Яков Джераси, заместник-председател на „Израелско-Български Институт“, пред „Труд“: Израелците милеят за България
Предстои ни план, обвързван с кметовете на 12 български града и израелски вложители
Как се поясняват историческите обстоятелства от позицията на времето? Защо пораждат спорове и разделяне сред евреите, които остават да живеят в България и тези, които избират да отидат в Израел? Как Симеон Сакскобургготски се завръща у нас? Всички тези въпроси ще разнищим с Яков Джераси , който обрисува актуалната картина на израелското общество у нас.
– Г-н Джераси, кои са основните събития, свързани с идването на евреите по българските земи?
– Историята стартира през далечната 70-а година след новата епоха, когато е опустошен храма в Йерусалим от римляните. Поради бунтовническия темперамент на моите сънародници, изселването им от тези земи е било неотложно. Голяма част от жителите на Израел се преселват в разнообразни региони на Римската империя, а доста дребна част – в земите на България. Епицентърът е Велико Търново, а хронологията на историята ни изпраща във времето, когато Иван Александър подписва брак с еврейката Сара, по-късно кралица Теодора – майка на Иван Шишман. Това е началото на еврейството по българските земи. Следващата еврейска вълна в България е през 1492 година, формирана от евреи с испански генезис, наречени сафаради. Важно историческо събитие, което способства за разпространяването на еврейството, е визитата в България на прочут испански равин, носещ името Йосиф Каро, който отсяда в Никопол през 1523 година Това е мястото, където евреите основават идната по значимост книга след Библията – Шулхан Арух. Гореспоменатият равин е считан за значима персона по това време, защото е бил модератор на еврейските закони, редактирани по българските земи. Възможността Никопол да се трансформира в Мека за евреите е била извънредно огромна, тъй като това е миг от историята, добре прочут на евреите.
– Какво се случва три века по-късно?
Митрополит Геласий, основен секретар на българския Свети Синод, по-време на освещаването на гората, наречена „ България “, в Израел.
– Три века по-късно, през 1897 година се организира Големият ционистки конгрес, на който евреи взимат решение да се върнат в така наречената “Обетована земя ” и да основат своя страна на мястото, откъдето са били изгонени. Описвам народ, който има история, език и вяра, а желанието им за основаване на страна е по-силно от всички външни условия, забраняващи им най-свещеното богатство да се върнат вкъщи. На историческата сцена се появява индивидът, който основава концепцията за ционизма. Това е Теодор Херцел. Преди конгреса, през 1896 година той взема решение да се срещне със султана на Османската империя. На път за Истанбул стопира при Цар Фердинанд по поръчка на Барон Хирш (създателят на влаковите линии в Европа), като задачата на пътуването е да изиска от султана поддръжка да се сътвори “дом ” за евреите в региона на Палестина. Интересно е, че когато Херцел идва в България, на гарата в София го посрещат повече от 500 евреи, които го назовават “царя на евреите ”. Това еврейско общество в България по това време е релативно нерелигиозно. Първият международен водач, който поддържа ционистката концепция, е точно Фердинанд. При него Херцел се среща с дворцовия портретист Борис Шац, който е един от основателите на “Българската художествена академия ”. Херцел е извънредно въодушевен от единодушието на Фердинанд и предлага на Шац (той е от еврейски произход) да сътвори сходна Академия в бъдещата еврейска страна. Шац приема думите на Херцел съществено и се заселва в Ерусалим, където основава “Бецалел ” – през днешния ден водещата художествена и архитектурна академия в Израел. Точно тази концепция е въодушевила българските евреи да провеждат топло посрещане на Херцел, който от своя страна е бил доста впечатлен и поласкан от този жест. Междувременно Фердинанд прави неимоверни старания да промени образа на София, трансформирайки я в съвременна столица. Започва задействането на планове за изграждане на постройката на софийските архитекти като стилизирана сцена на спектакъл. Малко прочут факт е, че в българската столица датировката на съществуването на трамваи е доста по-ранна от тази на Виена. Фердинанд бленува да бъде цар не на територия, останала от Османската империя, а на ново българско царство. Всъщност, във вените му тече еврейска кръв, защото преди неговото раждане семействата Кобурги и Кохари (прочуто еврейско семейство, занимаващо се с индустрия) се свързват посредством брак. Точно това е и повода еврейската битка да не му е непозната и взима решение, че евреите на българска територия би трябвало да имат основен равин, чието име е Мордехай Еренпрайс. Малко след идването му стартира и градежът на днешната огромна синагога в София.
