Баку: Предците на азербайджанците са сред най-древните народи на света
Предците на актуалните азербайджанци са измежду най-древните нации на света. Това написа в публично писмо на посолството на Баку в София.
В позицията, изпратена до публицистичната поща на novini.bg, се показва мнението, че думите на президента на страната Илхам Алиев по отношение на стратегическите цели на водената от него страна, казани през деятели на ръководещата някогашната руска република партия "Нов Азербайджан " на 9 февруари дават отговор на "интересите на всички азербайджанци, подложени на депортиране и угнетяване, отразява тяхното предпочитание да се върнат на историческата татковина на своите прародители и да се афектираният с националното културно завещание ".
В документа се показва още, че Азербайджан е страна, която води мирна политика и почита границите, приети от интернационалното право.
Novini.bg разгласява позицията без редакторска интервенция.
Предците на актуалните азербайджанци са един от народите на света с най-древните обичаи на държавност, които по доста съразмерен метод са събрали в себе си детайли на принадлежност към разнообразни цивилизации и култури. Още през първото хилядолетие преди Христа – начало на 1 хилядолетие след Христа на територията, където живеят азербайджанци, съществува страна Мана, Скитско царство, страните Атропатена и Албания. През III век тези територии са завоювани от Сасанидската империя, а през VII век – от Арабския халифат.
От средата на IX век античните обичаи на държавността в Азербайджан се възвръщат. Въпреки редица завлядявания, азербайджанците съумяват да основат страни на Саджиди, Ширваншахи, Салариди, Равадиди, Шеддадиди, Елденизи, Гаракоюнлу, Агкоюнлу и Сефевидската страна. В средата на XVIII век на азербайджанските земи се образуват редица ръководени от азербайджанските династии ханства (държавно обучение или територия, ръководена от хан), като Иреванско, Карабахско, Шекинско, Губинско, Шамахинско, Нахчъванско и други Тази година означаваме 190 години от подписването на Туркманчайския кротичък контракт (1828 г.), подписан сред Царската Русия и Иран (Персия), който е политико-правна основа, с цел да стане допустимо тези ханства да бъдат присъединени към Царска Русия, с което е комплициран завършек на съществуването им.
Започвайки от този интервал, през XIX и XX век азербайджанският народ няколко пъти беше подложен на клане и депортация, този развой е съпроводен с всеобщото и целеустремено преселване на арменците на историческите азербайджански земи. Въз основа на Туркманчайския кротичък контракт и подписан сред Царска Русия и Османската империя Одринския кротичък контракт (1829) арменците са преселени на исторически заселени от азербайджанци територии, на територии на Иреванското, Нахчъванското и Карабахското ханства, ръководени от азербайджанските династии. На множеството от тези територии стартират целеустремено да променяват етнически състав на популацията в интерес на арменците. През 1828-1830 година в района на Южен Кавказ единствено от територията на настоящия Иран са преселени 40 хиляди, а от територията на Турция – 84 хиляди арменци, които се заселват точно на териториите, исторически заселени от азербайджанци.
Освен това, през 1818-1829 година след война сред Царската Русия и Османската империя на териториите, където живееха азербайджанците, и в Царската Русия са преселени към 150 хиляди арменци. След това царските ръководещи кръгове реализират административно-териториални промени и за преселените тук арменци основават фиктивна "Арменска област ". Трябва да се означи, че в 1111 села от общо 1125 в "Арменската област " живеят азербайджанци. Преди преселването в "Арменската област " живеят 81 749 азербайджанци и 25 151 арменци. През този интервал в Иреванското ханство арменците съставляват по-малко от 20% от популацията, а към този момент през 1832 година техният брой се усили до 55,5%. Само през 1826-1828 година в "Арменската област " са преселени 57 226 арменци (10 631 семейства). В резултат на това броят на арменците в района се усили, а азербайджанците последователно са прогонени от родните си земи, като са подложени на напън да го създадат.
