Калин Янакиев с пламенна реч за майката на Христо Иванов
Предупреждавам – този текст въобще не е отбрана на политически водач (Христо Иванов), за каквато той нито ме е молил, нито, уверен съм, би я изискал от някого. Той е възрастен човек и в случай че изобщо откри за нужно, би се защитил самичък. Така стартира коментарът на преподавателя по философия в СУ Калин Янакиев за списеанието. Ето какво още написа той...
Текстът е моя персонална реакция на една политическа и морална погнуса, която провокира у мен мемоари от преди повече от 30 години. Защото познавам от това – толкоз друго от нашето – време личността, с чието име от известно време злоупотребяват. Става дума за (днес 89-годишната) Мария Бойкикева, майка на въпросния политически водач, която, съгласно разпространяващите гнусотата, била „ огромна комунистка “, от което пък следвало, че (как иначе) и синът ѝ дружно с цялата му партия са „ същинските наследници на Българска комунистическа партия “, „ обслужващите Радев “, „ разтленният международен ляволиберализъм “, та даже и „ настъпващият розов фашизъм “.
![Михаил Кръстев пита: Скри ли се Христо Иванов от дебата с Иван Гешев в Народното събрание?]( "Михаил Кръстев пита: Скри ли се Христо Иванов от дебата с Иван Гешев в Народното събрание?")
Михаил Кръстев пита: Скри ли се Христо Иванов от дебата с Иван Гешев в Народното събрание?
Размишлявам по какъв начин по този начин на Иван Гешев му се размина да бъде размазан от справедливата юридическа мощност на протестните партии по време на вче...
Достатъчно възрастен съм, с цел да помня (и с цел да напомня на по-младите), че не някой различен, а точно дейците на тоталитарния комунистически режим прецизно (и задължително) обвързваха виталното занятие на всяка персона в страната с нейния фамилен и фамилен генезис. Това да вземем за пример в какъв жанр войски ще попадне в казармата всяко момче, ще одобряват ли в университета всеки младеж, зависеше абсолютно от това има ли той „ родственици и близки, наранени от мероприятията на националната власт след 1944 година “. При кандидатстване във ВУЗ, при постъпване на работа, при молба за пътешестване в чужбина всички ние наложително трябваше да отговаряме документално на този въпрос и бивахме предупреждавани в документа, който попълвахме, че за „ погрешни данни “ в този смисъл ще носим „ наказателна отговорност съгласно законите на националната република “. Лично аз – доколкото съм потомък не просто на некомунистическо, само че на репресирано от комунистите семейство (казвам го, с цел да не реши някой, че разказвайки тук за Мария Бойкикева, „ прислугвам комунистите “) неведнъж съм попадал под риска да понеса въпросната „ наказателна отговорност “, лъжейки, че нямам такива „ родственици и близки “. Защото в случай че бих признал, че примерно дядо ми е бил „ фашист “ (всички затваряни и разстрелвани от комунистите, несъмнено, бяха „ фашисти “), аз със самото това също ставах най-малкото евентуален „ фашист “, а такива не трябваше да се позволяват на множеството места в „ най-прогресивната ни страна “. Та ето – за това комунистическо-родово стилизиране си спомних, когато за първи път в общественото пространство чух да ни осведомяват, че Христо Иванов бил лично „ Бойкикев “, а „ знаете ли, Бойкикева била… татко ѝ бил… дядо ѝ бил… “ и така нататък
В началото, сред априлските и юлските избори тази година, въпросното „ осведомление “ направиха пропутинските фашизоиди от „ Възраждане “, които дори ни „ скандализираха “ с документален запис по какъв начин въпросната „ огромна комунистка “ Бойкикева, някъде тогава към 10.11.1989 година обществено защитавала… Ахмед Доган. Посланието им – доколкото бе адресирано към по-младата публика – явно не държеше сметка, че тук май има някакво необяснимо несъгласие: по какъв начин по този начин „ комунистката “ ще пази – през 1989 година Ахмед Доган, откакто по това време комунистите организираха така наречен „ възродителен развой “ и не защитаваха, а репресираха българските турци. За това обаче, малко по-долу.
