Спас Гърневски: Сигурен съм, че 90% от българите ще се съгласят Апостола да смени Альоша в Пловдив
„ Премахването на един боен паметник, какъвто е Альоша в Пловдив, няма по какъв начин да се случи единствено с волята на двама политици от скромна бутикова партия. Това е въпрос, който при съществуване на мощно поляризирани отзиви би трябвало да бъде решен след сериозен публичен спор. В него би трябвало да бъдат изведени всички исторически и политически причини на съперниците в разногласието. Дебатът би трябвало да завърши със глоба на най-висшия политически орган в страната, какъвто несъмнено е Народното събрание. След следващата кървава експанзия на Русия пристигна времето, в което въпросът за окупаторските монументи най-сетне би трябвало да бъде решен, и то за цялата страна. Както виждаме, това се случва в доста от другите източни демокрации. “
Това споделя в изявление забившият народен представител и кмет на Пловдив Спас Гърневски. И прибавя, че руските монументи са толкоз рискови, колкото и нацистките. Защото нацизмът и болшевизмът са най-кървавите идеологии на 20. век, погубили милиони хора.
Той показва, че в цивилизования свят на видни места се слагат паметни знаци, които се трансформират в знак на единството на един народ. Вече 35 години под тепетата от време на време се слага въпросът за нецелесъобразността на руския монумент Альоша да „ виси със страшна мощ с шмайзер в ръка “ на един от хълмовете в сърцето на Южна България.
Но кои въпреки всичко са хората, които стоят зад полюсите на другите отзиви, касаещи ориста на монумента? Да, за наследниците и почитателите на болшевизираната през 1919 година българска комунистическа партия той е „ светая светих “. За тях в никакъв случай не е имала значение ориста на България, с изключение на тя да бъде покорно закачена за юлара на Кремъл, акцентира някогашният пловдивски кмет.
Гърневски върна лентата обратно - към 1996 година, когато е кмет на Пловдив. Още тогава има решение на Общинския съвет за събаряне на паметника Альоша. Но тогава не им е било до демонтажа на монументи, тъй като, както цялата страна, и Пловдив са изпаднали в нечуван стопански въртоп, когато държавното управление на Жан Виденов и Румен Гечев доведоха България до нечуван стопански погром за България. И тогава, когато съветският президент Борис Елцин направил изказване, че ще основава Съветски съюз 2 и в него почтено място отреждат и за България, в Пловдив е призован надпартиен протест в градската Концертна зала, която освен се пукала по шевовете, само че и преливала извън на площада. Множеството пловдивчани единомислещо и бурно подкрепили предлагането им за демонтажа на Альоша като отговор на провокациите на формален Кремъл да отклони България от европейския път. На изключително съвещание на Общинския съвет на 10.04.1996 година това решение било признато. Но в следствие Окръжен съд-Пловдив го отменило, с претекста, че е подписана през 1992 година конвенция сред президентите Борис Елцин и Желю Желев за взаимно запазване на руско-българските монументи.
„ Ние и до през днешния ден не възприемаме този монумент за съветски, а като знак на Съветската войска окупаторка. Само на 100 метра под Альоша е паметникът на Цар Освободител - Александър II и никой не му е протегнал ръка по никакъв метод през годините. Построен през 1881 година, той е първият монумент в България, отдаден на освобождението от турско иго. В средата на 30-те години на предишния век по предложение на кмета Божидар Здравков хълмът Бунарджика е преименуван на Хълм на освободителите. След 1944 година комунистическата власт, на процедура, осквернява хълма, като си разрешава да засенчи съветския монумент с инсталирания 100 метра по-нагоре, на самия връх, паметник на руския окупатор. Днес президентът и неговите приятели са подготвени с кръв да бранят националния празник 3 март. Но къде бяха, когато близо половин век националният празник бе 9 септември? Дата, знак на натрапен от Кремъл режим, разгласен през 2000 година от Народното събрание за незаконен.
И по този начин Альоша и до през днешния ден стърчи на върха на Бунарджика с шмайзер в ръка, а паметникът на Апостола на свободата ни Васил Левски е заврян долу, в шубраците, под окупаторските му ботуши “, разяснява Гърневски.
Той акцентира и още един доста значителен факт – че още през 1996-а две трети от пловдивчани са били за решението паметника на Альоша да бъде отстранен. С декларация са били подкрепени от над 150 пловдивски интелектуалци. Декларации за морална поддръжка и подготвеност за дарения са дошли от цялата страна и прокудени от режима в странство родолюбиви българи. От общинската хазна нямало да бъде изхарчен нито лев.
Запитан по какъв начин той счита, че би трябвало да наподобява пространството на върха на Бунарджика, в случай че фигурата на руския боец изчезне, Гърневски изяснява:
„ Най-справедливият от историческа позиция вид е скулптурата на Альоша да бъде преместена в музея на комунистическата история. На нейно място да се издигне нова - на светинята, пулсираща във всяко българско сърце - на Апостола на свободата Васил Левски. Ако този вид бъде подложен на референдум, съм сигурен, че над 90% от българите ще го одобрят с облекчение. Паметникът на Цар Освободител -Александър Втори остава на мястото си… “
Бившият кмет на града под тепета разяснява и реакцията на Кремъл и съветски депутати, които назовават желанието за унищожаване на паметника „ варварско “ и предизвестяват, че това ще има неприятни последици за България.
