95% от българите няма да имат достъп до саниране
Предвидените 1,4 милиарда лв. за саниране на жилищни здания по Плана за възобновяване и резистентност ще стигнат за към 1000 огромни здания с над 72 жилища в тях. Причината е, че те ще съберат най-вече точки според оповестените критерии за оценка в насоките за кандидатстване от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ).
На процедура дребните здания с под 18 жилища, огромна част от които са строени през 50-те и 60-те години на предишния век, имат оскъдни шансове да получат финансиране. Освен това ремонтът на покрива сега не е позволен за финансиране, съгласно оповестените правила, на което се надяваха редица дребни кооперации. Това стана ясно на конференция по казуса, проведена от " Климатека ", Центърa за енергийна успеваемост " ЕнЕфект " и инициативната група " Да възобновим България ". Те се борят за промяна на модела на финансиране на санирането на постройките у нас - от 100% пари от страната към присъединяване и на притежателите в обновяването, като задачата е то да бъде най-малко 50%. Сега моделът е взимаме от всички и даваме на малко или, казано по различен метод, 95% от българите нямат достъп до възобновяване на жилищата си, което е незаслужено, сподели Драгомир Цанев от " ЕнЕфект ".
По националната стратегия за саниране и с европейски средства за последните 6 години са актуализирани към 3000 здания, което е под 1% от сградния фонд у нас. Средно на година гратис се санират към 200 здания. В същото време 66 000 жилищни здания имат потребност от обновяване по данни от Националната тактика за сградния фонд. Така сметките демонстрират, че на България ще са й нужни 200 години, с цел да реновира всички здания с държавни пари, уточни Цанев.
Затова промяната на модела е наложителна. Дори в страните от третия свят като Палестина и Гана грантовете са 30%, сподели Драгомир Цанев. В Украйна работи Фонд за енергийна успеваемост на пазарен принцип и сега има доста планове, добави той. В тези страни хората са разбрали, че отговорността за собствеността им е тяхна, а не на страната. У нас се стига до парадокси. При саниран блок в Смядово изгоряла крушка и домоуправителят отишъл при кмета с молба да смени крушката, тъй като всичко било гратис, описа Цанев. Той прикани страната да има стратегия за хората, които при новото разпределяне на парите в този момент още веднъж " ще останат зад борда ", да има изясненост какво ще вършат хората с направените енергийни и механически обследвания.
Кандидатстването ще стартира на 15 ноември. По Плана за възобновяване е заложено отпущането на средствата да става на два стадия. При първия ще може да се кандидатства до 31 март 2023 година, като сдруженията на притежателите ще получат безплатно 100% от средствата за саниране. Вторият стадий за кандидатстване ще продължи до 31 декември 2023 година, като утвърдените жилищни здания ще получат 80% безплатна финансова помощ от проекта, а останалите 20% ще са за сметка на притежателите.
>
>
На процедура дребните здания с под 18 жилища, огромна част от които са строени през 50-те и 60-те години на предишния век, имат оскъдни шансове да получат финансиране. Освен това ремонтът на покрива сега не е позволен за финансиране, съгласно оповестените правила, на което се надяваха редица дребни кооперации. Това стана ясно на конференция по казуса, проведена от " Климатека ", Центърa за енергийна успеваемост " ЕнЕфект " и инициативната група " Да възобновим България ". Те се борят за промяна на модела на финансиране на санирането на постройките у нас - от 100% пари от страната към присъединяване и на притежателите в обновяването, като задачата е то да бъде най-малко 50%. Сега моделът е взимаме от всички и даваме на малко или, казано по различен метод, 95% от българите нямат достъп до възобновяване на жилищата си, което е незаслужено, сподели Драгомир Цанев от " ЕнЕфект ".
По националната стратегия за саниране и с европейски средства за последните 6 години са актуализирани към 3000 здания, което е под 1% от сградния фонд у нас. Средно на година гратис се санират към 200 здания. В същото време 66 000 жилищни здания имат потребност от обновяване по данни от Националната тактика за сградния фонд. Така сметките демонстрират, че на България ще са й нужни 200 години, с цел да реновира всички здания с държавни пари, уточни Цанев.
Затова промяната на модела е наложителна. Дори в страните от третия свят като Палестина и Гана грантовете са 30%, сподели Драгомир Цанев. В Украйна работи Фонд за енергийна успеваемост на пазарен принцип и сега има доста планове, добави той. В тези страни хората са разбрали, че отговорността за собствеността им е тяхна, а не на страната. У нас се стига до парадокси. При саниран блок в Смядово изгоряла крушка и домоуправителят отишъл при кмета с молба да смени крушката, тъй като всичко било гратис, описа Цанев. Той прикани страната да има стратегия за хората, които при новото разпределяне на парите в този момент още веднъж " ще останат зад борда ", да има изясненост какво ще вършат хората с направените енергийни и механически обследвания.
Кандидатстването ще стартира на 15 ноември. По Плана за възобновяване е заложено отпущането на средствата да става на два стадия. При първия ще може да се кандидатства до 31 март 2023 година, като сдруженията на притежателите ще получат безплатно 100% от средствата за саниране. Вторият стадий за кандидатстване ще продължи до 31 декември 2023 година, като утвърдените жилищни здания ще получат 80% безплатна финансова помощ от проекта, а останалите 20% ще са за сметка на притежателите.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