Политиката на преселването на арменци на териториите, където живеят азербайджанците, и прогонването на азербайджанците от тези територии се продължава и през ХХ век. Като цяло азербайджанският народ четири пъти (през 1905-1907 година, 1918-1920 година, 1948-1953 година, 1988-1993 г.) беше подложен на политика на етническо почистване и депортиране от арменците и техните настойници, съпроводена с нечовешко отношение и действия, унижаващи човешко достоинство. Активната роля в тази политика играят такива политически терористични организации като "Гнчаг " (1887 година, Женева), „ Дашнакцутюн “ (Арменската революционна федерация) (1890 година, Тбилиси), "Съюз на арменските патриоти " (1895 година, Ню Йорк), които имат намерение да основат страната "Велика Армения ".
Възползвайки от революцията през 1905-1907 година, арменците правят всеобщите кръвопролития в Баку, Шуша, Зангезур, Карабах, ограбват 75 азербайджански села и прогонват популацията им. Според статистиката популацията на Иреванската губерния през 1830-1914 година се увеличива 40 пъти и стана 570 000 души, до момента в който броят на азербайджанското население в района се усили общо 4,6 пъти. Дори и макар такова потискване и депортиране през 1916 година към 45% от популацията на Иреван са азербайджанци.
Тази година навършват 100 години от кръвопролитните всеобщи убийства на азербайджанския народ, осъществени през март 1918 година, които са едно от най-ужасните проявления на геноцида и насилието. Арменските шовинисти се възползват от Първата международна война и революцията през 1917 година в Царската Русия и в продължение на три дни единствено в Баку са убити 12 хиляди азербайджанци, мнозина скъпи исторически монументи са унищожени. Такива нещастия се случват и в Губа, Хачмаз, Шамахъ, Ленкаран и други райони на Азербайджан. През 1918-1920 година стотици азербайджански градове и села, включително към 150 села, ситуирани в планински и предпланински местности на Карабах, където живеят азербайджанци, са превърнати в руини, повече от 50 хиляди наши сънародници са убити. Още преди март 1918 година в Иреванската губерния са разрушени 199 азербайджански села. През 1919 и 1920 година по отношение на тези трагични събития първата демократична република в ислямския Изток – Азербайджанска демократична република (1918-1920) два пъти афишира 31 март като ден на народен печал.
По време на руската власт политиката на депортиране получава нов обсег и държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики взема решение за преселване в Арменската ССР на арменците, живеещи в чужбина. С първия напор там са преселени повече от 90 хиляди арменци (през 1946 година – 50,9 хиляди, през 1947 година – 35,4 хил.), а в диаметралност на това азербайджанците, живеещи в Арменската ССР, са прогонени от историческите им земи. С тази цел Съвет на министрите на Съюз на съветските социалистически републики на 23 декември 1947 година взема решение № 4083 “за преселване на колхозници и друго азербайджанско население от Арменската ССР в Кура-Араксинската равнина в Азербайджанската ССР”. С това решение стартира ново депортиране на азербайджанското население и вследствие на това през 1947-1953 година 150 хиляди азербайджанско население е прогонено от Арменската ССР и е разпръснато из Кура-Араксинската равнина и други региони на Азербайджанската ССР, повече от 50 хиляди азербайджанци умират.
Последният стадий на депортирането на азербайджанците, живеещи на територия на сегашната Армения се приключи с планувано осъществяване на политиката на етническото почистване през 1988-1993 година Известно е, че от началото на 1988 година Армения намерено предяви искания към Нагорно-карабахската самостоятелна област (НКАО) на Азербайджан и интензивно поддържа нападателен фракционизъм. Преди тези искания против азербайджанците, живеещи в Нагорни Карабах и Армения, бяха осъществени набези, което докара до загуби измежду цивилното население и появяване на азербайджанските бежанци и вътрешно разселени лица. По този метод в края на 1980-те години повече от 200 хиляди азербайджанци са принудително изгонени от Армения, а също по този начин повече от 40 хиляди радикално азербайджанско население на Нагорни Карабах са подложени на етническо почистване и жестоки терористични набези.
