Всеки втори българин пие замърсена чешмяна вода
Прехлорирането е най-масовият проблем, селските региони са най-засегнати
Шокиращи данни разкриват същинското положение на питейната вода в България. Според огромно проучване на асоциация " Активни консуматори ", близо 50% от чешмяната вода в страната ни съдържа замърсители, в това число рискови равнища на хлор, нитрати и даже фекални бактерии.
Проучването, обхванало 52 проби от 29 града, демонстрира тревожна картина - в 39% от пробите или в близо половината от включените градове има един или повече замърсители в питейната вода. Най-сериозният проблем е прехлорирането, което се следи в голям брой обитаеми места.
Хлорът се прибавя към питейната вода за заличаване на бактерии и патогени, само че неправилното му дозиране основава повече проблеми, в сравнение с взема решение. В концентрации над 0,4 мг на литър хлорът става отровен за човешкия организъм.
" В България с хлор се третират всички питейни води. За страдание, хлорът с изключение на потребен дезинфектант е и рисков отровен химикал, " изясняват специалистите.
Пресен е образецът с всеобщото натравяне в Исперих от 2011 година, където 35 деца бяха приети в болница поради прехлориране на питейната вода от локалното ВиК сдружение. Подобни произшествия не престават да се случват и през днешния ден.
Най-замърсените градове в България
Анализът демонстрира, че най-сериозни проблеми с питейната вода имат Ботевград (3 несъответстващи показателя), Димитровград, Костинброд и Златица (по 2 индикатора всеки). Наднормено количество нитрати се открива в Видин, Димитровград и Пазарджик.
На другия полюс, с релативно чиста вода, са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище - единствено 21% от всички проби нямат никакви замърсители.
Селските региони - най-уязвими
Здравните управляващи признават, че в дребни селища от регионите на Ямбол, Шумен, Русе, Плевен, Разград, Хасково, Варна, Търговище и Сливен микробиологичните замърсявания и нитратите са сериозен проблем. В Симеоновград и Меричлери е въведена цялостна възбрана за пиянство на чешмяна вода.
Според европейски отчет от 2017 година, в България към 300 дребни водоснабдителни системи имат проблеми със сходството, като най-сериозните са свързани с нитрати и нитрити.
Огромни загуби при превоз
Освен проблемите с качеството, България губи и големи количества вода при превозване. Само през 2022 година близо 853 милиона кубични метра вода са изтекли при превоз, противозаконни прихващания и грешки при измерванията. Реалните загуби от приключване при повреди се правят оценка на 49% от подадената вода.
Остарялата инфраструктура като опасност
Дори в случай че водата е пречистена при източника, тя може да се замърси по пътя до чешмата. Особено рискови са постройките от 60-те и 70-те години със остарели оловни тръби, които водят до хронично отравяне.
Инж. Иван Иванов, ръководител на Българската асоциация по водите, акцентира: " Отрасълът водоснабдяване и канализация от години не е в положително положение. Инфраструктурата е морално и физически остаряла. "
Как да се защитим
Въпреки тревожните данни, съществуват способи за отбрана:
Домашно пречистване - актуалните системи с деен въглен отстраняват хлора и други замърсители дейно.
Преваряване и утаяване - при незабавни случаи водата може да се преварява и да се остави да престои, с цел да излетят част от химикалите.
Лабораторни проучвания - в РЗИ или частни упълномощени институции може да се направи цялостна проба за 50-100 лв..
Проверка на водопроводната мрежа - изключително значимо за поданици на остарели здания да ревизират дали водопроводът е обновяван.
Експертите предлагат основаването на самостоятелен, обществен орган за надзор на качеството на питейната вода, който да работи транспарантно и да обезпечава постоянна информация за жителите.
Шокиращи данни разкриват същинското положение на питейната вода в България. Според огромно проучване на асоциация " Активни консуматори ", близо 50% от чешмяната вода в страната ни съдържа замърсители, в това число рискови равнища на хлор, нитрати и даже фекални бактерии.
Проучването, обхванало 52 проби от 29 града, демонстрира тревожна картина - в 39% от пробите или в близо половината от включените градове има един или повече замърсители в питейната вода. Най-сериозният проблем е прехлорирането, което се следи в голям брой обитаеми места.
Хлорът се прибавя към питейната вода за заличаване на бактерии и патогени, само че неправилното му дозиране основава повече проблеми, в сравнение с взема решение. В концентрации над 0,4 мг на литър хлорът става отровен за човешкия организъм.
" В България с хлор се третират всички питейни води. За страдание, хлорът с изключение на потребен дезинфектант е и рисков отровен химикал, " изясняват специалистите.
Пресен е образецът с всеобщото натравяне в Исперих от 2011 година, където 35 деца бяха приети в болница поради прехлориране на питейната вода от локалното ВиК сдружение. Подобни произшествия не престават да се случват и през днешния ден.
Най-замърсените градове в България
Анализът демонстрира, че най-сериозни проблеми с питейната вода имат Ботевград (3 несъответстващи показателя), Димитровград, Костинброд и Златица (по 2 индикатора всеки). Наднормено количество нитрати се открива в Видин, Димитровград и Пазарджик.
На другия полюс, с релативно чиста вода, са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище - единствено 21% от всички проби нямат никакви замърсители.
Селските региони - най-уязвими
Здравните управляващи признават, че в дребни селища от регионите на Ямбол, Шумен, Русе, Плевен, Разград, Хасково, Варна, Търговище и Сливен микробиологичните замърсявания и нитратите са сериозен проблем. В Симеоновград и Меричлери е въведена цялостна възбрана за пиянство на чешмяна вода.
Според европейски отчет от 2017 година, в България към 300 дребни водоснабдителни системи имат проблеми със сходството, като най-сериозните са свързани с нитрати и нитрити.
Огромни загуби при превоз
Освен проблемите с качеството, България губи и големи количества вода при превозване. Само през 2022 година близо 853 милиона кубични метра вода са изтекли при превоз, противозаконни прихващания и грешки при измерванията. Реалните загуби от приключване при повреди се правят оценка на 49% от подадената вода.
Остарялата инфраструктура като опасност
Дори в случай че водата е пречистена при източника, тя може да се замърси по пътя до чешмата. Особено рискови са постройките от 60-те и 70-те години със остарели оловни тръби, които водят до хронично отравяне.
Инж. Иван Иванов, ръководител на Българската асоциация по водите, акцентира: " Отрасълът водоснабдяване и канализация от години не е в положително положение. Инфраструктурата е морално и физически остаряла. "
Как да се защитим
Въпреки тревожните данни, съществуват способи за отбрана:
Домашно пречистване - актуалните системи с деен въглен отстраняват хлора и други замърсители дейно.
Преваряване и утаяване - при незабавни случаи водата може да се преварява и да се остави да престои, с цел да излетят част от химикалите.
Лабораторни проучвания - в РЗИ или частни упълномощени институции може да се направи цялостна проба за 50-100 лв..
Проверка на водопроводната мрежа - изключително значимо за поданици на остарели здания да ревизират дали водопроводът е обновяван.
Експертите предлагат основаването на самостоятелен, обществен орган за надзор на качеството на питейната вода, който да работи транспарантно и да обезпечава постоянна информация за жителите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