– Дотук изявен спор сякаш няма, само че стигаме до интервала на Втората международна война…
– Именно тогава става и чудото, само по рода си в Европа. Спасяването на българските евреи през Втората международна война се трансформира в героизъм, защото българският народ счита евреите като неизменима част от него. Точно и това е повода те да не бъдат изпратени към “лагерите на гибелта ”. По това време еврейската общественост в България към момента не е изцяло религиозна и за разлика от другите страни не живее в гета, а става част от междинната класа. Сред тях има и няколко доста заможни фамилии. Преди Борис III да се ожени за Йоанна, той е имал еврейска обичана, дъщерята на Жак Асеоф. Когато е взето решението, че царят би трябвало да се ожени за италианската принцеса Йоанна, Борис ІІІ отива и се сбогува публично с приятелката си. Този миг в историята е кондензиран с носталгия и горест. Затова цар Борис ІІІ за разтуха се среща със своите другари в ресторант, който работи и до през днешния ден – “Под липите ” до БНР. Там, дружно с художника Константин Щъркелов и карикатуриста Александър Божинов, основателят на “Пижо и Пенда ”, написват ария за тежката любовна раздялата. “Разлъка ” е шлагер от това време. Много малко хора знаят, че царят има присъединяване в написването на песента, аз го научих от американски историк по време на проучването за неговата книга “Лимоновото дърво ”. Говорил съм със сестрата на царя – княгиня Мария-Луиза, по този въпрос и тя удостовери достоверността на историята. Това е прегледен образец за това какъв брой е била свободна връзката в България без религиозна и расова дискриминация. Едно от най-важните дейности, които подхваща Цар Борис ІІІ, което отеква освен в българската, само че и в международната история, е решението да избави живота на всеки евреин, стъпил на българска територия, и да не допусне изпращането му на гибел в немските концлагери, както е направено в другите страни.
– Какъв е огромният спор, обвързван с тези исторически обстоятелства?
– Големият спор е за историческата правота на събитията, свързани със ориста на тракийските и македонските евреи, която е по-различна от тази на българските им братя. Персоналното ми мнение по този въпрос е, че България и Цар Борис ІІІ не носят никаква отговорност за тяхната орис, защото обещаните на България земи, ще бъдат част от България след края на Втората международна война. Клопката е в това, че регионът не е административно български. Да, ние българите имаме позволена армия на македонска територия, само че тя е в качеството си на полиция под немско командване. Решението на цар Борис ІІІ е да не взе участие във Втората международна война с български армии. Евреите по македонските и тракийски земи в никакъв случай не са били считани за български жители (немците са ги наричали “нашите евреи ”). Темата е доста политизирана и повода е, че през комунистическия интервал тя в никакъв случай не стана исторически ясна. Тодор Живков твърдеше, че той е повода за спасяването на българските евреи или че заслугата е на Червената войска, само че историческите обстоятелства приказват друго. Армията влиза в България след преврата на Кимон Георгиев на 9 септември 1944 година Това е събитието, което поставя завършек на присъединяване на България във Втората международна война на страната на хитлеристите. Законът за отбрана на нацията престава да съществува. По тази причина страхът за живота на българските евреи е погубен. Надявам се да стане ясно, че тогавашното дефинитивно хитлеристко решение за жестокото лишаване на живота на 6 000 000 евреи не е подкрепено от България. Вменената виновност на България е неоснователна, защото е ясно, че отговорникът за тази свирепост е Айхман и неговите съидеолози. Факт е, че България е единствената страна, която споделя “НЕ ” на това систематично заличаване на евреите. През 1948-1949 година основаването на страната Израел става действителност и 95% от общността на българските евреи напуща България и се насочва към Израел. Останалите в България 5% са част от комунистическата концепция. Идеологията на евреите е равноправието и заради това огромна част от носителите на комунистическата концепция и в България са евреи.
