Предвидените промени в Наредбата за регистриране и отчитане на продажби

Предвидените промени в Наредбата за вписване и отчитане на продажби в комерсиалните обекти посредством фискални устройства ще докара до повишение на разноските и спомагателни усложнения за бизнеса. За това сигнализират от Българска стопанска камара /БСК/ в писмо на ръководителя на работодателската огранизация Радосвет Радев до финансовия министър Владислав Горанов и Галя Димитрова, изп. шеф на Националната организация за приходите /НАП/.

Българска стопанска камара поддържа напъните на Министерство на финансите за повишение на фискалната дисциплинираност и възстановяване на спазването на данъчно-осигурителното законодателство. Намаляването на каузи на сивата стопанска система и ограничение на нелоялните търговски практики са дългогодишна цел и приоритет на БСК, е посочено в позицията.

В същото време от организацията показват " опасения във връзка с някои текстове в оповестения на 19.07.2018 година, в Портала за публични съвещания, план на НИД на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за вписване и отчитане на продажби в комерсиалните обекти посредством фискални устройства, които считаме, че биха довели до повишение на разноските и спомагателни усложнения за бизнеса ".

3e-News разгласява показаните от БСК бележки и оферти без редакция и съкращения:

1. Обхват на засегнатите предприятия, употребяващи програмен продукт за ръководство на продажбите в търговски обекти, които следва да създадат разноски, с цел да приведат употребяваните софтуери и фискални устройства /ФУ/ в сходство с нормативните текстове.

В претекстовете към плана на разпоредба е показан план според настоящи данни за записаните ФУ в осведомителна система „ Фискални устройства с отдалечена връзка “. Информацията е за 43 хиляди броя фискални принтера, а плануваните разноски на бизнеса за тяхната замяна и привеждане на софтуера в сходство е оценен на към 17 млн. лв..

Според дефиницията на понятието „ програмен продукт за ръководство на продажби в търговски обект “, съдържаща се в Закона за налог върху добавената стойност, това е всеки програмен продукт, употребен за обработка на информация за осъществяване на продажби на артикули и/или услуги в търговски обект, за които е налице обвързване за издаване на фискален бон. Определението включва необятна гама от софтуерни артикули, в това число и такива, които нямат връзка с ФУ и нямат за цел да ръководят тяхното действие, да вземем за пример, системи за ръководство на работата с клиенти (CRM), приложения за обработка на предложения, поръчки, приложения за издаване на фактури и други

Проектът на текст на член 52ж, алинея 3 на НИД планува предприятията да употребяват единствено програмен продукт за ръководство на продажбите, отговарящ на посочените в приложение № 29 към наредбата условия, и той наложително да ръководи всички фискални устройства в комерсиалния обект. Изменението ще засегне по-широк от авансово разчетения кръг лица, най-вече микро- и дребни предприятия, които следва да извършат разноски за закупуване и внедряване на нов програмен продукт и ФУ, които дават отговор на условията, без това да е подбудено от нормалната им комерсиална процедура или организация на активността.

Считаме, че препоръчаната мярка ще докара до голословно повишение на административната тежест и разноските на бизнеса и, в същото време, не кореспондира с задачите, които си слага МФ с плана на НИД.

Настояваме текстът на Наредбата да бъде прецизиран, за да се ограничи обсегът на засегнатите задължени лица, чието държание не е оценено с висока степен на риск от укриване на доходи.

2. Налице е справедлива неспособност за използване на условията на Наредбата в някои сектори.

Посочените в приложение № 29 към член 52а от Наредбата условия към функционалността на софтуерите за ръководство на продажбите в търговски обекти - откриването и приключването на една продажба да се реализира в границите на същия ден, могат да основат редица усложнения при някои предприятия. При търговията на едро и разносната търговия в доста случаи началото и приключването на продажбите не се реализира в границите на един календарен ден. Това обективно попречва предприятията да генерират плануваните дневни доклади и да дават информация в Национална агенция за приходите в границите на деня.

Следва да се дадат ясни дефиниции за момента, от който стартира продажбата на стока/услуга, и този, в който тя завършва, с цел да не се позволява друго пояснение, разнородна процедура и възпрепятстване на работния развой в предприятието.

3. Прецизиране на достъпа на Национална агенция за приходите до информация за продажбите на предприятието посредством „ одиторския профил “.

Съгласно т. 22 от Приложение № 29 към Наредбата, за задачите на контролната активност на Национална агенция за приходите всеки програмен продукт за ръководство на продажби в търговски обект следва да има конфигуриран „ одиторски профил “, по аналог с администраторския профил, само че с права единствено за четене. Той следва да обезпечи най-малко достъп до функционалността на софтуера, конфигурационните му параметри и справочната част. В редица случаи софтуерът за ръководство на продажбите е част от интегрирани системи за ръководство и обмисляне на ресурсите в предприятията (ERP), които съдържат и огромно количество информация, която не е директно обвързвана с продажбите. Често тази информация е комерсиална загадка, съдържа конфиденциални и/или класифицирани данни, персонални и чувствителни данни.

