
Всички тези сложени въпроси и подозрения нямат явен отговор към сегашния миг, а концепцията за смяна на системата на доболничната помощ е неаргументирана и голословна откъм правомерност, целенасоченост и предстоящи здравни и стопански резултати.
В обществото ни остава чувство, че ръководещите демонстрират очевидно непознаване на материята, както и ролята на общопрактикуващия доктор в една модерна здравна система, а точно да се явяват връзка сред здравната система и пациента посредством основаването на здраво доверие и емпатия към обособения пациент, неговото фамилията и средата.
Личните лекари лекуват индивида, а освен неговата болест, колкото и в детайли тя да е разказана в здравното му електронно досие.
Електронното досие към сегашния миг е платформа, която е без обозрим небосвод, без ясно дефинирани действителни изгоди и успеваемост.
Съдържанието на тази платформа към сегашния миг буди повече подозрение и въпроси, в сравнение с е дала действителни отговори. От своя страна главната обосновка в интерес на визираната смяна е точно тази занапред идна за внедряване платформа, с неразбираеми краен резултат и на практика триумф.
Обявените планове от страна на ръководещата партия „ Продължаваме промяната “ провокират ужас и отвращение измежду общопрактикуващите лекари и техните пациенти.
Несъмнено в първичната здравна помощ има проблеми. Но препоръчаните решения опонират на съществени правила на специалността „ Обща медицина “, които са дефинирани от европейските и международните организации на фамилните лекари.
Повече от 20 години старания за одобряване на лекарите в първичната здравна помощ биха били заличени с лека ръка в следващата недомислена промяна.
С тази позиция излиза Вътрешна македонска революционна организация по отношение на разразилата се полемика към концепцията на здравното министерство да бъде отстранена фигурата на персоналния доктор от здравната система на България, оповестиха от пресцентъра на партията. За нас това е меко казано недообмислена стъпка, която действително ще лиши от доболнична помощ така и така хронично болното население на страната ни.
Предложението на „ Продължаваме промяната “ в този му тип цели връщане на поликлиниките като опция и съставен елемент на доболничната помощ, което е доста озадачаващо. С множеството си свои хрумвания нееднократно новите властимащи демонстрират своя поклон и користолюбие към дните преди 10 ноември 1989 година Необяснима носталгия към интервал, който е извънредно време да осъзнаят, че от дълго време е отминал и няма място в съвремието на европейска страна. Подобни популистки ограничения са несъответстващи и лишени от логическа мисъл, та даже и единствено от ПР позиция, целяща „ глезене “ на носталгичната нотка към отминалата комунистическа реалност, когато „ всички имаха всичко “, само че действително никой нямаше нищо.
Ето за какво, по отношение на медийно популяризираните планове за премахването на персоналните лекари и възобновяване на поликлиниките по модела на опазване на здравето в комунистическа България, за нас от Вътрешна македонска революционна организация е значимо да зададем няколко съществени въпроса, а точно:
1. Доколко тази неаргументирана с ясни претекстове смяна е била разисквана с здравното съсловие и в частност с лекарите по обща медицина, които съставляват най-многобройното съсловие на лекарите в България?
Несъмнено визираната концепция фундаментално ще засегне структурата на първичната здравна помощ, осигуряваща своевременен и съответен достъп на жителите до качествена здравна помощ.
Тази смяна е директно обвързвана с цялостна метаморфоза и смяна на доболничната помощ, което от своя страна е един времеемък развой, без явен небосвод за реализиране и без ясна визия за нейната действителна успеваемост.
Към сегашния миг доболничната помощ в България подсигурява съответно нужните здравни потребности на популацията, като пациентът има достъп и право на избор по отношение на лекуващ доктор, диагностика и извършено лекуване.
2. Коя съвременна здравна система няма експерти по обща медицина?
Не инцидентно в тактиките за развиване на опазването на здравето персоналните лекари са отъждествявани с термина „ gatekeepers “, явявайки се пазачи на стабилността на здравната система и самобитен филтър за пресяване на пациентите на база техните болести, потребност от профилирана здравна помощ и спецификата на всеки обособен случай.