След фашизоидите от „ Възраждане “ в най-последните дни гнусотата, за която приказвам, взеха „ на въоръжение “ надълбоко оскърбените от съпредседателя на Демократична България политически дилетанти от Има Такъв Народ на Слави, заповтаряха я гербаджийските комсомолци, и я пуснаха на фейсбук страниците си разнообразни „ заслужили антикомунисти-консерватори “. Доколкото чух, употребявал я даже народен представител от Движение за права и свободи. С две думи, разкриха, че Христо Иванов „ произхождал от неблагонадеждно семейство “, единствено че не от преди 1944 година, а от преди 1989 година
И ето – тук идва ред на моите персонални мемоари. Защото като се изключи че съм отвратен от този комунистически „ инстикт “ у „ мно-о-го десните “ и „ антикомунистически “ политически съперници на Христо Иванов, ще кажа, че приказките за неговата майка – Мария Бойкикева – са и гадна, долнопробна неистина.
По силата на събитията познавам тази – ще повторя през днешния ден 89-годишна жена – точно от 1988–89 година Познавам я – дано чуят това всички, които „ се връзват “ на гнусотата – от активността на така наречен неофициални организации, които в това време се опълчиха на комунистическата страна на Тодор Живков и нейната Държавна сигурност. Познавам я като член на това непринудено „ приятелство “, основало се тогава сред всички – по-сетне и леви, и десни – които дръзнахме да създадем или да участваме в тези „ неофициални “ (а по силата на тогавашните закони и нелегални) организации. Защото – за сведение на днешните „ доста антикомунистически комсомолци “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ, които тогава таман са преставали да вървят прави под масата – Мария Бойкикева е измежду създателите на една от тези организации: „ Клуба за поддръжка на гласността и преустройството (впоследствие „ на демокрацията “) “. Организация, която се основава на подмолно проведено заседание в 65-а публика на СУ на 03.11.1988 година – т.е. цяла година преди свалянето на Тодор Живков, когато в България имаше единствено бледи сенки от „ перестройката “. С други думи – „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева в действителност е една от първите дисидентки от последното десетилетие на тоталитарния режим у нас, в една група с Желю Желев, Блага Димитрова, Петко Симеонов и други При това, за разлика от множеството членове на тази – ще повторя – тогава незаконна организация, тя напълно нямаше някаква обществена позиция, която би могла да я отбрани от вероятните (и изцяло предвидими) репресии на властта. Беше единствено редактор на редакция „ Философия “ в издателство „ Наука и изкуство “. Впрочем там персонално аз я срещнах за първи път, когато подготвяхме тома със съчинения на св. патриарх Евтимий, към който тогава написах увод. Предговор, в който – по експлицитна спогодба с нея – за първи път у нас изложих богословските хрумвания на св. Григорий Палама и византийските исихасти. В тази връзка ще прибавя и това, че „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева с изключение на всичко друго бе (още тогава, за разлика от днешните „ пазители на християнските ни полезности “) църковна православна християнка, каквато е и до през днешния ден.
![И след срещата с президента: Демократична България няма да поддържа кабинет на Българска социалистическа партия]( "И след срещата с президента: Демократична България няма да поддържа кабинет на Българска социалистическа партия")
И след срещата с президента: " Демократична България " няма да поддържа кабинет на Българска социалистическа партия
С оглед на това, че третият мандат е спешен и в последна сметка ще почива на настройка, за която никой не е дал своя вот като такава, то...
Та във времето на противопоставилите се на режима „ неофициални организации “ Мария Бойкикева не просто бе една от създателките на упоменатия „ Клуб “, само че бе и неговата първа (ротационна) председателка. Някой може да каже: и какво толкоз е правил въпросният „ Клуб “, че и другите „ неофициални организации “, на които сте били членове с Бойкикева, та дори сте съставлявали борческо „ приятелство “? Нищо кой знае какъв брой героично – ще призная, – само че съм сигурен, че множеството от дрънкащите през днешния ден нелепости по неин адрес „ комсомолци “ не биха посмели тогава даже да припарят до сходни рискови „ групи “. Защото по това време на всички бе известно, че и без да правиш нищо кой знае какъв брой „ героично “, дори включването в сходни общности във времето на един тоталитарен режим означаваше да пожертваш най-малкото професионалната си кариера, а доста евентуално и свободата си. Ето за какво съвсем живописно си представям по какъв начин щяха да се държат нафуканите през днешния ден млади гербаджийски „ консерваторчета “ или завършвалите тогава елитната НГДЕК сценаристчета на Слави, в случай че биха ги подбрали всичките след обиск и ги бяха закарали в милицията, както точно се случва с „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева, задържана дружно с цялото управление на „ Клуба “ в дома на Евгения Иванова на 16.12.1988 година Убеден съм, че в районното на нея са ѝ припомнили – дано кажа и това – че е в регистрите на „ органите “ още от 1968 година, когато пък се е изказвала в поддръжка на Пражката пролет.
