Не сме първи в Европа по доплащане за лечение, четвърти сме - Здраве
Преките доплащания от страна на пациента в България са в размер на 39,3 %, с което страната е на четвърто място в Европейски Съюз след Кипър, Гърция и Латвия. Това заяви Лука Чичов, общоприет управител за Централна и Източна Европа в IQVIA преди началото на избирателен спор, проведен от „ Капитал “, на тематика: „ Здравеопазване на бъдещето “.
Той представи главните трендове в опазването на здравето и засегна развиването на българската здравна система като представител на интернационална анализаторска и софтуерна компания, която следи трендовете в развиването на здравните системи в Европейския съюз.
Чичов уточни, че в доболничната помощ се регистрира непрекъснато понижаване на броя на общопрактикуващите лекари, които също значително са в пенсионна възраст. Това по думите му лимитира достъпа до здравни услуги.
Регионално на картата на България това, което се вижда, е една много дебалансирана картина, установи той. - Има райони в страната, където няма или има сложен достъп до медицинските грижи, се показва в разбора.
България е преди всичко в Европа по брой болнични кревати и значително болничната помощ остава преобладаваща заради незадоволително развитата доболнична помощ, установи Чичов. Така по брой болнични кревати на 1000 души население страната ни е преди всичко в Европа и наклонността е за увеличение, до момента в който трендовете за страните от Европейски Съюз са по-скоро за стесняване и понижаване на броя болнични кревати.
Моделът, който следим в редица европейски страни, е все по-структуриран метод при предприемането на промени, основани на експертен разбор и действителни данни, вложения в предварителна защита и скрининг, ускорено равнище на цифровизация, дейно асимилиране на европейски средства в опазването на здравето, уточни специалистът.
Чичов означи, че имаме да догоним като % от общите разноски финансирането на стратегии за скрининг и профилактика. Той уточни, че страни като Словакия плануват по Плана за възобновяване и резистентност над 1,3 милиарда евро за опазване на здравето, Румъния към 3 милиарда евро, Чехия към 1 милиарда евро. Прибалтийските страни отделят по 200-300 милиарда евро главно за планове, свързани с дигитализацията и телемедицината в опазването на здравето.
В България липсва структуриран метод на добре функционираща здравна карта , която да покаже и направи разбор на нужните медицински грижи, които да бъдат показани по региони и действителната обстановка с наличните експерти в болничната и доболнична помощ, твърди специалистът.
Според разбора за последните 20 години страната ни действително има прогрес – разноските за опазване на здравето, които се отделят на глава от популацията, нарастват с всяка минала година. Българските пациенти имат по-добър достъп до новаторски, в доста от случаите, животоспасяващи лечения. По редица индикатори като дълготрайност на живот и други виждаме осезаемо усъвършенстване. От друга страна, страната ни има ниска стартова позиция, която за последните 20 години не е съумяла да навакса и да доближи междинните европейски равнища.
България изостава по редица индикатори, измежду които предотвратима смъртност, където сме на едно от последните места, дружно с други страни от Централна и Източна Европа , както и по индикаторите, свързани със обществено значимите болести като инсулт и исхемична болест на сърцето . Данните демонстрират в пъти над междинните равнища в Европейски Съюз, се показва в разбора.
Демографските трендове в Европейски Съюз в последните години действително се утежняват. Това не е реалност единствено за България. Това се следи в огромна част от развитите европейски страни – застаряваме като население, посочи Чичов и уточни, че действително това води до увеличение на % на броя хора над 65 годишна възраст, подвластни от здравната система, които не способстват стопански с вноски към нея.
Той представи главните трендове в опазването на здравето и засегна развиването на българската здравна система като представител на интернационална анализаторска и софтуерна компания, която следи трендовете в развиването на здравните системи в Европейския съюз.
Чичов уточни, че в доболничната помощ се регистрира непрекъснато понижаване на броя на общопрактикуващите лекари, които също значително са в пенсионна възраст. Това по думите му лимитира достъпа до здравни услуги.
Регионално на картата на България това, което се вижда, е една много дебалансирана картина, установи той. - Има райони в страната, където няма или има сложен достъп до медицинските грижи, се показва в разбора.
България е преди всичко в Европа по брой болнични кревати и значително болничната помощ остава преобладаваща заради незадоволително развитата доболнична помощ, установи Чичов. Така по брой болнични кревати на 1000 души население страната ни е преди всичко в Европа и наклонността е за увеличение, до момента в който трендовете за страните от Европейски Съюз са по-скоро за стесняване и понижаване на броя болнични кревати.
Моделът, който следим в редица европейски страни, е все по-структуриран метод при предприемането на промени, основани на експертен разбор и действителни данни, вложения в предварителна защита и скрининг, ускорено равнище на цифровизация, дейно асимилиране на европейски средства в опазването на здравето, уточни специалистът.
Чичов означи, че имаме да догоним като % от общите разноски финансирането на стратегии за скрининг и профилактика. Той уточни, че страни като Словакия плануват по Плана за възобновяване и резистентност над 1,3 милиарда евро за опазване на здравето, Румъния към 3 милиарда евро, Чехия към 1 милиарда евро. Прибалтийските страни отделят по 200-300 милиарда евро главно за планове, свързани с дигитализацията и телемедицината в опазването на здравето.
В България липсва структуриран метод на добре функционираща здравна карта , която да покаже и направи разбор на нужните медицински грижи, които да бъдат показани по региони и действителната обстановка с наличните експерти в болничната и доболнична помощ, твърди специалистът.
Според разбора за последните 20 години страната ни действително има прогрес – разноските за опазване на здравето, които се отделят на глава от популацията, нарастват с всяка минала година. Българските пациенти имат по-добър достъп до новаторски, в доста от случаите, животоспасяващи лечения. По редица индикатори като дълготрайност на живот и други виждаме осезаемо усъвършенстване. От друга страна, страната ни има ниска стартова позиция, която за последните 20 години не е съумяла да навакса и да доближи междинните европейски равнища.
България изостава по редица индикатори, измежду които предотвратима смъртност, където сме на едно от последните места, дружно с други страни от Централна и Източна Европа , както и по индикаторите, свързани със обществено значимите болести като инсулт и исхемична болест на сърцето . Данните демонстрират в пъти над междинните равнища в Европейски Съюз, се показва в разбора.
Демографските трендове в Европейски Съюз в последните години действително се утежняват. Това не е реалност единствено за България. Това се следи в огромна част от развитите европейски страни – застаряваме като население, посочи Чичов и уточни, че действително това води до увеличение на % на броя хора над 65 годишна възраст, подвластни от здравната система, които не способстват стопански с вноски към нея.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