Ролята на общопрактикуващия доктор е основополагаща в фамилното и детско опазване на здравето и не трябва да бъде никога подценявана. Доверието на пациента към лекаря се построява с години и коства голям труд, обвързван с високо равнище на професионализъм и емпатия от страна на персоналните лекари.
3. Подобен опит да се заобиколят персоналните лекари няма ли да докара до детонация на разноските без възстановяване на здравето?
Тиражираната в медиите концепция за смяна в опазването на здравето е неаргументирана, голословна и липсват ясни претекстове, както и икономическа аргументация на изгодите от нея със съответните финансови разбори. Тази концепция слага под риск цялата система на доболничното опазване на здравето с риск от пораждане на недофинансиране на бранша и повсеместен колапс на здравната ни система. Управляващите следва да са наясно, че доболничната помощ е крайъгълен камък и стожер на цялата здравна система, явявайки се основата на здравно-социалния айсберг.
Пациентите не са длъжни и имат нужната дълбочина на знание по отношение на това какво е най-хубаво за тях като диагностика и лекуване и разчитат на лекаря като персона, на която да доверят своето здраве и лекуването на своето заболяване. Това е основополагаща аксиома за качествено и съответно лекуване и реализиране на най-хубави лечебни резултати. Връзката сред лекаря и пациента е основна в процеса на създаване на доверие и реализиране на мечтаните резултати, а визитата при експерт по персонална преценка на пациента може да крие опасности за неговото здраве и живот. И точно в това се състои построената симбиоза в отношението сред персоналния доктор и пациент.
4. Съобразена ли е тази концепция за смяна с настоящите здравни тактики на СЗО по отношение на развиването и възстановяване на опазването на здравето?
Малко прочут факт за ръководещите от Политическа партия „ Продължаваме промяната “, който акцентира тяхното непознаване на материята в дълбочина, е, че на конференция, проведена от СЗО и УНИЦЕФ през 1978 в Алма-Ата, категорично е направена настояща и към сегашния миг, декларация, която категорично акцентира значимостта на първичната здравна помощ, като тактика за реализиране на по-добро опазване на здравето на популацията. Благодарение на този акт, през днешния ден в развитите страни над 90% от медицинските действия могат да се поемат от персоналните лекари.
Всички тези сложени въпроси и подозрения нямат явен отговор към сегашния миг, а концепцията за смяна на системата на доболничната помощ е неаргументирана и голословна откъм правомерност, целенасоченост и предстоящи здравни и стопански резултати.
В обществото ни остава чувство, че ръководещите демонстрират очевидно непознаване на материята, както и ролята на общопрактикуващия доктор в една модерна здравна система, а точно да се явяват връзка сред здравната система и пациента посредством основаването на здраво доверие и емпатия към обособения пациент, неговото фамилията и средата.
Личните лекари лекуват индивида, а освен неговата болест, колкото и в детайли тя да е разказана в здравното му електронно досие.
Електронното досие към сегашния миг е платформа, която е без обозрим небосвод, без ясно дефинирани действителни изгоди и успеваемост.
Съдържанието на тази платформа към сегашния миг буди повече подозрение и въпроси, в сравнение с е дала действителни отговори. От своя страна главната обосновка в интерес на визираната смяна е точно тази занапред идна за внедряване платформа, с неразбираеми краен резултат и на практика триумф.
Обявените планове от страна на ръководещата партия „ Продължаваме промяната “ провокират ужас и отвращение измежду общопрактикуващите лекари и техните пациенти.
Несъмнено в първичната здравна помощ има проблеми. Но препоръчаните решения опонират на съществени правила на специалността „ Обща медицина “, които са дефинирани от европейските и международните организации на фамилните лекари.
Повече от 20 години старания за одобряване на лекарите в първичната здравна помощ биха били заличени с лека ръка в следващата недомислена промяна.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