Фискалният съвет се усъмни в ръста на икономиката
Предвижданията за действителен напредък на стопанската система през 2023 година на Министерството на финансите са едни от най-високите. Докато през април Фискалният съвет намираше прогнозата за постижима, въпреки и оптимистична, към сегашния миг изгледите за икономическото развиване до края на годината се утежняват.
Това се споделя в мнението на Фискалния съвет на България по оферти план на държавен бюджет за 2023 година от постоянното държавно управление. Като водещ мотив те показват динамичността на приходите по КФП, които се следят на месечна база досега.
„ Същевременно стягането на паричните политики на централните банки продължи, въпреки и с по-бавни темпове. Лихвените проценти у нас занапред следва да се покачват. В някои страни от Европейски Съюз към този момент се следи криза и признаци за значително закъснение на стопанските системи. Тези процеси неизбежно ще имат своето въздействие у нас, доколкото стопанската система на България е дребна и отворена и мощно подвластна от европейските трендове “, пишат от съвета.
Експертите му смятат, че смяната в структурния бюджетен баланс за 2023 година е прекомерно огромна, фискалната позиция ще бъде мощно проциклична и ще забави доста спада на инфлацията, макар настоящите фактори за понижението й. Съветът предлага също по този начин придържане към условията на фискалното предписание при прогнозите за 2024 година и 2025 година, съгласно бюджетните рекомендации на Европейска комисия от 08.03.2023 година Високият ритъм на инфлация в България изпреварва междинния за Европейският съюз.
Овладяването на инфлацията следва да бъде измежду главните цели на фискалната политика за идните години, защото това е и един от критериите за конвергенция, който би трябвало да бъде изпълнен за присъединението на страната към Еврозоната. В композиция с политики, имащи проинфлационно влияние, високият ритъм на инфлация слага под риск реализирането на тази цел в близко бъдеще. В тази посока е нужен синхрон сред фискалната и паричната политика, провеждана световно, в посока стягане на търсенето, се споделя още в мнението на съвета.
По отношение на приходите в бюджета е посочено, че изменението им по отношение на оферти през април план на бюджет се дължи най-много на 3 основни фактора. Първият от тях залагането на приходи по Плана за възобновяване и резистентност. Фискалният съвет смята, че тази вероятност се характеризира с доста висока степен на неустановеност.
Вторият значителен фактор за подобряването на приходите е определянето на 100% дял за държавните предприятия. Подобна мярка доста лимитира ликвидността на тези предприятия – изключително поради че се ползва за втора поредна година, а следва подобен метод да бъде случаен.
В дълготраен проект това намалява капацитета за развиване на предприятията и респективно – за генерирането на по-висока облага отсега нататък.
Третият фактор за нарастването на приходите е упованието за повишение на събираемостта. В тази посока в преходните и заключителни разпореждания са приложени редица ограничения, които бяха разисквани и със счетоводната общественост. Част от тях са предлагани и в предишното, само че бяха отхвърлени като неефективни. Те включват: погашение на дивиденти само по банков път, погашение на хонорари при избрани условия само по банков път, отчитане на касова наличност, отговорности и вземания на месечна база и така нататък
Цялостният резултат от препоръчаните ограничения, които са основни както по своя брой, по този начин и по строгостта си, би довел до доста повишение на административната тежест за дребния бизнес. Това е демотивиращо във връзка с предприемаческата интензивност и може да докара до загуба на работни места или закъснение на икономическия напредък. Следва обаче да се подчертае, че използването на сходни ограничения е изцяло целесъобразно в обособени съответни браншове, за които е известно, че съществува висок риск от действие в сивия бранш, споделят специалистите.
Фискалният съвет предлага да се преразгледа нуждата от периодическото удължение на мярката по използването на понижена ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорски, кетъринг, туристически услуги и спортни уреди, в посока към окончателното й отпадане.
