Към моя син
Предстои ти да бъдеш, по тази причина просто бъди, сине!
Когато ти пиша това ти ще си на три години, само че чети това, което ще ти предам от себе си по-долу постоянно, когато усетиш, че годините напред те отдалечават от теб самия. Може би написаното ще ти оказва помощ да се връщаш при себе си, може би ще ти оказвам помощ единствено с това, че написаното от мен постоянно ще има друго значение всякога, когато го препрочиташ.
Това са няколко съвета от мен за теб:
Избирай всичко.
Когато ти оферират два пътя – значи имаш два пътя. Не единствено един верен, или различен неверен. Два пътя, които те чакат да ги поемеш. Това от време на време значи да поемеш по единия, да го извървиш целия, след това да се върнеш обратно, с цел да продължиш към ново напред. Не се опасявай да се върнеш назад, когато го искаш, по този начин ще схванеш втория ми съвет:
Всичко има цена.
Пести, с цел да можеш да я плащаш, когато ти я изискат. Пести рационално, плащай рационално, избирай всичко рационално. Бъди и неблагоразумен, с цел да открояваш по-добре кое в действителност е рационално. Да, има безвъзмезден обяд, само че на вечеря отново ще ти изискат сметката. Много черти следва да теглиш. Много (равно)сметки да платиш. Примири се с това и плащай почтено. Когато плащаш – получаваш, когато даряваш – нямай упования, само че не спирай да правиш и едното, и другото, с цел да се чувстваш задоволен.
Работи за време и хора.
Когато вляза в храм, възпламенявам свещ и си поисквам време. То тече с разнообразни темпове в разнообразни обстановки – това ме е плашело и радвало непрекъснато. Не имам вяра, че времето е пари. Времето може да е единствено две неща – задоволително и незадоволително. Пожелавам ти да имаш и от достатъчното и от незадоволителното. Първото ще ти носи по-скоро материално богатство; второто – ще ти носи наслада, обич и естетика.
Винаги съм гледал да работя не за пари, а за време. Време, което да имам и да разходвам свободно. Свободата изисква време. Свободата е нещо задоволително релативно съгласно обстановката. Но едно знам сигурно – в никакъв случай няма да имаш време да си самичък. Затова работи за това към теб постоянно да има хора, които да осмислят времето ти и да го вършат в действителност скъпо.
Носи своята сила.
Трябва да имаш задоволително от нея, с цел да я споделяш. Само това, в което същински си влюбен ще ти я връща назад. Търси го и го искай постоянно. Не позволявай на другите да ти го вземат. Може да е занимание, работа, човек, движимост, възприятие – щом носи твоя заряд, значи е значимо за теб. И го споделяй постоянно, другояче въобще няма смисъл. Твоята сила ще е и твой мир, и твоя буря – не можеш без двете, носи ги.
Бъди богат.
Лесно е да си богат. Трудно е да си богат по доста способи. Не го планирай, единствено го търси и благосъстоянието единствено ще идва… и ще си отива от време на време, защото… всичко си има цена. Не опитвай да задържаш благосъстоянията си – опитвай се да ги връщаш още веднъж и още веднъж. Така не просто ще си, а ще чувстваш и усещаш, че си богат. А това не е нещо, което хората могат да ти кажат, че си – не им вярвай за това, то не трябва да те помирява.
Всеки вход може да е и излаз.
Когато не виждаш излаз – откри този, който може да те упъти вярно. Сигурно всеки ще ти предложи вярна посока, само че преценявай добре кой знае подобаващата посока за теб. Винаги, когато влизаш в нещо ново би трябвало да знаеш, че по същия метод би трябвало да можеш да излезеш. Тази независимост ще ти е нужна, а разнообразни изходи ще ти бъдат предлагани непрекъснато. А от време на време единствено един е верният – този, през който си влезнал, тъй като през него ще губиш минимум.
Сине, помни, че ние, хората, не се опасяваме от височината, а от въжето, по което вървим, когато няма мостове. А когато не се опасяваме от него – значи към този момент ни е боязън от рухването. Не те е боязън от рухването, когато е приземяване… след полет… Тогава по този начин и не си достигнал отсрещната страна, разбирайки, че страните не са единствено две. И какво по-прекрасно и по-ужасно от това, че си намерил самичък новия излаз?
Оставяй следи.
Така няма да се обезличиш, вървейки по своите пътища. Когато оставяш свои знаци откъдето минаваш, ти ще имаш преимуществото не просто да не се изгубваш и луташ, само че и да оставиш своя неповторим почерк, който хората да опознаят. Оставянето на следи постоянно ще се приема за „ цапане “ и „ каляне “, само че това не би трябвало да те тормози в случай че работиш за време и хора.
Няма благополучен край, в случай че не е начало на нещо ново.
Самото комбиниране на думите „ благополучен “ и „ край “ е лишено от логичност. Затова търси началото във всеки край и гледай то да е щастливо. Аз мога да ти пожелая единствено доста начала в живота. За всички ни е по-лесно да приказваме и мислим за края, само че никой не го е виждал сигурно, по тази причина в един миг евентуално губим религия и в щастието.
Иво Илиев
Инфо: http://ivosiliev.com