– Знаем, че Борис III не желае да вижда хора на война. Това ли е единствената причина да вземе решението за спасяването на евреите?
– В основата на това решение са били неговите правила, образование, само че най-важният фактор е, че е хуманист. В персонални диалози с мен Стефан Груев – синът на Павел Груев, секретар на цар Борис III, ми е разказвал за характера на царя, подобен, какъвто го е познавал. Той го разказва като свенлив и съперник на насилието в каквато и да е форма. Разказът ми обаче продължава с първия прелом, отпред с Кимон Георгиев. Тогава царят дружно със сестрите си се връща от Евксиноград. Без дипломация, а с ловкост Кимон Георгиев желае царят да подпише, че е основано ново държавно управление, само че получава отвод и документът не е парафиран. Тези дейности принуждават Борис III да се отдръпна в двореца “Врана ” с цялостната подготвеност даже да абдикира. Задкулисните игри и неизказаната истина за министър-председателя Александър Стамболийски го слагат в невъзможност и той подписва документа за основаване на ново държавно управление. Докато се връща от Евксиноград, той стопира при Стамболийски в чифлика му край Пазарджик, а в това време Кимон Георгиев твърди, че министър председателят е хванат с цялото си държавно управление. По този метод царят схваща, че точно Георгиев не му дава достоверна информация.
– Какво се случва по-нататък?
– Историческите събития ни насочват към Вътрешна македонска революционна организация. По това време това е нелегитимна организация. Стамболийски е грубо погубен в родния си дом. Междувременно Цар Борис ІІІ взима решението си за спасяването на българските евреите. Датата е 9 март 1943 година и влаковете от Кюстендил и Пловдив се връщат празни. По-късно – на 24 май, има опит за напън върху царя по еврейския въпрос, само че и той е несполучлив, тъй като царят изчезва от политическата сцена. През 1943 година не е бил прочут изхода от Втората международна война и резултатът от решението на България. Царят умира на 28 август 1943 година До през днешния ден българското държавно управление няма ясна позиция по тематиката за спасението на българските евреи и ориста на тракийските и македонските евреи. Във всички публични документи се акцентира ролята на Димитър Пешев и се заобикаля съзнателно споменаването на ролята на царя, защото желаят да избегнат спор с значими институции. Желая да подчертая извънредно значимата протагонистка роля на Цар Борис III, която той изиграва по време на спасяването на българските евреи. По този метод хора като мен оцеляват. Заедно с еврейските комунисти изискуем живота си на твърдата позиция на царя. Кой може да допусне, че българските eвреи биха оживели без единодушието на главнокомандващия на българската войска? Не считам, че македонците и гърците са дали живота си, с цел да оцелея аз и българските ми сънародници. Една от личностите от международна сцена, която оглавяваше до преди няколко месеца Лигата срещу поругаване в Съединени американски щати – Авраам Фоксман, в свое изявление споделя: “Ако всяка страна беше направила това, което България направи, с цел да избави своите евреи, нямаше да има Холокост ”. Точно и това е повода той да счита, че България е образец за човечеството.
– Прескачаме във времето – по кое време стартирате акцията за завръщането на цар Симеон II в България?
