Прекарах четири години, от 18 до 22, работейки в Макдоналдс.

Прекарах четири години, от 18 до 22, работейки в Макдоналдс. Работех на цялостен и повърхностен работен ден през тези години, неуспявайки от самото начало да си намеря „ по-добра “ работа. Не се издигнах по-нагоре по стълбицата, не станах управител, не реализирах нищо от изключително значение, до момента в който бях там.

На процедура въплъщавах абсолютния стандарт на служащ в Макдоналдс. Мързелив, малоумен, без самодейност.

С годините видях по какъв начин този стандарт работи по доста способи. Помръкналите физиономии на родителите ми, когато им споделих какво върша. Хапливите забележки „ Още ли работиш в Макдоналдс? “ или „ Никога не бих работил/а на такова място. “ Приятелите, които ме предизвикват „ Просто недей да вървиш на работа тая заран “ (защото не е същинска работа).

Това се разиграваше и в моята глава. Бях ужасяващ чиновник – от най-бавните, непохватните и недоволните. Тихо си взех решение, че Макдоналдс е под равнището ми. Постоянно се оправдавах „ Това е такааава ужасна работа! Но трябват пари, хахаха. “ В университета се справях добре, обичах книгите и интелектуалните диалози. Не бях човек за тази безполезна физическа работа.

Не се подобрявах. И което е по-важното, не желаех да се усъвършенствам. Защо да се мъчиш да си добър в нещо, което е под равнището ти?

Но след няколко години отношението ми стартира да се трансформира.

Започнах да се гордея с работата си.

Запитах се, каква е разликата сред Макдоналдс и всички останали работни места на входно равнище, които имат другите студенти? Защо моята работа е толкоз по-окаяна от техните?

Защото работя за огромна корпорация? Не, другояче и работата в Нестле или в Кока-Кола щеше да е също толкоз неуместна.

Защото компанията е неетична? Световно известни фешън и хранителни колоси не престават да употребяват рабски труд.

Може би тъй като е заведение за бързо хранене? Но работата в Subway или Burger Fuel не звучи толкоз зле. Защото не е интелектуална? Не, търговията и рецепцията са окей.

След което осъзнах.

Макдоналдс беше работа за хора, които не могат да вършат нищо друго. Забелязах, че множеството работодатели, които набират чиновници на входно равнище не наемат хора, които наподобяват като хората, с които работех.

В Макдоналдс имаше хора с увреждания, хора с наднормено тегло, хора, които не дават отговор на обичайните стандарти за осанка, хора, които не приказват добре британски, тинейджъри и хора от всички раси. Тези хора съставляваха гръбнака на магазина. Много от тях си бяха спечелили уважението като най-хубави чиновници.