Трябва да отбележим, че един от историческите извори, който потвърждава преселването на арменците в Карабах, е паметникът “Марага-150”, повдигнат от самите арменци през 1978 година Паметникът е издигнат по отношение на 150-тата годишнина от преселването на арменците в Карабах от територията Марага (днешната територия на Иран). В края на ХХ век, когато Армения стартира да предявява следващите териториални искания към Азербайджан, паметникът “Марага-150” е опустошен от арменците, тъй като това е доказателството за преселването на арменците на азербайджанските земи, което остане навек. Останките от паметника “Марага-150”, които изобличават териториалните искания на арменците, сега се намират в населено място Шъхарх, ситуирано на няколко километра от град Тертер в Азербайджан.
Паралелно с това бяха взети редица противозаконни решения по отношение на подпомагане на процеса на едностранно обособяване на района Нагорни Карабах от Азербайджан. Обаче, още по руското време едностранно обособяване на Нагорни Карабах без позволение на Азербайджан опонира на руските закони, което е доказано на високо конституционно равнище. Днес претенциите на Армения по отношение на “присъединяването към Армения” или придобиването на “независимостта” на Нагорни Карабах опонират на признатия в интернационалното право прицип uti possidetis и затова са голословни според рамките на интернационално право. Именно този принцип ясно дефинира, че Азербайджан прогласява независимостта си в границите, избрани със руските закони, още преди придобиването на независимостта му. Това, че Нагорни Карабах е неразделна част на Азербайджан удостоверяват и признати по отношение на спора през 1993 година Резолюции 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и тази позиция неведнъж е изразена на разнообразни интернационалните нива.
С възприятие на страдание би трябвало да отбележим, че през днешния ден азербайджанският народ във всеки момент на живота си усеща тежките последствия на осъществената от Армения на държавно равнище окупация и етническа чистка. Започвайки от 1988 година, вследствие на военната експанзия на въоръжените сили на Армения са окупирани 20% от азербайджанските земи – Нагорни Карабах и седемте прилежащи към него региона. В момента вследствие на експанзията на Армения в Азербайджан живеят 1 200 500 бежанци и вътрешно разселени лица.
Въпреки всички прекарвания и сложности, през днешния ден Азербайджан се признава от международната общественост като сполучлива многонационална страна, в която свободата на съвестта е изцяло обезпечена. В Азербайджан представителите на всички нации и религии живеят като едно семейство, в никакъв случай не се усеща някакво национално или религиозно противостояние и недоразбиране. Търпимостта и разбирателството се опира на държавната политика и тази политика изцяло се поддържа от азербайджанския народ.
Обаче не можем да забележим същата доброжелателност във връзка с национално и духовно завещание на азербайджанците. Очевидно е, че азербайджанците на няколко стадия бяха изгонени от сегашната територия на Армения, в това число град Ереван, и от окупираните азербайджански земи, а културното завещание е подложено на заличаване и подправяне. Историческите и културните монументи, останали на тази територия, или са изцяло унищожени, или са фалшифицирани под името на арменски монументи. Културното завещание, подложено на този вандализъм, не са единствено превъзходни културни ескпонати на азербайджанския народ, само че и на цялата цивилизация. Хората, които изоставиха тези земи, се пробват да запазят национално духовно и културно благосъстояние, което е в основа на тяхната еднаквост, мислят по кое време се завърнат в родния си край, по какъв начин могат да посетят гробове на околните си, те желаят да стопанисват историческото си завещание. С възприятие на страдание би трябвало да отбележим, че по време на Съюз на съветските социалистически републики с решение на Върховния съвет на Арменската ССР имената на 698 от 940 обитаеми места, където живееха азербайджанци, и през 1991 година с Указ на Президента на Армения Левон Тер-Петросян 91 обитаемо място са заменени с арменски.
Трябва да се означи, че господин Илхам Алиев съставлява азербайджанския народ като държавен глава, защищава права и свободи на всеки човек. Думите, изказани от президента на Република Азербайджан господин Илхам Алиев по време на VI пленум на Партия “Йени Азербайджан” дават отговор на желанието на азербайджанците, подложени на депортиране и угнетяване, отразява тяхното предпочитание да се върнат на историческата татковина на своите прародители и да се обединят с национално културно завещание. По същото време би трябвало да се означи, че Азербайджан е прочут като страна, която води дружествена съседска политика и почита държавните граници, приети на интернационално равнище. Яркият образец за това е разрешаването на арменско-азербайджанския спор, което е допустимо единствено въз основа на суверенитета и териториалната целокупност на страните в границите на приети на интернационално ниво граници.