– През 1993 година аз отговарях за организирането на акцията по завръщането на Симеон II в България. Поради липса на интернационална известност, предложих на израелските управляващи да се сътвори гора в Израел и тя да носи името на Борис, бащата на царя, и тя да бъде открита тържествено от него. Идеята ми беше задушевно призната. Последва посещаване в Мадрид при Симеон от делегация, представяща еврейския народен фонд, притежател на всички земи в Израел. По време на договарянията царят избра първо да се съберат средствата, нужни за засаждането, а по-късно да се провежда откриването на самата гора. Това даде опция на Жельо Желев- индивидът, който назова Борис III “военен нарушител ”, да стартира антикампания против нас. Кампания, имаща за цел да спре основаването на гората. През 1996 година ръководителят на Кнесетa (парламентът на Израел) Дан Тихон я откри публично. Тя се намира на път за Ерусалим. Две години по-късно, поради митинг на македонски и на гръцки евреи, всичките монументи, които бяха издигнати в гората, бяха донесени в София, и се намират на гърба на църквата “Света София ” по заслуги на Стефан Софиянски. Всичките думи върху тези монументи са написани от проф. Михаил Бар-Зоар и Аврахам Бен-Яков. Имаше дребен митинг против решението на Израел от страна на Министерство на външните работи тогава. Поради тази причина кметът на София взе твърдо решение паметниците да бъдат част от софийско културно завещание. До този миг те не са били посетени от публични лица, защото към момента съществува спор от страна на евреите и израелското посолство в България. Например, по време на визитата на военния оркестър на Израел (създаден от българин), израелският дипломат бойкотира мероприятието, тъй като оркестърът стоеше покрай паметниците. От този миг до промяната на посланика аз бях личност нон грата.
– Защо не желаят тези монументи в Израел?
– Понякога актуалната действителност и историческите обстоятелства се размиват. Българските евреи и израелското посолство отхвърлят значимата историческа роля на цар Борис III. Основно значение за спасяването на българските евреи са Пешев и църквата. Задавайки си въпроси, ще открием отговорите им. А точно: кои са най-големите врагове на комунизма. Първо – монархията, второ – църквата и трето – фашисткото болшинство. Но евреите одобряват Пешев и това, което прави с петицията си. И отговорът за спасяването на евреите по метода на изключване е, че точно църквата и цар Борис III са главните спасители. Ако би трябвало да дам откровен отговор, за мен българското еврейско общество е в Израел. Не познавам друго общество, което милее за България повече от българските израелци и техните другари. Приблизително 300 000 туристи от Израел посещават страната ни, макар атентата против тях преди няколко години. След няколко месеца съм провел пътешестване с присъединяване на 12 български кметове до Федерацията на локалните управляващи в Израел. Те ще се срещнат с вложители, тъй като капацитетът на Израел е голям. Надявам се това съдействие да бъде ползотворно за всички.
– Колко са близки и какъв брой далечни българските евреи тук и тези в Израел?
– Българските евреи в Израел споделят, че са поданици на Израел, родени в България. Всяка година на 24 май се събират и празнуват този български празник с обичайната българска храна, български песни и мемоари за България. Това е единственото общество в Европа, което няма мемориален комплекс от Холокоста. Разликата сред обществото, оживяло след Холокоста, и обществото на свободните евреи от царство България е осезаема. Това възприятие се предава към този момент второ, трето потомство. В основата на различието ми с организацията на евреите в България “Шалом ” се основава на това, че не споделяме едно и също мнение по въпроса за избавените 50 000 български евреи.
Нашият посетител
Яков Джераси е роден в София през 1946 година. През 1949 година емигрира в Израел със фамилията си, а след това в Съединените щати приключва интернационалните връзки в “University of the Pacific ” в Стоктън, Калифорния. През 1973 година служи на израелската армия във войната от Йом Кипур и става представител на въоръжените сили. Работата си в акцията за завръщането на Цар Симеон II Джераси стартира през 1993 година, а сега е заместник-председател на “Израелско-Български Институт ”.
