Преглеждайки пресата, следейки медиите и сърфирайки в социалните мрежи, констатираме,

Преглеждайки пресата, следейки медиите и сърфирайки в обществените мрежи, установяваме, че преобладавощо рецензиите са ориентирани главно против представители на формалната власт. Миличките те, не че са безгрешни, само че по принцип са съвсем безпомощни във вземането на решения, опллетени като мухи в комплицираната мрежа на публичните отношения…

Както загатнах в предходна обява, в ръководството на актуалното ни към този момент световно общество са ангажирани съвсем 20 % от работещото възрастно население. А това е повече от заетите сумарно в индустрията и селското стопанство на развитите страни. Какво ли би споделил Маркс, прогнозиращ растяща работническа класа в бъдещото общество и по какъв начин би го тълкувал в разбирането си за отмиращата рола на страната? Защото сме очевидци на нарастване и затруднение на обектите на ръководство, на материалното благосъстояние, комуналността му и повишаване ролята на тази комуналност във всички сфери. Възникнали са голям брой задания за решение на проблеми с енергетични и галактически стратегии, решение на демографски, екологични, финансови и интернационалните проблеми, свързани със международния интернационален ред.

За успеха си в Студената война на Запада бе нужна готовност на големи сили и запаси във всички сфери на живота. Възникнаха и извънредно се усложниха проблемите в градоустройство, обучение на милиони младежи, здравно обслужване, превоз, престъпност, наркомания, естествени бедствия, миграция. Всички те не настъпиха инцидентно и спорадично, а поредно и закономерно. Те влязоха в живота на обществото като ежедневни проблеми, а големите старания за преодоляванто и решаването им изисква организация, ръководство и надзор. Някой следва да взема решения и да ги реализира. И осъществяването им следва да е тяхно обвързване.

Ако отворим статистиката и справочниците ще забележим формалната конструкция на властта. С нейното голямо количество разнообразни държавни и неправителствени организации и институции, министерства, организации, департаменти, комисии и още и още е обрасла единствено централната представителна нейна част. И слизайки надолу виждаме по какъв начин се мултплицира на локално равнище по райони, области, общини и чак до селца и паланки. Голяма част от тях не са узаконени от главното право, а са основани в „ работен ” или краткотраен порядък, само че трайно участват в ръководството. Във всички тях са ангажирани голям брой експерти и квалифицирани чиновници, като те не се избират на изборни длъжности изпод, а се назначават от горната страна. Те работят и вършат кариера върху същите правила, както и изборните в бюрокрацията на страната. И тези хора играят по-важна роля, в сравнение с декоративната на „ избраниците на народа ”.

Военната, външнополитическата сфера и секретните служби са придобили такива размери и въздействие, че се конкурират с централната власт в битката за действителна власт. Всички тези мощни и в забележителна степен самостоятелни сфери се нуждаят от съгласуваност. Непомерно разрасналата се държавна администрация се нуждае също от своя си вътрешна власт и тя не са конституира като публично и официално приети органи на държавната власт. Тя се образува от най-различен жанр хора – лобисти, PR-и, персонални секретари, съветници в разнообразни посоки и изобщо всички тези, които провеждат и реализират скрития аспект в държавното ръководство. Какви са мащабите на тази активност и нейното финансирането е съвсем невероятно да се узнае. Публичната власт не прави и крачка, без да сесъобрази със скритата. Тук влизат голям брой хора, представляващи частни ползи, лобисти, мафиотски групи и персонални другари. Това е КУХНЯТА НА ВЛАСТТА. Тя е непрекъснато настоящ детайл на властта, стояща над страната и отнемаща от суверенитета и.

Наред с опериращите анонимно в кухнята на властта са и личностите с високо състояние в обществената стълбица – по публично състояние, надзор на финансови и материални запаси, публичен статус, благосъстояние, популярпност и са най-влиятелни в обществото. Това са водещите предприемачи, банкери, земевладелци, притежатели на медии и спортни клубове, издатели, политици, синдикални водачи, известни артисти, известни учени, академични преподаватели и така нататък Този тъничък публичен пласт е признато да се назовава ЕЛИТ на обещано общество и на него в социологичната просвета се оказва изключително внимание и се посвещава даже цяла „ Теория на елитите ”. Съществуват доста избрания за тази самобитна прослойка в обществото, което се изяснява със сложността и изменчивостта и. Тя не е по този начин многочислена и постоянно няма очевидно отношение към властта и официално не оказва въздействие в упражняването и. Това са публично приети учени, писатели, художници, музиканти и актьори. Обикновено се смята, че по правилото на обществения асортимент в елита влизат най-хубавите членове на обществото, най-умните, образованите, надарените и интелигентните. Но в случай че се мери интелектуалното и креативното му равнище, резултата ще е много разочароващ. Но, в изявленията на социолозите, които се вършат под строгия контрол на медиите им се основава облик, който има прекомерно малко общо с действителността.

Достатъчно е да се влезе в обществените мрежи, с цел да се откри с задоволителна възможност действителността, по мнението на хората имащи персонални контакти и познаващи действителния им принос.
Ако си послужим с езика на Маркс, този „ каймак на обществото ” не разполага със законодателни функционалности, само че е най-мощната надстроечна част на обществото. Тя има недържавнически средства да принуждава страната по този начин, както изискват собственинте и ползи. В това е същността на персоналните връзки измежду лицата на отговрни длъжности, с лобиране и манипулиране на финансови институции и масмедии с подкупи, шантажи и даже принуждение в краен случай. И всичко това е добре известно от журналистически следствия, литературни творби и филми, като „ Кръстникът ”, който си остава като пример в това отношение…

Светослав Атаджанов