В позицията, изпратена до публицистичната поща на novini.bg, се показва мнението, че думите на президента на страната Илхам Алиев по отношение на стратегическите цели на водената от него страна, казани през деятели на ръководещата някогашната руска република партия "Нов Азербайджан " на 9 февруари дават отговор на "интересите на всички азербайджанци, подложени на депортиране и угнетяване, отразява тяхното предпочитание да се върнат на историческата татковина на своите прародители и да се афектираният с националното културно завещание ".
В документа се показва още, че Азербайджан е страна, която води мирна политика и почита границите, приети от интернационалното право.
Novini.bg разгласява позицията без редакторска интервенция.
Предците на актуалните азербайджанци са един от народите на света с най-древните обичаи на държавност, които по доста съразмерен метод са събрали в себе си детайли на принадлежност към разнообразни цивилизации и култури. Още през първото хилядолетие преди Христа – начало на 1 хилядолетие след Христа на територията, където живеят азербайджанци, съществува страна Мана, Скитско царство, страните Атропатена и Албания. През III век тези територии са завоювани от Сасанидската империя, а през VII век – от Арабския халифат.
От средата на IX век античните обичаи на държавността в Азербайджан се възвръщат. Въпреки редица завлядявания, азербайджанците съумяват да основат страни на Саджиди, Ширваншахи, Салариди, Равадиди, Шеддадиди, Елденизи, Гаракоюнлу, Агкоюнлу и Сефевидската страна. В средата на XVIII век на азербайджанските земи се образуват редица ръководени от азербайджанските династии ханства (държавно обучение или територия, ръководена от хан), като Иреванско, Карабахско, Шекинско, Губинско, Шамахинско, Нахчъванско и други Тази година означаваме 190 години от подписването на Туркманчайския кротичък контракт (1828 г.), подписан сред Царската Русия и Иран (Персия), който е политико-правна основа, с цел да стане допустимо тези ханства да бъдат присъединени към Царска Русия, с което е комплициран завършек на съществуването им.
Започвайки от този интервал, през XIX и XX век азербайджанският народ няколко пъти беше подложен на клане и депортация, този развой е съпроводен с всеобщото и целеустремено преселване на арменците на историческите азербайджански земи. Въз основа на Туркманчайския кротичък контракт и подписан сред Царска Русия и Османската империя Одринския кротичък контракт (1829) арменците са преселени на исторически заселени от азербайджанци територии, на територии на Иреванското, Нахчъванското и Карабахското ханства, ръководени от азербайджанските династии. На множеството от тези територии стартират целеустремено да променяват етнически състав на популацията в интерес на арменците. През 1828-1830 година в района на Южен Кавказ единствено от територията на настоящия Иран са преселени 40 хиляди, а от територията на Турция – 84 хиляди арменци, които се заселват точно на териториите, исторически заселени от азербайджанци.
Освен това, през 1818-1829 година след война сред Царската Русия и Османската империя на териториите, където живееха азербайджанците, и в Царската Русия са преселени към 150 хиляди арменци. След това царските ръководещи кръгове реализират административно-териториални промени и за преселените тук арменци основават фиктивна "Арменска област ". Трябва да се означи, че в 1111 села от общо 1125 в "Арменската област " живеят азербайджанци. Преди преселването в "Арменската област " живеят 81 749 азербайджанци и 25 151 арменци. През този интервал в Иреванското ханство арменците съставляват по-малко от 20% от популацията, а към този момент през 1832 година техният брой се усили до 55,5%. Само през 1826-1828 година в "Арменската област " са преселени 57 226 арменци (10 631 семейства). В резултат на това броят на арменците в района се усили, а азербайджанците последователно са прогонени от родните си земи, като са подложени на напън да го създадат.
