Прекалено странна е тази история. НАСА поставя при хлебарки някои

Прекалено странна е тази история. НАСА слага при хлебарки някои от скъпите си лунни скални проби донесени от Apollo 11. След това ги слага в аквариуми. И за похлупак инжектира мишки с този разтвор. Да, всичко това е правилно.

НАСА към момента разполага с по-голямата част от лунните скали, които екипажът на Аполо 11 донесе вкъщи, само че дребна част от благосъстоянието на астронавтите беше употребена за малко прочут, само че жизненоважен набор от опити, които подсигуряваха, че лунните проби са безвредни за запазване тук на Земята.

Учените бяха съвсем сигурни, че на Луната не живеят евентуално рискови микроби, само че не можеха да бъдат безусловно сигурни. И до момента в който извличането на лунни скали е необикновен подарък за науката, съхранението им на Земята можеше да е много рисково, в случай че тези скали се окажеха инфектирани с някакви застрашаващи земния живот микроби.

Така че с цел да ревизира всичко това, НАСА сформира стратегия за проби.
„ Трябваше да потвърдим, че няма да замърсяваме освен човешки същества, само че и нямаше да сложим в заплаха риби, птици, животни и растения и всичко друго за което се досетите “, изяснява през 1999 година Чарлз Бери, който дава отговор за медицинските интервенции по време на програмата Аполо. „ Трябваше да потвърдим, че няма да повлияем на биосферата на Земята. Затова трябваше да разработим невероятна стратегия, която беше изпълнена. “

Самите астронавти бяха сложени в карантина след завръщането си на Земята, където бяха изолирани от всички, с изключение на 20 индивида, в продължение на три седмици, от момента, в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин напуснаха Луната. Споменатата сбирка от мишки също се снабди със популярност, до момента в който астронавтите бяха в карантина: Мишките бяха инжектирани с лунен материал и бяха следени тъкмо като екипажа.

„ Астронавтите постоянно желаеха да знаят по какъв начин се оправят гризачите “, си спомня Джудит Хейс, шеф на отдел за биомедицински проучвания и науки за околната среда на НАСА, която е работила в постройката, в която в миналото се е помещавало карантинното оборудване и която е разговаряла с учени, които съпровождат астронавтите по време на карантината.

„ Ако гризачите се справяха добре, тогава те евентуално ще бъдат освободени в точния момент, в случай че гризачите не бяха добре, астронавтите евентуално биха били изследвани доста по-внимателно и по-дълго. “

Но потвърждаването, че хората и мишките биха оживели при инцидентна среща с лунни микроби не е задоволително и запазването на целия земен живот е много по-сложно. Един документ на НАСА се отнася до опитите да се открият процедурите в този случай, който ги дефинира като навигация в „ море от незнание “ и акцентира, че създателите не могат да предскажат какъв брой лунна канара ще бъде нужна за обрисуваните от тях проби.

Първо, НАСА избира типовете скотски представители, които ще употребява. В допълнение към мишките, организацията и нейните сътрудници са избрали и други представителни скотски типове: японски пъдпъдък за показване на птиците, няколко типа риби, кафяви скариди и стриди, немски хлебарки, домашни мушици и други.

След това, организацията се включва в опита с 22 кг лунен материал. Учените смилат всичко на прахуляк, половината от който пекат, с цел да стерилизират, а половината от реголита оставят за съпоставяне както си е бил. Предписанието варира малко според от типа на животните: мишките и пъдпъдъците получават лунната проба като инжекция, за насекомите тестът се смесва с храната им, а за водните животни прибавят лунен прахуляк към водата, в която живеят.

НАСА следи менажерията един месец. Немските хлебарки, които са били хранени с лунен прахуляк – правилни на репутацията си – процъфтяват макар екзотичната диета. И всички други животни се оправят добре, с едно необикновено изключение: дали в лунна вода или не, доста от стридите умират, като учените допускат, че това е станало тъй като са ги тествали по време на сезона на чифтосване.

„ Резултатите от тези проби не предоставиха информация, която да демонстрира, че лунните проби, върнати от задачата Аполо 11, съдържат сътрудници, рискови за живота на Земята “, заключават учените.

В допълнение към тестването на животни, НАСА работи и с американското министерство на земеделието (USDA), с цел да тества растенията за възможни нежелани реакции към лунен материал, за всеки случай. Тези опити включват развъждане на семена в лунна почва и тестване освен на домати, само че и на тютюн, зеле и други растения. Някои от тях в действителност са се развивали по-добре в реголита, в сравнение с в пясъка, който учените употребяват за съпоставяне.

Подобни опити бяха извършени и след Аполо 12 и 14, като са били тествани общо 15 разнообразни скотски типа, съгласно документ на НАСА. По време на тестванията за животни и растения, НАСА също култивира проби в епруветки, с цел да търси микроорганизми, които биха се развили.

„ Те не откриха микробен напредък в лунните проби и нямаха микроорганизми, които най-малко в началото биха били причислени към някакъв извънземен или лунен източник. И екипажът нямаше признаци на инфекциозно заболяване, и всички гризачи оцеляха на тестванията, тъй че всички се оправиха добре „, си спомня Хейс.

Накрая в НАСА са уверени, че лунният реголит е безопасен. След Аполо 14, през 1971 година, организацията стопира тестване на животни и приключва строгите карантинни процедури за връщането на астронавтите от Луната. Също по този начин стопира карантирането на лаборанти и техници, работещи с лунни проби, които може да са влезнали в контакт с лунните скали.

„ Планетарните учени бяха недоволни от количеството материал, което те разглеждаха като пропиляно при тези опити и от степента, в която карантината понижава фокуса върху планетарните проучвания “, съгласно отчет на НАСА.