Прекъснах училище, за да отида в ХоливудКомедията ме накара да

Прекъснах учебно заведение, с цел да отида в Холивуд

Комедията ме накара да открия себе си

Аз съм просто едно момиче от Аризона 

През 2025 година елегантната Ема Стоун се завръща стремително с две заглавия, които и българската аудитория чака по кината - „ Круела 2 “ и „ Бугония “. Стоун има „ Оскар ”, “Златен глобус ”, плътно тяло, големи смарагдови очи и поразително необятна усмивка. Тя скоростно се изкачи на върха на хранителната верига в Холивуд и продължава да работи с рисков темп. Отбеляза запаметяващо се присъединяване и в сериала „ Прокобата ”.

Ема Стоун натрупа капитал със своята атрактивна и ефикасна композиция от момичешка непорочност и полово сугестивна характерност. Тя е една от най-разпознаваемите звезди на своето потомство. С функциите си във филми като “Бърдмен ”, “Ла Ла Ленд ” и “Фаворитката ”, Стоун се утвърди като една от най-сериозните изпълнителки в ангроезичното кино. Израснала е в Аризона, само че още в тийнейджърска възраст отпътува за Холивуд с майка си в гонене на актьорската си фантазия. И я реализира изумително бързо.

- Ема, какво значи човек да е професионален артист през днешния ден, в епохата на изкуствен интелект, „ дийп фалшив “ изображения, нон стоп стоене в обществените мрежи и инфлуенсъри на всяка крачка?
- За мен значи издръжка. Това ми е работатау с която си заплащам сметките. Да, също по този начин е предопределение и осъществена фантазия. На на едно доста главно равнище аз просто желая да имам опцията да работя. Комедията е първата ми обич. Толкова доста обичам хумора. В драмата също има комедия. Разликата е в метода на актьорско осъществяване. Шегите като цяло извършват голям брой значими публични и информационни функционалности. Шегуването е един от най-ефективните способи да се деескалира някаква неприятна или неуместна обстановка. Научих доста за себе си в процеса на асимилиране на занаята. Не просто по какъв начин се играе пред камера, а по какъв начин се живее. Научаването и изговарянето на тези дълги монолози, с очи вперени непосредствено в обектива - това си е надълбоко изменяща процедура, кара те да се замислиш кой си и какво умееш.

- Има ли такова нещо като обективно добра игра и по какъв начин се вижда, по какъв начин се прави оценка?
- Трябва да е естествено и достоверно, да има темп, преход сред страстите, репликите да звучат органично и като че ли идват от твоя житейски опит, а не от страницата със сюжета, който си наизустил. Другото е обвързвано с цялата режисура. В киното облиците би трябвало да наподобяват и да се държат като действителни човешки същества, които пасват на средата и подтекста си. Направо обезумявам, когато видя, да вземем за пример, сцена от филм, в която някаква елементарна учителка има ужасно изваяно тяло с добре обрисувани от тренировките бицепси. Направо ме вади от кино лентата, от сюжета, от всичко и стартирам да си мисля по какъв начин тази актриса наподобява ужасно и очевидно тренира по доста сложна стратегия.

- Какъв различен значим детайл бихте откроили в основаването на качествени функции?
- Възможността да импровизираш. В Crazy, Stupid, Love, да вземем за пример, имахме страховит сюжет, само че и независимост да опитвам с разнообразни подходи. Сякаш упражнявахме мускули, които в никакъв случай до момента не сме упражнявали.

- Важна ли е за вас носталгията по детството като източник на артистично ентусиазъм?
- Много неща от детството още ми липсват, самото чувство да бъда момиче в Аризона, да съм в дома на прелестните си родители. Но аз постоянно съм желала да стана актриса. Никога не съм обичала учебното заведение. На 12 години бях сигурна, че няма да се целя в някакво впечатляващо обучение, а няколко години по-късно напряко прекъснах учебно заведение и отпътувах за Холивуд. В последна сметка съумях и без тапия.

- Как реагираха родителите ви?
- Още на 14 години приготвих една презентация, която демонстрирах на моите родители. Раздадох им пуканки и им обясних, че желая да стана актриса в Холивуд. Самата презентация озаглавих „ Проект Холивуд 2004 ”. И проработи. Няколко месеца по-късно се реалокирах в Лос Анджелис. Наистина извадих огромен шанс с моите родители. Чувствам се благословена да бъде родена в такова семейство. Те постоянно са ме разбирали и са ме окрилявали по пътя на артистичното ми развиване. Много рано осъзнаха какво тъкмо желая да върша аз. Те самите в никакъв случай даже не биха си помислили да се качат на сцена или да вземат участие във филм. По-скоро биха се скрили някъде. Но ме оставиха да избера посоката на живота си и ме подкрепяха от самото начало. Страхотни са.

- Как бихте ги описали?
- И двамата са много възпитани и благи, изцяло естествени, топли човешки същества. Докато аз съм някаква лунатичка. Не знам по какъв начин тъкмо в такова семейство се появи шумно, безсрамно, смешно момиче като мен. Но аз бях решена да последвам фантазиите и задачите си и имах шанса те да са зад мен. Дори нямах съответен проект какво да върша, когато завлякох майка ми в Холивуд. 

- Каква е разликата сред Лос Анджелис и Ню Йорк?
- Преди обожавах Лос Анджелис, даже го назовах моя дом, само че в този момент някак си охладнях към града. Трудно е да живееш на място, където хората споделят една обща фантазия. Същото може да се каже и за Вашингтон: всички работят в администрацията и диалозите им са свързани единствено с това. Никакви хрумвания, никаква друга тема - затъваш в еднообразността като в тресавище. Преди нямаше толкоз различни способи да покажеш себе си, всички ходеха единствено на кастинги. Сега можете да заснемете къс клип и да го постнете в обществените мрежи или в YouTube - всевъзможни разновидности. Още през цялото време Лос Анджелис си е един обаян лабиринт: голям брой артисти, които не знаят къде да се осъществят. Ето за какво се реалокирах. В Ню Йорк можете умерено да отидете на спектакъл или да вечеряте с другари.