Прилагането на мярката за нулева ставка на Данък добавена стойност за самун и хлебни произведения през 2022 година не реализира задачата поради която бе въведена, само че пък се чака да докара до загуби от 82,7 млн. лева за 2023 г.
Това се споделя в мнението на Фискалния съвет на България по оферти план на държавен бюджет за 2023 година от постоянното държавно управление. Като водещ мотив те показват динамичността на приходите по КФП, които се следят на месечна база досега.
„ Същевременно стягането на паричните политики на централните банки продължи, въпреки и с по-бавни темпове. Лихвените проценти у нас занапред следва да се покачват. В някои страни от Европейски Съюз към този момент се следи криза и признаци за значително закъснение на стопанските системи. Тези процеси неизбежно ще имат своето въздействие у нас, доколкото стопанската система на България е дребна и отворена и мощно подвластна от европейските трендове “, пишат от съвета.
Експертите му смятат, че смяната в структурния бюджетен баланс за 2023 година е прекомерно огромна, фискалната позиция ще бъде мощно проциклична и ще забави доста спада на инфлацията, макар настоящите фактори за понижението й. Съветът предлага също по този начин придържане към условията на фискалното предписание при прогнозите за 2024 година и 2025 година, съгласно бюджетните рекомендации на Европейска комисия от 08.03.2023 година Високият ритъм на инфлация в България изпреварва междинния за Европейският съюз.
Овладяването на инфлацията следва да бъде измежду главните цели на фискалната политика за идните години, защото това е и един от критериите за конвергенция, който би трябвало да бъде изпълнен за присъединението на страната към Еврозоната. В композиция с политики, имащи проинфлационно влияние, високият ритъм на инфлация слага под риск реализирането на тази цел в близко бъдеще. В тази посока е нужен синхрон сред фискалната и паричната политика, провеждана световно, в посока стягане на търсенето, се споделя още в мнението на съвета.
По отношение на приходите в бюджета е посочено, че изменението им по отношение на оферти през април план на бюджет се дължи най-много на 3 основни фактора. Първият от тях залагането на приходи по Плана за възобновяване и резистентност. Фискалният съвет смята, че тази вероятност се характеризира с доста висока степен на неустановеност.
Вторият значителен фактор за подобряването на приходите е определянето на 100% дял за държавните предприятия. Подобна мярка доста лимитира ликвидността на тези предприятия – изключително поради че се ползва за втора поредна година, а следва подобен метод да бъде случаен.
В дълготраен проект това намалява капацитета за развиване на предприятията и респективно – за генерирането на по-висока облага отсега нататък.
Третият фактор за нарастването на приходите е упованието за повишение на събираемостта. В тази посока в преходните и заключителни разпореждания са приложени редица ограничения, които бяха разисквани и със счетоводната общественост. Част от тях са предлагани и в предишното, само че бяха отхвърлени като неефективни. Те включват: погашение на дивиденти само по банков път, погашение на хонорари при избрани условия само по банков път, отчитане на касова наличност, отговорности и вземания на месечна база и така нататък
Цялостният резултат от препоръчаните ограничения, които са основни както по своя брой, по този начин и по строгостта си, би довел до доста повишение на административната тежест за дребния бизнес. Това е демотивиращо във връзка с предприемаческата интензивност и може да докара до загуба на работни места или закъснение на икономическия напредък. Следва обаче да се подчертае, че използването на сходни ограничения е изцяло целесъобразно в обособени съответни браншове, за които е известно, че съществува висок риск от действие в сивия бранш, споделят специалистите.
Фискалният съвет предлага да се преразгледа нуждата от периодическото удължение на мярката по използването на понижена ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорски, кетъринг, туристически услуги и спортни уреди, в посока към окончателното й отпадане.
Прилагането на мярката за нулева ставка на Данък добавена стойност за самун и хлебни произведения през 2022 година не реализира задачата поради която бе въведена, само че пък се чака да докара до загуби от 82,7 млн. лева за 2023 г.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