И ето: макар тези светкавични реакции на комунистическата власт, Мария Бойкикева освен продължи активността си в „ Клуба “, само че стана и член на „ Екогласност “ (където членувах и аз), подписваше петиции дружно с всички от „ братството “ в поддръжка на гладната стачка на провинциалния стихотворец (впоследствие политически изгнаник) Петър Манолов, на репресираните турци, на хвърления в пандиза Константин Тренчев и така нататък Няма да не помни по какъв начин – прочее несъмнено комично за следящите ни ченгета – трябваше да се срещнем с Мария Бойкикева в аптеката на „ Орлов мост “, с цел да ми съобщи тя там скришно някакви заявления на „ неформалите “, които пък аз трябваше да предам на еди-кого си. Наивни „ конспиратори “: документите Бойкикева бе скрила тогава като вътрешна обвивка на… вафла „ Морена “.
Да, в името на честността би трябвало да го кажа: Бойкикева беше член на Българска комунистическа партия (както близо един милион българи) и с нейните пристрастия аз в никакъв случай – и тогава, и през днешния ден – не съм бил склонен. Но дублирам, Мария Бойкикева не беше някакъв член на Централен комитет – беше елементарен редактор, а най-много дисидентка (за което я изключиха от партията ѝ). Дисидентка, дръзнала да се опълчи намерено на режима, каквито в това време бяха ужасно, ужасно малко хора. И тъй като без значение от разликите си (съществуващи и до днес) всички ние към този момент бяхме демократи, по никакъв метод не се вглеждахме (като комунистите) на кой какъв бил татко му, майка му, дядо му…
Сега ще мина в резюме (и с това ще завърша) към най-гнусното подстрекателство в интервенцията „ Бойкикева “, за което загатнах нагоре. „ Майката на Христо Иванов – гласи то – била се изказвала намерено в поддръжка на Ахмед Доган. Имаме даже запис за това. Нали се сещате, впрочем, какъв брой откровен би могъл да е, значи, синът ѝ, клеймящ през днешния ден „ Сарая “ и неговия стопанин “.
Да, Мария Бойкикева се е изказвала в отбрана на Ахмед Доган! Знаете ли обаче по кое време? На протест в Пазарджик в края на ноември 1989 година – десетина-двадесет дни след рухването на Тодор Живков. Само че нейната отбрана тогава – няма по какъв начин да не си дадем сметка – е не отбрана на „ Ахмед Доган “ – царя на „ Сарая “ и стопанин на „ порциите “ в страната, а на… Меди Доганов, по същото това време политически пандизчия в пандиза в същия град Пазарджик. На Меди Доганов – наказан на 10 години затвор през, мисля, 1986 година, тъй като се опълчва на „ възродителния развой “. На Меди Доганов, към това време младши теоретичен помощник в Института по философия на Българска академия на науките (малко от малко осведомените с академичната сфера би трябвало да си дадат сметка какво значи това – нищо, позиция, позволяваща на тогавашната власт безусловно да те „ изчезне “ за броени дни). При това по това време на никого не бе известно, че е бил клеветник на Държавна сигурност. Питам затова „ комсомолците “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ – по какъв начин би трябвало да оценим едното (всъщност) изречение, което споделя в речта си Бойкикева за Доган на митинга в Пазарджик? Мисля, че отговорът е явен – би трябвало да го оценим като героична, а не позорна постъпка. Ако не сме не запомнили: в края на ноември 1989 година „ възродителният развой “ още изобщо не е отменен; от Политбюрото на Българска комунистическа партия след Тодор Живков е освободен едвам единствено Милко Балев, а столичният площад ще се одързости да извика „ Долу Българска комунистическа партия “ едвам половин месец по-късно – на 14.12.1989 година
![Христо Иванов за третия мандат: Без Слави не излиза аритметиката]( "Христо Иванов за третия мандат: Без Слави не излиза аритметиката")
Христо Иванов за третия мандат: Без Слави не излиза аритметиката
Вместо да продължаваме с фразички, да седнем и да решим кардиналните въпроси с третия мандат. В рамките на третия мандат посредством договаряния,...