В тази връзка, следва деликатно да се уточни условието за достъп и при опция да се ограничи количеството и типа на информацията, която е нужна на органите на Национална агенция за приходите при осъществяване на контролните им функционалности.

4. По отношение на промените, касаещи лицата, които правят сервизно обслужване и ремонт на ФУ/ИАСУТД.

Предлагаме, ограничаването на правото за кандидатстване за издаване на позволение за сервизно обслужване по член 47, алинея 3, в случаите, в които е издадена заповед за преустановяване на разрешението на едно лице, да се отнася и до физическите лица, които ръководят и съставляват това лице, ако аплайват за издаване на позволение с друго юридическо лице.

Да се сътвори нова алинея в член 47, със следното наличие:

„ Лице, в чиито директорски и/или надзорен орган взе участие физическо лице, което е било или към датата на подаване на заявление за приемане на позволение за сервизно обслужване е член на директорски и/или надзорен орган на друго дружество, на което е издадена заповед за преустановяване на позволение за сервизно обслужване, според член 47, алинея 1, има право да кандидатства за издаване на позволение за сервизно обслужване, в случай че е изтекла една година от издаване на заповедта. “

5. По отношение на промените в условията към производителите и разпространителите на програмен продукт за ръководство на продажби в търговски обекти

Не поддържаме оферти текст на член 52е, алинея 2, според който при положение, че в следствие от осъществена експертиза се откри противоречие на функционалността на включен в обществения лист програмен продукт с условията на приложение № 29, Национална агенция за приходите заличава софтуера от листата и уведомява по електронен път всички лица, употребяващи софтуера и подали към Национална агенция за приходите информация по реда на член 52ж, да преустановят неотложно потреблението му в комерсиалните обекти.

При избор на софтуерно решение предприятията са лимитирани до включените в електронния обществен лист поддържан от Национална агенция за приходите, като не разполагат с опция за избор отвън него. Изискването неотложно да преустановят потреблението на даден софтуерен артикул значи търговците неотложно да преустановят своята активност до закупуване на нов програмен продукт, за който също не могат да имат сигурност, че в предстоящ миг няма да бъде изключен от листата.

Разпоредбата на член 52е, алинея 2 голословно трансферира отговорността за несъблюдение на нормативни условия от производителите и разпространителите на програмен продукт и последствията от неупражнен прелиминарен надзор върху предприятията. Нарушава правилата на правната сигурност и предвидимост, усилва разноските на търговците и може да докара до действителни финансови загуби за бизнеса.

6. По отношение на условията към лицата, които правят продажби посредством електронен магазин

Съгласно препоръчаните разпореждания на член 52л, алинея 1, всяко лице, което прави продажба на артикули или услуги посредством електронен магазин, без значение дали употребява личен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за осъществяване на продажби в интернет, преди започване на активност по продажби на стоки/услуги посредством електронен магазин подава информация по електронен път с дипломиран електронен автограф по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс посредством електронна услуга в Портала за е-услуги на Национална агенция за приходите, наличен на интернет страницата на Национална агенция за приходите, според приложение № 33.

Понятията „ електронен магазин “ и „ активност по продажби на стоки/услуги посредством електронен магазин “ нямат нормативна формулировка. От посочения текст излиза наяве, че всяко лице, което прави продажби посредством електронен магазин следва да отговори на условията в член 52л и Приложение № 33. Разпоредбата ще засегне необятен кръг, в това число и физически лица, които не са търговци, само че употребяват платформи на електронни магазини за реализиране на единични продажби на притежавани от тях нови или използвани движимости.

Предлагаме, да се уточняват препоръчаните текстове в член 52л от Наредбата, като се уточни, че активността по продажби на стоки/услуги посредством електронен магазин следва да се прави постоянно или по занимание, т.е. да попада в дефиницията за самостоятелна икономическа активност, съгласно член 3, алинея 2 от ЗДДС.

Изискваната информация с Приложение № 33 е огромна по размер и следва да бъде в допълнение оценена и прецизирана, предвид на нуждата ѝ за реализиране на функционалностите на контролните органи и поради основаването на спомагателна административна тежест за бизнеса. Част от изискуемата информация по т. 4.2.2 и 4.2.3, да вземем за пример, се отнася до трети лица и е допустимо да бъде обективно променена без знанието на задълженото лице. В същото време, по-голямата част от тази информация се поддържа в регистрите на контролните органи или може да бъде получена по длъжностен път.

Във връзка с член 52л, алинея 5, следва да се проучва допустимо припокриване на контролните функционалности на Национална агенция за приходите и тези на Комисията за отбрана на потребителите, според Закона за електронната търговия.