Как се поясняват историческите обстоятелства от позицията на времето? Защо пораждат спорове и разделяне сред евреите, които остават да живеят в България и тези, които избират да отидат в Израел? Как Симеон Сакскобургготски се завръща у нас? Всички тези въпроси ще разнищим с Яков Джераси , който обрисува актуалната картина на израелското общество у нас.
– Г-н Джераси, кои са основните събития, свързани с идването на евреите по българските земи?
– Историята стартира през далечната 70-а година след новата епоха, когато е опустошен храма в Йерусалим от римляните. Поради бунтовническия темперамент на моите сънародници, изселването им от тези земи е било неотложно. Голяма част от жителите на Израел се преселват в разнообразни региони на Римската империя, а доста дребна част – в земите на България. Епицентърът е Велико Търново, а хронологията на историята ни изпраща във времето, когато Иван Александър подписва брак с еврейката Сара, по-късно кралица Теодора – майка на Иван Шишман. Това е началото на еврейството по българските земи. Следващата еврейска вълна в България е през 1492 година, формирана от евреи с испански генезис, наречени сафаради. Важно историческо събитие, което способства за разпространяването на еврейството, е визитата в България на прочут испански равин, носещ името Йосиф Каро, който отсяда в Никопол през 1523 година Това е мястото, където евреите основават идната по значимост книга след Библията – Шулхан Арух. Гореспоменатият равин е считан за значима персона по това време, защото е бил модератор на еврейските закони, редактирани по българските земи. Възможността Никопол да се трансформира в Мека за евреите е била извънредно огромна, тъй като това е миг от историята, добре прочут на евреите.
– Какво се случва три века по-късно?
Митрополит Геласий, основен секретар на българския Свети Синод, по-време на освещаването на гората, наречена „ България “, в Израел. – Три века по-късно, през 1897 година се организира Големият ционистки конгрес, на който евреи взимат решение да се върнат в така наречената “Обетована земя ” и да основат своя страна на мястото, откъдето са били изгонени. Описвам народ, който има история, език и вяра, а желанието им за основаване на страна е по-силно от всички външни условия, забраняващи им най-свещеното богатство да се върнат вкъщи. На историческата сцена се появява индивидът, който основава концепцията за ционизма. Това е Теодор Херцел. Преди конгреса, през 1896 година той взема решение да се срещне със султана на Османската империя. На път за Истанбул стопира при Цар Фердинанд по поръчка на Барон Хирш (създателят на влаковите линии в Европа), като задачата на пътуването е да изиска от султана поддръжка да се сътвори “дом ” за евреите в региона на Палестина. Интересно е, че когато Херцел идва в България, на гарата в София го посрещат повече от 500 евреи, които го назовават “царя на евреите ”. Това еврейско общество в България по това време е релативно нерелигиозно. Първият международен водач, който поддържа ционистката концепция, е точно Фердинанд. При него Херцел се среща с дворцовия портретист Борис Шац, който е един от основателите на “Българската художествена академия ”. Херцел е извънредно въодушевен от единодушието на Фердинанд и предлага на Шац (той е от еврейски произход) да сътвори сходна Академия в бъдещата еврейска страна. Шац приема думите на Херцел съществено и се заселва в Ерусалим, където основава “Бецалел ” – през днешния ден водещата художествена и архитектурна академия в Израел. Точно тази концепция е въодушевила българските евреи да провеждат топло посрещане на Херцел, който от своя страна е бил доста впечатлен и поласкан от този жест. Междувременно Фердинанд прави неимоверни старания да промени образа на София, трансформирайки я в съвременна столица. Започва задействането на планове за изграждане на постройката на софийските архитекти като стилизирана сцена на спектакъл. Малко прочут факт е, че в българската столица датировката на съществуването на трамваи е доста по-ранна от тази на Виена. Фердинанд бленува да бъде цар не на територия, останала от Османската империя, а на ново българско царство. Всъщност, във вените му тече еврейска кръв, защото преди неговото раждане семействата Кобурги и Кохари (прочуто еврейско семейство, занимаващо се с индустрия) се свързват посредством брак. Точно това е и повода еврейската битка да не му е непозната и взима решение, че евреите на българска територия би трябвало да имат основен равин, чието име е Мордехай Еренпрайс. Малко след идването му стартира и градежът на днешната огромна синагога в София.