Та ето какво споделя в края на ноември Мария Бойкикева в отбрана на Доган: „ Тук, в Пазарджик – споделя тя – лежи моят другар мъдрец Меди Доганов Доганов, лежи от три години, наказан на 10 години, тъй като и той не се е помирил, както не би се помирил всеки естествен човек, последното, което на човек му остава от мама и тате (т.е. името – б.м.) да му го вземат “.
Позорно ли ви се коства това изречение, казано в края на 1989 година? И в действителност най-последно: желаете ли да чуете какво още споделя в същата тази тирада в Пазарджик „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева. Ето: „ Гражданки и жители на Пазарджик – поданикът е подвластен, обуздан, зависещ. А жителят се подчинява единствено на едно – на закона на страната, който той е приел, и нравствения закон вътре в душата му. Това ни следва – да завоюваме гражданската си независимост! Ще бъде битка – само че битка като тази на Херакъл, който седем години е чистил оборите на Авгий. Какъв ще е бил този обор, та никой за нищо не се е съгласявал да свърши тази работа? Ясно за какво – тъй като още като ги доближиш оборите, и мирише нетърпимо. При нас по този начин мирише! “ И малко по-нататък – споменавайки Станка Шопова, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия – „ да каже (т.е. Станка Шопова – б.м.) какви нареждания е давала това горещо лято на 1989 година за основаване на ударни отряди за сломяване на многочислените съпротивляващи се (т.е. български турци – б.м.)… Под тяхното управление (т.е. на Централен комитет на Българска комунистическа партия – б.м.) ние се превръщахме в тотално военизирана страна. Тези най-големи врагове на България и врагове на нейното бъдеще да дават отговор пред съд, не пред комисии! И съдът да стартира незабавно! “ И накрай, в умозаключение на същата тирада „ огромната комунистка “ приканва за „ … същински национални избори – без тях (т.е. довчерашната номенклатура) и Велико народно събрание да одобри нова Конституция “[1].
Ето това е. Чувствах се задължен да кажа всичко това – не за „ майката на Христо Иванов “, а за моята остаряла позната от времето на съпротивата и сестра-православна християнка. Мисля, че да каже нещо аналогично – в случай че му е останала най-малко малко чест – е задължен и днешният Ахмед Доган, тогавашният Меди Доганов, който тя пази пред стените на пазарджишкия затвор. И чиито гавази – какъв абсурд – след 32 години заплашваха да пребият сина ѝ пред палата му в Росенец.
Още от ПОЛИТИКА:
Текстът е моя персонална реакция на една политическа и морална погнуса, която провокира у мен мемоари от преди повече от 30 години. Защото познавам от това – толкоз друго от нашето – време личността, с чието име от известно време злоупотребяват. Става дума за (днес 89-годишната) Мария Бойкикева, майка на въпросния политически водач, която, съгласно разпространяващите гнусотата, била „ огромна комунистка “, от което пък следвало, че (как иначе) и синът ѝ дружно с цялата му партия са „ същинските наследници на Българска комунистическа партия “, „ обслужващите Радев “, „ разтленният международен ляволиберализъм “, та даже и „ настъпващият розов фашизъм “.
Размишлявам по какъв начин по този начин на Иван Гешев му се размина да бъде размазан от справедливата юридическа мощност на протестните партии по време на вче...