Политиката на преселването на арменци на териториите, където живеят азербайджанците, и прогонването на азербайджанците от тези територии се продължава и през ХХ век. Като цяло азербайджанският народ четири пъти (през 1905-1907 година, 1918-1920 година, 1948-1953 година, 1988-1993 г.) беше подложен на политика на етническо почистване и депортиране от арменците и техните настойници, съпроводена с нечовешко отношение и действия, унижаващи човешко достоинство. Активната роля в тази политика играят такива политически терористични организации като "Гнчаг " (1887 година, Женева), „ Дашнакцутюн “ (Арменската революционна федерация) (1890 година, Тбилиси), "Съюз на арменските патриоти " (1895 година, Ню Йорк), които имат намерение да основат страната "Велика Армения ".
Възползвайки от революцията през 1905-1907 година, арменците правят всеобщите кръвопролития в Баку, Шуша, Зангезур, Карабах, ограбват 75 азербайджански села и прогонват популацията им. Според статистиката популацията на Иреванската губерния през 1830-1914 година се увеличива 40 пъти и стана 570 000 души, до момента в който броят на азербайджанското население в района се усили общо 4,6 пъти. Дори и макар такова потискване и депортиране през 1916 година към 45% от популацията на Иреван са азербайджанци.
Тази година навършват 100 години от кръвопролитните всеобщи убийства на азербайджанския народ, осъществени през март 1918 година, които са едно от най-ужасните проявления на геноцида и насилието. Арменските шовинисти се възползват от Първата международна война и революцията през 1917 година в Царската Русия и в продължение на три дни единствено в Баку са убити 12 хиляди азербайджанци, мнозина скъпи исторически монументи са унищожени. Такива нещастия се случват и в Губа, Хачмаз, Шамахъ, Ленкаран и други райони на Азербайджан. През 1918-1920 година стотици азербайджански градове и села, включително към 150 села, ситуирани в планински и предпланински местности на Карабах, където живеят азербайджанци, са превърнати в руини, повече от 50 хиляди наши сънародници са убити. Още преди март 1918 година в Иреванската губерния са разрушени 199 азербайджански села. През 1919 и 1920 година по отношение на тези трагични събития първата демократична република в ислямския Изток – Азербайджанска демократична република (1918-1920) два пъти афишира 31 март като ден на народен печал.
По време на руската власт политиката на депортиране получава нов обсег и държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики взема решение за преселване в Арменската ССР на арменците, живеещи в чужбина. С първия напор там са преселени повече от 90 хиляди арменци (през 1946 година – 50,9 хиляди, през 1947 година – 35,4 хил.), а в диаметралност на това азербайджанците, живеещи в Арменската ССР, са прогонени от историческите им земи. С тази цел Съвет на министрите на Съюз на съветските социалистически републики на 23 декември 1947 година взема решение № 4083 “за преселване на колхозници и друго азербайджанско население от Арменската ССР в Кура-Араксинската равнина в Азербайджанската ССР”. С това решение стартира ново депортиране на азербайджанското население и вследствие на това през 1947-1953 година 150 хиляди азербайджанско население е прогонено от Арменската ССР и е разпръснато из Кура-Араксинската равнина и други региони на Азербайджанската ССР, повече от 50 хиляди азербайджанци умират.
Последният стадий на депортирането на азербайджанците, живеещи на територия на сегашната Армения се приключи с планувано осъществяване на политиката на етническото почистване през 1988-1993 година Известно е, че от началото на 1988 година Армения намерено предяви искания към Нагорно-карабахската самостоятелна област (НКАО) на Азербайджан и интензивно поддържа нападателен фракционизъм. Преди тези искания против азербайджанците, живеещи в Нагорни Карабах и Армения, бяха осъществени набези, което докара до загуби измежду цивилното население и появяване на азербайджанските бежанци и вътрешно разселени лица. По този метод в края на 1980-те години повече от 200 хиляди азербайджанци са принудително изгонени от Армения, а също по този начин повече от 40 хиляди радикално азербайджанско население на Нагорни Карабах са подложени на етническо почистване и жестоки терористични набези.
Трябва да отбележим, че един от историческите извори, който потвърждава преселването на арменците в Карабах, е паметникът “Марага-150”, повдигнат от самите арменци през 1978 година Паметникът е издигнат по отношение на 150-тата годишнина от преселването на арменците в Карабах от територията Марага (днешната територия на Иран). В края на ХХ век, когато Армения стартира да предявява следващите териториални искания към Азербайджан, паметникът “Марага-150” е опустошен от арменците, тъй като това е доказателството за преселването на арменците на азербайджанските земи, което остане навек. Останките от паметника “Марага-150”, които изобличават териториалните искания на арменците, сега се намират в населено място Шъхарх, ситуирано на няколко километра от град Тертер в Азербайджан.