– Дотук изявен спор сякаш няма, само че стигаме до интервала на Втората международна война…
– Именно тогава става и чудото, само по рода си в Европа. Спасяването на българските евреи през Втората международна война се трансформира в героизъм, защото българският народ счита евреите като неизменима част от него. Точно и това е повода те да не бъдат изпратени към “лагерите на гибелта ”. По това време еврейската общественост в България към момента не е изцяло религиозна и за разлика от другите страни не живее в гета, а става част от междинната класа. Сред тях има и няколко доста заможни фамилии. Преди Борис III да се ожени за Йоанна, той е имал еврейска обичана, дъщерята на Жак Асеоф. Когато е взето решението, че царят би трябвало да се ожени за италианската принцеса Йоанна, Борис ІІІ отива и се сбогува публично с приятелката си. Този миг в историята е кондензиран с носталгия и горест. Затова цар Борис ІІІ за разтуха се среща със своите другари в ресторант, който работи и до през днешния ден – “Под липите ” до БНР. Там, дружно с художника Константин Щъркелов и карикатуриста Александър Божинов, основателят на “Пижо и Пенда ”, написват ария за тежката любовна раздялата. “Разлъка ” е шлагер от това време. Много малко хора знаят, че царят има присъединяване в написването на песента, аз го научих от американски историк по време на проучването за неговата книга “Лимоновото дърво ”. Говорил съм със сестрата на царя – княгиня Мария-Луиза, по този въпрос и тя удостовери достоверността на историята. Това е прегледен образец за това какъв брой е била свободна връзката в България без религиозна и расова дискриминация. Едно от най-важните дейности, които подхваща Цар Борис ІІІ, което отеква освен в българската, само че и в международната история, е решението да избави живота на всеки евреин, стъпил на българска територия, и да не допусне изпращането му на гибел в немските концлагери, както е направено в другите страни.
– Какъв е огромният спор, обвързван с тези исторически обстоятелства?
– Големият спор е за историческата правота на събитията, свързани със ориста на тракийските и македонските евреи, която е по-различна от тази на българските им братя. Персоналното ми мнение по този въпрос е, че България и Цар Борис ІІІ не носят никаква отговорност за тяхната орис, защото обещаните на България земи, ще бъдат част от България след края на Втората международна война. Клопката е в това, че регионът не е административно български. Да, ние българите имаме позволена армия на македонска територия, само че тя е в качеството си на полиция под немско командване. Решението на цар Борис ІІІ е да не взе участие във Втората международна война с български армии. Евреите по македонските и тракийски земи в никакъв случай не са били считани за български жители (немците са ги наричали “нашите евреи ”). Темата е доста политизирана и повода е, че през комунистическия интервал тя в никакъв случай не стана исторически ясна. Тодор Живков твърдеше, че той е повода за спасяването на българските евреи или че заслугата е на Червената войска, само че историческите обстоятелства приказват друго. Армията влиза в България след преврата на Кимон Георгиев на 9 септември 1944 година Това е събитието, което поставя завършек на присъединяване на България във Втората международна война на страната на хитлеристите. Законът за отбрана на нацията престава да съществува. По тази причина страхът за живота на българските евреи е погубен. Надявам се да стане ясно, че тогавашното дефинитивно хитлеристко решение за жестокото лишаване на живота на 6 000 000 евреи не е подкрепено от България. Вменената виновност на България е неоснователна, защото е ясно, че отговорникът за тази свирепост е Айхман и неговите съидеолози. Факт е, че България е единствената страна, която споделя “НЕ ” на това систематично заличаване на евреите. През 1948-1949 година основаването на страната Израел става действителност и 95% от общността на българските евреи напуща България и се насочва към Израел. Останалите в България 5% са част от комунистическата концепция. Идеологията на евреите е равноправието и заради това огромна част от носителите на комунистическата концепция и в България са евреи.