Достатъчно възрастен съм, с цел да помня (и с цел да напомня на по-младите), че не някой различен, а точно дейците на тоталитарния комунистически режим прецизно (и задължително) обвързваха виталното занятие на всяка персона в страната с нейния фамилен и фамилен генезис. Това да вземем за пример в какъв жанр войски ще попадне в казармата всяко момче, ще одобряват ли в университета всеки младеж, зависеше абсолютно от това има ли той „ родственици и близки, наранени от мероприятията на националната власт след 1944 година “. При кандидатстване във ВУЗ, при постъпване на работа, при молба за пътешестване в чужбина всички ние наложително трябваше да отговаряме документално на този въпрос и бивахме предупреждавани в документа, който попълвахме, че за „ погрешни данни “ в този смисъл ще носим „ наказателна отговорност съгласно законите на националната република “. Лично аз – доколкото съм потомък не просто на некомунистическо, само че на репресирано от комунистите семейство (казвам го, с цел да не реши някой, че разказвайки тук за Мария Бойкикева, „ прислугвам комунистите “) неведнъж съм попадал под риска да понеса въпросната „ наказателна отговорност “, лъжейки, че нямам такива „ родственици и близки “. Защото в случай че бих признал, че примерно дядо ми е бил „ фашист “ (всички затваряни и разстрелвани от комунистите, несъмнено, бяха „ фашисти “), аз със самото това също ставах най-малкото евентуален „ фашист “, а такива не трябваше да се позволяват на множеството места в „ най-прогресивната ни страна “. Та ето – за това комунистическо-родово стилизиране си спомних, когато за първи път в общественото пространство чух да ни осведомяват, че Христо Иванов бил лично „ Бойкикев “, а „ знаете ли, Бойкикева била… татко ѝ бил… дядо ѝ бил… “ и така нататък
В началото, сред априлските и юлските избори тази година, въпросното „ осведомление “ направиха пропутинските фашизоиди от „ Възраждане “, които дори ни „ скандализираха “ с документален запис по какъв начин въпросната „ огромна комунистка “ Бойкикева, някъде тогава към 10.11.1989 година обществено защитавала… Ахмед Доган. Посланието им – доколкото бе адресирано към по-младата публика – явно не държеше сметка, че тук май има някакво необяснимо несъгласие: по какъв начин по този начин „ комунистката “ ще пази – през 1989 година Ахмед Доган, откакто по това време комунистите организираха така наречен „ възродителен развой “ и не защитаваха, а репресираха българските турци. За това обаче, малко по-долу.
След фашизоидите от „ Възраждане “ в най-последните дни гнусотата, за която приказвам, взеха „ на въоръжение “ надълбоко оскърбените от съпредседателя на Демократична България политически дилетанти от Има Такъв Народ на Слави, заповтаряха я гербаджийските комсомолци, и я пуснаха на фейсбук страниците си разнообразни „ заслужили антикомунисти-консерватори “. Доколкото чух, употребявал я даже народен представител от Движение за права и свободи. С две думи, разкриха, че Христо Иванов „ произхождал от неблагонадеждно семейство “, единствено че не от преди 1944 година, а от преди 1989 година
И ето – тук идва ред на моите персонални мемоари. Защото като се изключи че съм отвратен от този комунистически „ инстикт “ у „ мно-о-го десните “ и „ антикомунистически “ политически съперници на Христо Иванов, ще кажа, че приказките за неговата майка – Мария Бойкикева – са и гадна, долнопробна неистина.
По силата на събитията познавам тази – ще повторя през днешния ден 89-годишна жена – точно от 1988–89 година Познавам я – дано чуят това всички, които „ се връзват “ на гнусотата – от активността на така наречен неофициални организации, които в това време се опълчиха на комунистическата страна на Тодор Живков и нейната Държавна сигурност. Познавам я като член на това непринудено „ приятелство “, основало се тогава сред всички – по-сетне и леви, и десни – които дръзнахме да създадем или да участваме в тези „ неофициални “ (а по силата на тогавашните закони и нелегални) организации. Защото – за сведение на днешните „ доста антикомунистически комсомолци “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ, които тогава таман са преставали да вървят прави под масата – Мария Бойкикева е измежду създателите на една от тези организации: „ Клуба за поддръжка на гласността и преустройството (впоследствие „ на демокрацията “) “. Организация, която се основава на подмолно проведено заседание в 65-а публика на СУ на 03.11.1988 година – т.е. цяла година преди свалянето на Тодор Живков, когато в България имаше единствено бледи сенки от „ перестройката “. С други думи – „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева в действителност е една от първите дисидентки от последното десетилетие на тоталитарния режим у нас, в една група с Желю Желев, Блага Димитрова, Петко Симеонов и други При това, за разлика от множеството членове на тази – ще повторя – тогава незаконна организация, тя напълно нямаше някаква обществена позиция, която би могла да я отбрани от вероятните (и изцяло предвидими) репресии на властта. Беше единствено редактор на редакция „ Философия “ в издателство „ Наука и изкуство “. Впрочем там персонално аз я срещнах за първи път, когато подготвяхме тома със съчинения на св. патриарх Евтимий, към който тогава написах увод. Предговор, в който – по експлицитна спогодба с нея – за първи път у нас изложих богословските хрумвания на св. Григорий Палама и византийските исихасти. В тази връзка ще прибавя и това, че „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева с изключение на всичко друго бе (още тогава, за разлика от днешните „ пазители на християнските ни полезности “) църковна православна християнка, каквато е и до през днешния ден.