„ Заканите са декларирани персонално от ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин. Да наречеш желанието за ремонт на един монумент на потвърден от историята окупатор " варварска самодейност ", е много безочливо държание. Да заплашваш публично най-стария жив град в Европа - осемдесетвековния Пловдив, почетен с признанието " Европейска столица на културата за 2019 година ", е демонстрация на нахален цинизъм. Каква надменност - варварите викат: " Дръжте варварите ". Няма по какъв начин другояче да бъдат наречени хора, които цели две години трансформират в руини цяла една страна и безмилостно избиват украинските мъже, дами, деца и остарели хора. Цели две години унищожават без капчица жалост и стотици хиляди младежи от личния си народ ", безапелационен е Спас Гърневски.
Това споделя в изявление забившият народен представител и кмет на Пловдив Спас Гърневски. И прибавя, че руските монументи са толкоз рискови, колкото и нацистките. Защото нацизмът и болшевизмът са най-кървавите идеологии на 20. век, погубили милиони хора.
Той показва, че в цивилизования свят на видни места се слагат паметни знаци, които се трансформират в знак на единството на един народ. Вече 35 години под тепетата от време на време се слага въпросът за нецелесъобразността на руския монумент Альоша да „ виси със страшна мощ с шмайзер в ръка “ на един от хълмовете в сърцето на Южна България.
Но кои въпреки всичко са хората, които стоят зад полюсите на другите отзиви, касаещи ориста на монумента? Да, за наследниците и почитателите на болшевизираната през 1919 година българска комунистическа партия той е „ светая светих “. За тях в никакъв случай не е имала значение ориста на България, с изключение на тя да бъде покорно закачена за юлара на Кремъл, акцентира някогашният пловдивски кмет.
Гърневски върна лентата обратно - към 1996 година, когато е кмет на Пловдив. Още тогава има решение на Общинския съвет за събаряне на паметника Альоша. Но тогава не им е било до демонтажа на монументи, тъй като, както цялата страна, и Пловдив са изпаднали в нечуван стопански въртоп, когато държавното управление на Жан Виденов и Румен Гечев доведоха България до нечуван стопански погром за България. И тогава, когато съветският президент Борис Елцин направил изказване, че ще основава Съветски съюз 2 и в него почтено място отреждат и за България, в Пловдив е призован надпартиен протест в градската Концертна зала, която освен се пукала по шевовете, само че и преливала извън на площада. Множеството пловдивчани единомислещо и бурно подкрепили предлагането им за демонтажа на Альоша като отговор на провокациите на формален Кремъл да отклони България от европейския път. На изключително съвещание на Общинския съвет на 10.04.1996 година това решение било признато. Но в следствие Окръжен съд-Пловдив го отменило, с претекста, че е подписана през 1992 година конвенция сред президентите Борис Елцин и Желю Желев за взаимно запазване на руско-българските монументи.
„ Ние и до през днешния ден не възприемаме този монумент за съветски, а като знак на Съветската войска окупаторка. Само на 100 метра под Альоша е паметникът на Цар Освободител - Александър II и никой не му е протегнал ръка по никакъв метод през годините. Построен през 1881 година, той е първият монумент в България, отдаден на освобождението от турско иго. В средата на 30-те години на предишния век по предложение на кмета Божидар Здравков хълмът Бунарджика е преименуван на Хълм на освободителите. След 1944 година комунистическата власт, на процедура, осквернява хълма, като си разрешава да засенчи съветския монумент с инсталирания 100 метра по-нагоре, на самия връх, паметник на руския окупатор. Днес президентът и неговите приятели са подготвени с кръв да бранят националния празник 3 март. Но къде бяха, когато близо половин век националният празник бе 9 септември? Дата, знак на натрапен от Кремъл режим, разгласен през 2000 година от Народното събрание за незаконен.
И по този начин Альоша и до през днешния ден стърчи на върха на Бунарджика с шмайзер в ръка, а паметникът на Апостола на свободата ни Васил Левски е заврян долу, в шубраците, под окупаторските му ботуши “, разяснява Гърневски.
Той акцентира и още един доста значителен факт – че още през 1996-а две трети от пловдивчани са били за решението паметника на Альоша да бъде отстранен. С декларация са били подкрепени от над 150 пловдивски интелектуалци. Декларации за морална поддръжка и подготвеност за дарения са дошли от цялата страна и прокудени от режима в странство родолюбиви българи. От общинската хазна нямало да бъде изхарчен нито лев.
Запитан по какъв начин той счита, че би трябвало да наподобява пространството на върха на Бунарджика, в случай че фигурата на руския боец изчезне, Гърневски изяснява:
„ Най-справедливият от историческа позиция вид е скулптурата на Альоша да бъде преместена в музея на комунистическата история. На нейно място да се издигне нова - на светинята, пулсираща във всяко българско сърце - на Апостола на свободата Васил Левски. Ако този вид бъде подложен на референдум, съм сигурен, че над 90% от българите ще го одобрят с облекчение. Паметникът на Цар Освободител -Александър Втори остава на мястото си… “
Бившият кмет на града под тепета разяснява и реакцията на Кремъл и съветски депутати, които назовават желанието за унищожаване на паметника „ варварско “ и предизвестяват, че това ще има неприятни последици за България.
„ Заканите са декларирани персонално от ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин. Да наречеш желанието за ремонт на един монумент на потвърден от историята окупатор " варварска самодейност ", е много безочливо държание. Да заплашваш публично най-стария жив град в Европа - осемдесетвековния Пловдив, почетен с признанието " Европейска столица на културата за 2019 година ", е демонстрация на нахален цинизъм. Каква надменност - варварите викат: " Дръжте варварите ". Няма по какъв начин другояче да бъдат наречени хора, които цели две години трансформират в руини цяла една страна и безмилостно избиват украинските мъже, дами, деца и остарели хора. Цели две години унищожават без капчица жалост и стотици хиляди младежи от личния си народ ", безапелационен е Спас Гърневски.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