– Знаем, че Борис III не желае да вижда хора на война. Това ли е единствената причина да вземе решението за спасяването на евреите?
– В основата на това решение са били неговите правила, образование, само че най-важният фактор е, че е хуманист. В персонални диалози с мен Стефан Груев – синът на Павел Груев, секретар на цар Борис III, ми е разказвал за характера на царя, подобен, какъвто го е познавал. Той го разказва като свенлив и съперник на насилието в каквато и да е форма. Разказът ми обаче продължава с първия прелом, отпред с Кимон Георгиев. Тогава царят дружно със сестрите си се връща от Евксиноград. Без дипломация, а с ловкост Кимон Георгиев желае царят да подпише, че е основано ново държавно управление, само че получава отвод и документът не е парафиран. Тези дейности принуждават Борис III да се отдръпна в двореца “Врана ” с цялостната подготвеност даже да абдикира. Задкулисните игри и неизказаната истина за министър-председателя Александър Стамболийски го слагат в невъзможност и той подписва документа за основаване на ново държавно управление. Докато се връща от Евксиноград, той стопира при Стамболийски в чифлика му край Пазарджик, а в това време Кимон Георгиев твърди, че министър председателят е хванат с цялото си държавно управление. По този метод царят схваща, че точно Георгиев не му дава достоверна информация.
– Какво се случва по-нататък?
– Историческите събития ни насочват към Вътрешна македонска революционна организация. По това време това е нелегитимна организация. Стамболийски е грубо погубен в родния си дом. Междувременно Цар Борис ІІІ взима решението си за спасяването на българските евреите. Датата е 9 март 1943 година и влаковете от Кюстендил и Пловдив се връщат празни. По-късно – на 24 май, има опит за напън върху царя по еврейския въпрос, само че и той е несполучлив, тъй като царят изчезва от политическата сцена. През 1943 година не е бил прочут изхода от Втората международна война и резултатът от решението на България. Царят умира на 28 август 1943 година До през днешния ден българското държавно управление няма ясна позиция по тематиката за спасението на българските евреи и ориста на тракийските и македонските евреи. Във всички публични документи се акцентира ролята на Димитър Пешев и се заобикаля съзнателно споменаването на ролята на царя, защото желаят да избегнат спор с значими институции. Желая да подчертая извънредно значимата протагонистка роля на Цар Борис III, която той изиграва по време на спасяването на българските евреи. По този метод хора като мен оцеляват. Заедно с еврейските комунисти изискуем живота си на твърдата позиция на царя. Кой може да допусне, че българските eвреи биха оживели без единодушието на главнокомандващия на българската войска? Не считам, че македонците и гърците са дали живота си, с цел да оцелея аз и българските ми сънародници. Една от личностите от международна сцена, която оглавяваше до преди няколко месеца Лигата срещу поругаване в Съединени американски щати – Авраам Фоксман, в свое изявление споделя: “Ако всяка страна беше направила това, което България направи, с цел да избави своите евреи, нямаше да има Холокост ”. Точно и това е повода той да счита, че България е образец за човечеството.
– Прескачаме във времето – по кое време стартирате акцията за завръщането на цар Симеон II в България?