Паралелно с това бяха взети редица противозаконни решения по отношение на подпомагане на процеса на едностранно обособяване на района Нагорни Карабах от Азербайджан. Обаче, още по руското време едностранно обособяване на Нагорни Карабах без позволение на Азербайджан опонира на руските закони, което е доказано на високо конституционно равнище. Днес претенциите на Армения по отношение на “присъединяването към Армения” или придобиването на “независимостта” на Нагорни Карабах опонират на признатия в интернационалното право прицип uti possidetis и затова са голословни според рамките на интернационално право. Именно този принцип ясно дефинира, че Азербайджан прогласява независимостта си в границите, избрани със руските закони, още преди придобиването на независимостта му. Това, че Нагорни Карабах е неразделна част на Азербайджан удостоверяват и признати по отношение на спора през 1993 година Резолюции 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и тази позиция неведнъж е изразена на разнообразни интернационалните нива.
С възприятие на страдание би трябвало да отбележим, че през днешния ден азербайджанският народ във всеки момент на живота си усеща тежките последствия на осъществената от Армения на държавно равнище окупация и етническа чистка. Започвайки от 1988 година, вследствие на военната експанзия на въоръжените сили на Армения са окупирани 20% от азербайджанските земи – Нагорни Карабах и седемте прилежащи към него региона. В момента вследствие на експанзията на Армения в Азербайджан живеят 1 200 500 бежанци и вътрешно разселени лица.
Въпреки всички прекарвания и сложности, през днешния ден Азербайджан се признава от международната общественост като сполучлива многонационална страна, в която свободата на съвестта е изцяло обезпечена. В Азербайджан представителите на всички нации и религии живеят като едно семейство, в никакъв случай не се усеща някакво национално или религиозно противостояние и недоразбиране. Търпимостта и разбирателството се опира на държавната политика и тази политика изцяло се поддържа от азербайджанския народ.
Обаче не можем да забележим същата доброжелателност във връзка с национално и духовно завещание на азербайджанците. Очевидно е, че азербайджанците на няколко стадия бяха изгонени от сегашната територия на Армения, в това число град Ереван, и от окупираните азербайджански земи, а културното завещание е подложено на заличаване и подправяне. Историческите и културните монументи, останали на тази територия, или са изцяло унищожени, или са фалшифицирани под името на арменски монументи. Културното завещание, подложено на този вандализъм, не са единствено превъзходни културни ескпонати на азербайджанския народ, само че и на цялата цивилизация. Хората, които изоставиха тези земи, се пробват да запазят национално духовно и културно благосъстояние, което е в основа на тяхната еднаквост, мислят по кое време се завърнат в родния си край, по какъв начин могат да посетят гробове на околните си, те желаят да стопанисват историческото си завещание. С възприятие на страдание би трябвало да отбележим, че по време на Съюз на съветските социалистически републики с решение на Върховния съвет на Арменската ССР имената на 698 от 940 обитаеми места, където живееха азербайджанци, и през 1991 година с Указ на Президента на Армения Левон Тер-Петросян 91 обитаемо място са заменени с арменски.
Трябва да се означи, че господин Илхам Алиев съставлява азербайджанския народ като държавен глава, защищава права и свободи на всеки човек. Думите, изказани от президента на Република Азербайджан господин Илхам Алиев по време на VI пленум на Партия “Йени Азербайджан” дават отговор на желанието на азербайджанците, подложени на депортиране и угнетяване, отразява тяхното предпочитание да се върнат на историческата татковина на своите прародители и да се обединят с национално културно завещание. По същото време би трябвало да се означи, че Азербайджан е прочут като страна, която води дружествена съседска политика и почита държавните граници, приети на интернационално равнище. Яркият образец за това е разрешаването на арменско-азербайджанския спор, което е допустимо единствено въз основа на суверенитета и териториалната целокупност на страните в границите на приети на интернационално ниво граници.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