С оглед на това, че третият мандат е спешен и в последна сметка ще почива на настройка, за която никой не е дал своя вот като такава, то...
Та във времето на противопоставилите се на режима „ неофициални организации “ Мария Бойкикева не просто бе една от създателките на упоменатия „ Клуб “, само че бе и неговата първа (ротационна) председателка. Някой може да каже: и какво толкоз е правил въпросният „ Клуб “, че и другите „ неофициални организации “, на които сте били членове с Бойкикева, та дори сте съставлявали борческо „ приятелство “? Нищо кой знае какъв брой героично – ще призная, – само че съм сигурен, че множеството от дрънкащите през днешния ден нелепости по неин адрес „ комсомолци “ не биха посмели тогава даже да припарят до сходни рискови „ групи “. Защото по това време на всички бе известно, че и без да правиш нищо кой знае какъв брой „ героично “, дори включването в сходни общности във времето на един тоталитарен режим означаваше да пожертваш най-малкото професионалната си кариера, а доста евентуално и свободата си. Ето за какво съвсем живописно си представям по какъв начин щяха да се държат нафуканите през днешния ден млади гербаджийски „ консерваторчета “ или завършвалите тогава елитната НГДЕК сценаристчета на Слави, в случай че биха ги подбрали всичките след обиск и ги бяха закарали в милицията, както точно се случва с „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева, задържана дружно с цялото управление на „ Клуба “ в дома на Евгения Иванова на 16.12.1988 година Убеден съм, че в районното на нея са ѝ припомнили – дано кажа и това – че е в регистрите на „ органите “ още от 1968 година, когато пък се е изказвала в поддръжка на Пражката пролет.
И ето: макар тези светкавични реакции на комунистическата власт, Мария Бойкикева освен продължи активността си в „ Клуба “, само че стана и член на „ Екогласност “ (където членувах и аз), подписваше петиции дружно с всички от „ братството “ в поддръжка на гладната стачка на провинциалния стихотворец (впоследствие политически изгнаник) Петър Манолов, на репресираните турци, на хвърления в пандиза Константин Тренчев и така нататък Няма да не помни по какъв начин – прочее несъмнено комично за следящите ни ченгета – трябваше да се срещнем с Мария Бойкикева в аптеката на „ Орлов мост “, с цел да ми съобщи тя там скришно някакви заявления на „ неформалите “, които пък аз трябваше да предам на еди-кого си. Наивни „ конспиратори “: документите Бойкикева бе скрила тогава като вътрешна обвивка на… вафла „ Морена “.
Да, в името на честността би трябвало да го кажа: Бойкикева беше член на Българска комунистическа партия (както близо един милион българи) и с нейните пристрастия аз в никакъв случай – и тогава, и през днешния ден – не съм бил склонен. Но дублирам, Мария Бойкикева не беше някакъв член на Централен комитет – беше елементарен редактор, а най-много дисидентка (за което я изключиха от партията ѝ). Дисидентка, дръзнала да се опълчи намерено на режима, каквито в това време бяха ужасно, ужасно малко хора. И тъй като без значение от разликите си (съществуващи и до днес) всички ние към този момент бяхме демократи, по никакъв метод не се вглеждахме (като комунистите) на кой какъв бил татко му, майка му, дядо му…
Сега ще мина в резюме (и с това ще завърша) към най-гнусното подстрекателство в интервенцията „ Бойкикева “, за което загатнах нагоре. „ Майката на Христо Иванов – гласи то – била се изказвала намерено в поддръжка на Ахмед Доган. Имаме даже запис за това. Нали се сещате, впрочем, какъв брой откровен би могъл да е, значи, синът ѝ, клеймящ през днешния ден „ Сарая “ и неговия стопанин “.
Да, Мария Бойкикева се е изказвала в отбрана на Ахмед Доган! Знаете ли обаче по кое време? На протест в Пазарджик в края на ноември 1989 година – десетина-двадесет дни след рухването на Тодор Живков. Само че нейната отбрана тогава – няма по какъв начин да не си дадем сметка – е не отбрана на „ Ахмед Доган “ – царя на „ Сарая “ и стопанин на „ порциите “ в страната, а на… Меди Доганов, по същото това време политически пандизчия в пандиза в същия град Пазарджик. На Меди Доганов – наказан на 10 години затвор през, мисля, 1986 година, тъй като се опълчва на „ възродителния развой “. На Меди Доганов, към това време младши теоретичен помощник в Института по философия на Българска академия на науките (малко от малко осведомените с академичната сфера би трябвало да си дадат сметка какво значи това – нищо, позиция, позволяваща на тогавашната власт безусловно да те „ изчезне “ за броени дни). При това по това време на никого не бе известно, че е бил клеветник на Държавна сигурност. Питам затова „ комсомолците “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ – по какъв начин би трябвало да оценим едното (всъщност) изречение, което споделя в речта си Бойкикева за Доган на митинга в Пазарджик? Мисля, че отговорът е явен – би трябвало да го оценим като героична, а не позорна постъпка. Ако не сме не запомнили: в края на ноември 1989 година „ възродителният развой “ още изобщо не е отменен; от Политбюрото на Българска комунистическа партия след Тодор Живков е освободен едвам единствено Милко Балев, а столичният площад ще се одързости да извика „ Долу Българска комунистическа партия “ едвам половин месец по-късно – на 14.12.1989 година
Вместо да продължаваме с фразички, да седнем и да решим кардиналните въпроси с третия мандат. В рамките на третия мандат посредством договаряния,...
Та ето какво споделя в края на ноември Мария Бойкикева в отбрана на Доган: „ Тук, в Пазарджик – споделя тя – лежи моят другар мъдрец Меди Доганов Доганов, лежи от три години, наказан на 10 години, тъй като и той не се е помирил, както не би се помирил всеки естествен човек, последното, което на човек му остава от мама и тате (т.е. името – б.м.) да му го вземат “.
Позорно ли ви се коства това изречение, казано в края на 1989 година? И в действителност най-последно: желаете ли да чуете какво още споделя в същата тази тирада в Пазарджик „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева. Ето: „ Гражданки и жители на Пазарджик – поданикът е подвластен, обуздан, зависещ. А жителят се подчинява единствено на едно – на закона на страната, който той е приел, и нравствения закон вътре в душата му. Това ни следва – да завоюваме гражданската си независимост! Ще бъде битка – само че битка като тази на Херакъл, който седем години е чистил оборите на Авгий. Какъв ще е бил този обор, та никой за нищо не се е съгласявал да свърши тази работа? Ясно за какво – тъй като още като ги доближиш оборите, и мирише нетърпимо. При нас по този начин мирише! “ И малко по-нататък – споменавайки Станка Шопова, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия – „ да каже (т.е. Станка Шопова – б.м.) какви нареждания е давала това горещо лято на 1989 година за основаване на ударни отряди за сломяване на многочислените съпротивляващи се (т.е. български турци – б.м.)… Под тяхното управление (т.е. на Централен комитет на Българска комунистическа партия – б.м.) ние се превръщахме в тотално военизирана страна. Тези най-големи врагове на България и врагове на нейното бъдеще да дават отговор пред съд, не пред комисии! И съдът да стартира незабавно! “ И накрай, в умозаключение на същата тирада „ огромната комунистка “ приканва за „ … същински национални избори – без тях (т.е. довчерашната номенклатура) и Велико народно събрание да одобри нова Конституция “[1].
Ето това е. Чувствах се задължен да кажа всичко това – не за „ майката на Христо Иванов “, а за моята остаряла позната от времето на съпротивата и сестра-православна християнка. Мисля, че да каже нещо аналогично – в случай че му е останала най-малко малко чест – е задължен и днешният Ахмед Доган, тогавашният Меди Доганов, който тя пази пред стените на пазарджишкия затвор. И чиито гавази – какъв абсурд – след 32 години заплашваха да пребият сина ѝ пред палата му в Росенец.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