– През 1993 година аз отговарях за организирането на акцията по завръщането на Симеон II в България. Поради липса на интернационална известност, предложих на израелските управляващи да се сътвори гора в Израел и тя да носи името на Борис, бащата на царя, и тя да бъде открита тържествено от него. Идеята ми беше задушевно призната. Последва посещаване в Мадрид при Симеон от делегация, представяща еврейския народен фонд, притежател на всички земи в Израел. По време на договарянията царят избра първо да се съберат средствата, нужни за засаждането, а по-късно да се провежда откриването на самата гора. Това даде опция на Жельо Желев- индивидът, който назова Борис III “военен нарушител ”, да стартира антикампания против нас. Кампания, имаща за цел да спре основаването на гората. През 1996 година ръководителят на Кнесетa (парламентът на Израел) Дан Тихон я откри публично. Тя се намира на път за Ерусалим. Две години по-късно, поради митинг на македонски и на гръцки евреи, всичките монументи, които бяха издигнати в гората, бяха донесени в София, и се намират на гърба на църквата “Света София ” по заслуги на Стефан Софиянски. Всичките думи върху тези монументи са написани от проф. Михаил Бар-Зоар и Аврахам Бен-Яков. Имаше дребен митинг против решението на Израел от страна на Министерство на външните работи тогава. Поради тази причина кметът на София взе твърдо решение паметниците да бъдат част от софийско културно завещание. До този миг те не са били посетени от публични лица, защото към момента съществува спор от страна на евреите и израелското посолство в България. Например, по време на визитата на военния оркестър на Израел (създаден от българин), израелският дипломат бойкотира мероприятието, тъй като оркестърът стоеше покрай паметниците. От този миг до промяната на посланика аз бях личност нон грата.
– Защо не желаят тези монументи в Израел?
– Понякога актуалната действителност и историческите обстоятелства се размиват. Българските евреи и израелското посолство отхвърлят значимата историческа роля на цар Борис III. Основно значение за спасяването на българските евреи са Пешев и църквата. Задавайки си въпроси, ще открием отговорите им. А точно: кои са най-големите врагове на комунизма. Първо – монархията, второ – църквата и трето – фашисткото болшинство. Но евреите одобряват Пешев и това, което прави с петицията си. И отговорът за спасяването на евреите по метода на изключване е, че точно църквата и цар Борис III са главните спасители. Ако би трябвало да дам откровен отговор, за мен българското еврейско общество е в Израел. Не познавам друго общество, което милее за България повече от българските израелци и техните другари. Приблизително 300 000 туристи от Израел посещават страната ни, макар атентата против тях преди няколко години. След няколко месеца съм провел пътешестване с присъединяване на 12 български кметове до Федерацията на локалните управляващи в Израел. Те ще се срещнат с вложители, тъй като капацитетът на Израел е голям. Надявам се това съдействие да бъде ползотворно за всички.
– Колко са близки и какъв брой далечни българските евреи тук и тези в Израел?
– Българските евреи в Израел споделят, че са поданици на Израел, родени в България. Всяка година на 24 май се събират и празнуват този български празник с обичайната българска храна, български песни и мемоари за България. Това е единственото общество в Европа, което няма мемориален комплекс от Холокоста. Разликата сред обществото, оживяло след Холокоста, и обществото на свободните евреи от царство България е осезаема. Това възприятие се предава към този момент второ, трето потомство. В основата на различието ми с организацията на евреите в България “Шалом ” се основава на това, че не споделяме едно и също мнение по въпроса за избавените 50 000 български евреи.
Нашият посетител
Яков Джераси е роден в София през 1946 година. През 1949 година емигрира в Израел със фамилията си, а след това в Съединените щати приключва интернационалните връзки в “University of the Pacific ” в Стоктън, Калифорния. През 1973 година служи на израелската армия във войната от Йом Кипур и става представител на въоръжените сили. Работата си в акцията за завръщането на Цар Симеон II Джераси стартира през 1993 година, а сега е заместник-председател на “Израелско-Български Институт ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